На една вълна от фалита
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

На една вълна от фалита

На една вълна от фалита

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

4471 прочитания

© Капитал


Ако бизнес статистиката даваше данни в реално време, през последните месеци съобщенията от нея щяха много да приличат на тези, които всеки ден получаваме за коронавируса: колко фирми се заразили от вируса на кризата, колко от тях са в много затруднено състояние и колко не са издържали и са фалирали.

По-точна информация за случващото се ще дойде след още поне няколко месеца, но отсега е ясно, че щетите са големи и най-тежко е ударен малкият бизнес. Той обикновено няма никакви резерви, достъп до алтернативно финансиране или възможности да е гъвкав с разходите си. Резултатът е, че някои малки компании не издържаха на затварянето през март и април, а тези, които преминаха през него, го направиха с цената на сериозно свиване до ниво, в което дори най-малкият следващ трус може да ги извади от играта. Няколко от репортерите на "Капитал" през последните месеци си говориха с хора от различни сектори, за да разберат от тях какво точно се случило и какви са очакванията им оттук нататък - вижте всичко по тази тема тук.

Не навсякъде в Европа положението е толкова драматично. В някои западни държави програмите за подпомагане на малкия бизнес наистина свършиха работа и им помогнаха да преминат по-безболезнено през месеците от март досега. Разбира се, никъде помощите не са били толкова щедри, че да спасят всички, но в България се случи по-скоро обратното - те не помогнаха на много хора.

"Никак." Това беше най-често срещаният отговор на въпроса "С какво ви помогнаха правителствените програми". Почти всички, които са преминали през пролетния пик на коронавируса, са се оправили сами, с разбиране от страна партньорите си или помощ от приятели и постоянни клиенти. Милионите от държавата сигурно са свършили някаква работа някому, но за сериозна част от малкия бизнес те са останали само фикция. За икономистите, които признават само силата на пазара, това не е задължително лоша новина. Още повече, почти навсякъде изглежда, че парите могат да свършат, преди да е дошло окончателното решение на кризата - ваксина или лекарство за COVID-19. Така може да се окаже, че в България най-тежкото, поне за малкия бизнес, вече е минало. Това обаче е слаба надежда.

Повечето предприемачи, съвсем разбираемо, не гледат на идващите месеци много оптимистично. Основният им страх е още по-силно разрастване на епидемията, което да наложи нови ограничителни мерки и съответно затваряне на бизнеси. Засега правителството, както и всички други в Европа казват, че ще направят всичко възможно да избегнат повторни локдауни. Но за разлика от България в почти всички други държави от ЕС правителствата усилено налагат сравнително по-леките мерки, които продължават да са в сила. Бойко Борисов и ГЕРБ избраха да премахнат практически всички ограничения, а това носи риск от много по-рязък ръст на заразените през есента и съответно икономически трудности.

Още една вълна от затваряне на малки фирми би нанесла и щети далеч извън непосредствената загуба на стойността, която те създават. Толкова резкият сблъсък с кризата може да извади опасно много хора от категорията на предприемачите. По принцип във фалита няма нищо лошо, стига повторният старт да е лесен. В България обаче през последните години качеството на бизнес средата непрекъснато намалява. В броя ще прочетете повече за това как фирма, свързана с депутата от ДПС Делян Пеевски, купува компанията, която бутилира вода с марката "Ком". Това е придобиване, което едва ли щеше да е възможно без всичкото изкривяване на правилата през последните години, което отблъсква много хора от идеята да се занимават с бизнес.

Ако бизнес статистиката даваше данни в реално време, през последните месеци съобщенията от нея щяха много да приличат на тези, които всеки ден получаваме за коронавируса: колко фирми се заразили от вируса на кризата, колко от тях са в много затруднено състояние и колко не са издържали и са фалирали.

По-точна информация за случващото се ще дойде след още поне няколко месеца, но отсега е ясно, че щетите са големи и най-тежко е ударен малкият бизнес. Той обикновено няма никакви резерви, достъп до алтернативно финансиране или възможности да е гъвкав с разходите си. Резултатът е, че някои малки компании не издържаха на затварянето през март и април, а тези, които преминаха през него, го направиха с цената на сериозно свиване до ниво, в което дори най-малкият следващ трус може да ги извади от играта. Няколко от репортерите на "Капитал" през последните месеци си говориха с хора от различни сектори, за да разберат от тях какво точно се случило и какви са очакванията им оттук нататък - вижте всичко по тази тема тук.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK