Накъде върви България през периода "Борисов"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Накъде върви България през периода "Борисов"

Накъде върви България през периода "Борисов"

Конкретните данни показват икономическо изоставане и инвестиционна стагнация

15403 прочитания

© Цветелина Белутова


Пламен Ненов

е доцент по икономика в BI Norwegian Business School в Осло и гост-изследовател в Норвежката централна банка Norges Bank. Занимава се с изследователска работа в областта на макроикономиката и финансите. Има бакалавърска степен по икономика и математика от Amherst College и докторска степен по икономика от Massachusetts Institute of Technology (MIT).

Една от основните причини за протестите, на които се иска оставката на правителството и на главния прокурор, е общото чувство за непоносимост към начина на управление на България, че "така не се прави" и "повече така не може". В опит да им противодействат членове на правителството правят изявления в медиите за големи икономически успехи в периода от средата на 2009 г. досега, който за краткост ще наречем "периода Борисов". Едно такова твърдение е, че от 2010 г. досега брутният вътрешен продукт (БВП) на България се е удвоил. Други говорят за инвестиционната програма на правителството и големите строителни проекти, завършени от 2009 насам.

Какво обаче показват конкретните икономически данни? По-долу представям и разглеждам два факта за икономическото развитие на България в "периода Борисов", които според мен са по-малко известни на българската общественост и които заслужават повече публичност. Те могат да се обобщят накратко като: 1) икономическо изоставане и 2) инвестиционна стагнация. Сега по-подробно.

1. Икономическо изоставане

Сред икономистите има широк консенсус, че най-добра мярка за темпа на икономическо развитие на една държава е ръстът на реалния (т.е. коригиран за инфлация) брутен вътрешен продукт (рБВП). Корекцията за инфлация е от ключово значение за всеки анализ на макроикономически данни - иначе държави като Венецуела и Зимбабве по време на техните хиперинфлационни кризи биха били считани за най-бързо развиващите се държави в света.

Нека проверим ефекта от "периода Борисов" върху рБВП на България. За съжаление няма друга България, която да не е преминала през "периода Борисов", и не е възможно да се направи перфектен експеримент. Но ако можем да намерим държава от ЕС, която е по принцип близка до България като икономическо развитие и потенциал, можем да използваме нейната траектория на развитие като контролна за нашия анализ. Подходяща за целта е Румъния, която беше приета в ЕС заедно с България. Сравнението с Румъния е интересно само по себе си, тъй като е добре известно, че двете държави вървяха заедно през по-голямата част от т.нар. преход.

Графиката показва траекториите на рБВП за България и Румъния спрямо края на четвъртото тримесечие на 2006. На 01.01.2007 двете държави се присъединяват към ЕС. На графиката тази дата е показана с вертикална синя линия. "Периодът Борисов" започва от третото тримесечие на 2009, показано с вертикална черна линия. Интерпретацията на графиката не е сложна. След четвъртото тримесечие на 2006 тя представя колко по-висок е рБВП на всяка от двете държави спрямо датата на присъединяване към ЕС, а преди четвъртото тримесечие на 2006 - колко по-нисък е рБВП на всяка от двете държави спрямо тази дата.

Какво можем да заключим от тази графика:

- До приемането им в ЕС България и Румъния са на феноменално сходна траектория на развитие. Това потвърждава, че Румъния е наистина добра контролна държава, за да се разбере ефектът от "периода Борисов" върху икономическо развитие на България.

- В първите години след приемането ни в ЕС до началото на "периода Борисов" двете държави следват сходна траектория, но при Румъния икономическият цикъл около финансовата криза 2008-2009 е доста по-изразен. За разлика от България Румъния трябваше да получи кредитна линия от МВФ през 2009, за да стабилизира икономиката си. Това се вижда ясно и на графиката - рецесията в Румъния след кризата от 2009 е по-дълбока и по-продължителна, отколкото в България.

- България и Румъния започват възстановяване от рецесията през 2010. Но за разлика от Румъния след 2010 България забавя темп, като през 2011 и 2012 рБВП в България дори намалява.

- След 2012 г. и двете държави отчитат икономически ръст, но Румъния расте с по-бързи темпове от България през целия период. Като резултат - към първото тримесечие на 2020 г. българската икономика е нараснала с 34% от датата на приемането ни в ЕС, докато румънската е нараснала с 48%.

С други думи, докато до 2009 г. България и Румъния имат почти идентично икономическо развитие в продължение на десетилетие, в "периода Борисов" е очевидно икономическо изоставане на България. Най-важното е, че разликите в рБВП стават все по-значителни във времето, като изоставането на страната ни постоянно нараства.

В парично изражение, ако хипотетично допуснем, че България беше следвала траекторията на Румъния след 2009 и сравним кумулативната разлика в рБВП между реализираната и хипотетичната траектория, получаваме сума около 37 млрд. лева (по цени от 2019).

Като дял от БВП инвестициите в дълготрайни активи намаляват от около 22% през 2010 до 18% през 2019 - приблизително на нивото от 2000-2001 г.

2. Инвестиционна стагнация

Какво движи икономическото изоставане на България по време на "периода Борисов"? Според мен централната причина за него е инвестиционната стагнация, която бележи този период. Имат се предвид инвестициите в дълготрайни активи (gross fixed capital formation) - в машини, сгради, пътища, летища, производства и т.н. С други думи, това е инвестиционната дейност, която увеличава производствения капацитет на една държава. Инвестициите в дълготрайни активи са в центъра на икономическия растеж, основан на увеличаване на капиталовата база на глава от населението (capital deepening). За държава с БВП на глава от населението като България точно този вид "догонващ растеж" чрез увеличаване на продуктивния капитал би трябвало да е двигател на икономическия растеж за години напред. За съжаление това не е пътят на България по време на "периода Борисов".

Графиката показва траекторията на инвестициите (коригирани за инфлация) за България и Румъния спрямо четвъртото тримесечие на 2006, показано отново с вертикална синя линия. "Периодът Борисов" от третото тримесечие на 2009 е с вертикална черна линия. Заключенията и тук са сходни с тези от графиката, сравняваща икономическия растеж на двете държави, но с една драматична разлика. Първо сходствата: до присъединяването в ЕС двете държави са на почти идентична траектория по ръст на инвестициите. Първите години след присъединяването са период на изразен инвестиционен цикъл и в двете държави в резултат на икономическия и финансовия цикъл около финансовата криза от 2008-2009.

Сега за разликата: след 2009, когато започва "периодът Борисов", двете държави поемат по много различен път по отношение на инвестициите. Докато инвестициите в Румъния продължават да растат с относително стабилен темп, инвестициите в България очевидно стагнират и остават на почти едно ниво в целия период. Това ниво е дори по-ниско от нивото по време на присъединяването към ЕС. Тъй като БВП продължава да расте, макар и бавно, в България в този период като дял от БВП инвестициите в дълготрайни активи всъщност намаляват от около 22% през 2010 до 18% през 2019 г. - приблизително на нивото от 2000-2001. Това всъщност е инвестиционната стагнация на "периода Борисов".

3. Причините

Какви са причините за инвестиционната стагнация в България след 2009 спрямо траекторията дотогава? Без да се влиза в подробности, пет основни фактора определят инвестиционната активност: брутна възвращаемост, лихвени нива, данъци и административна тежест, инвестиционен риск и корупция. Следователно след 2009 в България е настъпила негативна промяна в един или няколко от тези фактора в сравнение с Румъния:

- Брутна възвращаемост: определя доходността на инвестицията преди начисляване на данъци и други разходи. България и Румъния са с близък потенциал и сходно ниво на развитие. И двете държави се присъединяват към ЕС на една и съща дата. Следователно по принцип не би трябвало да има промяна в относителните нива на брутна възвращаемост и потенциалните инвестиционни проекти между двете държави след 2009. Един начин да се провери това е сравнение на траекториите на реалните цени на физически капитал в двете държави, като например цените на недвижима собственост. След 2009 и в двете държави има сходен спад в тези цени и сходно възстановяване след 2013, но докато до 2019 цените в България са вече над нивото си от 2009 (и дори от 2006), в Румъния те са все още под това ниво. Следователно брутната възвращаемост в България след 2009 е същата, а може би дори и по-висока от тази в Румъния.

- Лихвени нива: Лихвите по дълготрайни (10-годишни) държавни ценни книжа в България намаляват и са по-ниски от тези в Румъния през целия период от 2010 до 2019 г. В края на този период 10-годишните лихви за български държавни ценни книжа са под 1%, докато в Румъния те са от порядъка на 4%. Това са номинални лихви, докато за инвестиционна активност определящи са реалните лихви, т.е. трябва да се извади очакваната инфлация. Инфлацията в Румъния е леко по-висока от тази в България (от порядъка на 3-4% през последните 3 години спрямо 2-3% в България), което говори, че инфлационните очаквания може би са леко по-високи в Румъния от България, но разликата не изглежда да е достатъчно голяма, за да компенсира голямата разлика в номиналните лихвени равнища. Следователно след 2009 реалните лихвени равнища в България са подобни, а в някои години са дори по-ниски от тези в Румъния.

- Данъци и административна тежест: Корпоративният данък в България е бил 10% отпреди началото на "периода Борисов" и няма изгледи да не бъде 10% в близките 10 години. Корпоративният данък в Румъния е 16% отпреди 2010 и няма изгледи да стане друг през следващите 10 години, т.е. след 2009 няма промени в корпоративната данъчна политика на двете държави. Относно административната тежест - според анкетата Doing Business на Световната банка България и Румъния заемат сходни места през 2009. Към 2020 Румъния е на 7 позиции пред България с по-малка административна тежест.

- Инвестиционен риск: има няколко вида. Основният инвестиционен риск по принцип е пазарният, т.е. риск, породен от промени във валутни курсове, лихви или възвращаемост. Няма причини пазарният риск да се е увеличил повече в България след 2009 в сравнение с Румъния. Румъния има плаващ валутен курс, докато в България е фиксиран. Бизнес цикълът в Румъния е по-изразен от този в България - както вече споменах, тя трябваше да потърси финансова помощ от Международния валутен фонд през 2009.

Друг вид инвестиционен риск е политическият, който включва:

• Риск от експроприация: Тук влиза одържавяване на частни бизнеси или буквалното им заграбване от политически свързани играчи. Отслабената защита на частната собственост води до повишаване на този риск.

• Регулаторен риск: Нарушената независимост на регулаторни институции, честата промяна на регулаторни норми или ниска предвидимост на законодателния процес в резултат на лобистки интереси повишават този вид риск.

- Корупция: вид неформален данък, който влияе на инвестиционната активност, както корпоративните данъци. Повишаването на нивото на корупция чрез т.нар. такса "сигурност" или данък "подпомагане" има ефект върху инвестициите, подобен на увеличение на корпоративния данък.

Ако няма промяна, България ще остане стабилно бедна с нарушени стимули за частна инициатива.

На базата на тази дискусия лесно можем да заключим на кои фактори основно се дължи инвестиционната стагнация в България след 2009. Сравнението с Румъния говори, че промяната в тези фактори е относително голяма и че разликата с България отново нараства във времето.

4. Перспективата

На базата на този анализ можем да направим една прогноза за това как ще се развива България занапред: ако няма промяна в основните фактори, потискащи инвестиционната активност, реалният БВП ще продължи да изостава спрямо своя потенциал. С други думи, България ще остане стабилно бедна с нарушени стимули за частна инициатива.

Алтернативата е промяна в начина на управление на страната и целенасочена политика за намаляване на политическия риск чрез съдебна реформа, гарантираща защитата на частната собственост, връщане на относителната независимост на държавните регулатори, връщане на стабилността в законодателния процес, намаляване на нивото на корупция и реформи, насочени към намаляване на административната тежест.

Пламен Ненов

е доцент по икономика в BI Norwegian Business School в Осло и гост-изследовател в Норвежката централна банка Norges Bank. Занимава се с изследователска работа в областта на макроикономиката и финансите. Има бакалавърска степен по икономика и математика от Amherst College и докторска степен по икономика от Massachusetts Institute of Technology (MIT).

Една от основните причини за протестите, на които се иска оставката на правителството и на главния прокурор, е общото чувство за непоносимост към начина на управление на България, че "така не се прави" и "повече така не може". В опит да им противодействат членове на правителството правят изявления в медиите за големи икономически успехи в периода от средата на 2009 г. досега, който за краткост ще наречем "периода Борисов". Едно такова твърдение е, че от 2010 г. досега брутният вътрешен продукт (БВП) на България се е удвоил. Други говорят за инвестиционната програма на правителството и големите строителни проекти, завършени от 2009 насам.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    fpk36627180 avatar :-|
    fpk36627180

    Прецизно и точно!

  • scuby

    До коментар [#1] от "fpk36627180":

    Нищо точно няма. Това е статия пълна с манипулации стил - това което е направено можеше да е по-добре. Но основната цел е омаловажаване постигнатото от упралвляващите и наръчник с опорки за полезните идиоти ако някой им каже за успехите на Борисов 3. Най-лесно е да се намират кусури на нещо направено, как видите ли можело да е по-добре, по-хубаво, по-качествено и т.н. Ние видяхме по-добрата постна пица на Дянков няколко години. Ако Дянков ви се беше справил по-добре тогава тези, които вписват този сайт могат да критикуват!

  • 3
    marian_jack_assa avatar :-|
    marian_jack_assa

    До коментар [#2] от "scuby":

    Нали за да разберем къде сме трябва да се сравняваме? Румъния са най- добрия пример.

  • 5
    janeausten avatar :-|
    janeausten

    До коментар [#3] от "marian_jack_
    Без да омаловажам анализа- авторът пропуска простия факт на размера на населението/ вътрешния пазар
    Компаниите отиват и се задържат в Румъния, защото там има критична маса
    Не мисля, че политически сходните тракктории- приемане в ЕС и пр- са достатъчна база Питайте румънците какво мислят за своите политици за периода- ще се изненадате колко са негативни. Тоест, и там е същи толкова отровно

  • 6
    xvz18545602 avatar :-|
    xvz18545602

    Истината я знаем всички. "периодът Борисов" ще ни струва много усилия. Вместо да се разхожда с джипката да беше направил "инспекция" в КАТ София и да види как хората висят с часове за ЕЛЕМЕНЕНТАРНА услуга. За 10 години управление не намери начин да направи работата на администрацията лесна и ориентирана към хората.

    За 10 години не помръдна и на йота напред здравеопазване, образование и съдебна власт.

    Материалът под който пиша е прекрасно доказателство с числа и данни на това, което всички ние знаем.

  • 7
    abn1598600227682991 avatar :-|
    Plamen Nenov

    До коментар [#5] от "janeausten":

    Здравейте и благодаря за вниманието към статията. По принцип няма емпирична връзка между размера на населението и темпа на икономически растеж. Има много примери за малки по население държави, които растат по-бързо от по-големи държави. Освен това предимството на метода от иконометрията наречен Difference-in-difference analysis, който използвам, за да дистигна до заклюпенията си, е че фактори, които остават относително стабилни във времето не могат да оказват влияние на анализа. И преди, и след 2009, България е по-малка като размер на населението от Румъния. Благодаря отново и поздрави.

  • 8
    assenovg avatar :-|
    Georgi

    Много добър анализ!

  • 9
    velian avatar :-|
    volarok

    С мутри и ченгета начело на държавата няма как да има просперитет.

  • 10
    zamen avatar :-|
    Чарли Мишкин

    Изключително точен и коректен анализ.

    Борисов е като воденичен камък. Оставка, бе!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

(почти) Всичко зависи от нас

(почти) Всичко зависи от нас

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK