Защо мечтаем за вчера, а не за утре?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо мечтаем за вчера, а не за утре?

Pixabay.com

Защо мечтаем за вчера, а не за утре?

В опитите децата да се върнат в училище като това, което напуснаха, се пропилява възможности за много необходима промяна

5373 прочитания

Pixabay.com

© Pixabay.com


Помните ли как в началото на COVID-кризата наред с целия страх се промъкваше и малко надежда, че предстои ударна трансформация, която в крайна сметка ще е за добро? Как пандемията може да засили модернизацията в иначе замръзнали сектори и след отминаването на болестта светът може да бъде по-удобен и ефективен?

Вместо това обаче на много места се случи друго. Там, където модернизацията все пак успя, то е въпреки сериозната съпротива на хората, които се опитват неистово да се върнат към познатата им стара нормалност. Един от секторите, в които през следващите дни ще си проличи много добре резултатът от това противопоставяне, е образованието.

Следващата седмица по-голямата част от българските деца ще се върнат в училище за пръв път от началото на март. Голяма част от надеждите за ударна промяна, изглежда, са се изпарили. Усилията на министерството и огромна част от училищата е да направят така, че всичко да е максимално близко до "преди". Същото, ама с маски. Това е напълно разбираемо, но и донякъде жалко.

Вместо за вчера е по-добре да мечтаем за утре. Сегашната ситуация даваше и все още дава възможност да се изпробват нови модели, които да променят ученето за следващите поколения и така да направят образованието много по-адекватно за времената, в които живеем. Можеше децата да учат повече навън. Можеше да се разработват хибридни модели, в които, който иска, да е в класната стая, а който иска да се включва дистанционно - от компютъра или телефона. Можеше да се организират домашни училищни кооперативи - 3-4 деца да учат една седмица в къщата на едното, после една седмица у другото и т.н.

Вместо това сега се предлага връщане към същото - дневен пансион за деца, където те са затворени, докато родителите им са на работа и през това време им тъпчат в гърлата тонове информация, 99% от която те ще забравят след месец или година, защото е безполезна.

Помните ли как в началото на COVID-кризата наред с целия страх се промъкваше и малко надежда, че предстои ударна трансформация, която в крайна сметка ще е за добро? Как пандемията може да засили модернизацията в иначе замръзнали сектори и след отминаването на болестта светът може да бъде по-удобен и ефективен?

Вместо това обаче на много места се случи друго. Там, където модернизацията все пак успя, то е въпреки сериозната съпротива на хората, които се опитват неистово да се върнат към познатата им стара нормалност. Един от секторите, в които през следващите дни ще си проличи много добре резултатът от това противопоставяне, е образованието.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    scuby avatar :-|
    scuby

    Каквото и да се направи за училището и учениците тези статии пак щяха да са тук в този същия вариант :(.

  • 2
    again avatar :-|
    Юлиян Агайн

    Пак за децата...а за работещите родители нищо, детски кооперативи в дома на децата без родителски надзор ли прелагате или някой по възрастен роднина трябва да бъде ангажиран с това, училищната атмосфера скоро няма да има адекватна алтернатива като влияние над децата и слава богу.

  • 5
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    Не е имало ударна промяна, че сега да има връщане. Промяната беше привидна, а родителите това го знаят много добре.

    Хиляди ученици останаха извън системата, контролът се понижи и всичко премина в режим отбиване на номера. В университетите много лекции и упражнения изобщо не се проведоха, а изпитите останаха фиктивни.

    Може и да има отделни институции, които не са позволили това. Масовата картина обаче беше както я описвам. Българската образователна система в своята цялост е безнадеждно технически изостанала, води се от закостенели хора и това няма как да се промени за един сезон. Трябват образовани и мотивирани хора, за да се случат желаните от вас промени. На времето учих в елитна софийска гимназия и пак 30% от учителите само отбиваха номера, какво да си говорим за по-изостанали училища, особено в сегашните условия... Учениците само това чакат.

  • 6
    eezyloop avatar :-|
    Poli Karpos

    Цитирам професионалист работещ с деца, учители и родители в образователната система. Не е учител:

    "Доста нереалистични ми се струват очакванията на автора. Хубаво да си даваме сметка кои визии са по-скоро романтични и с поглед към бъдещето, макар и без маркери за успех в реалността и кои - реално изпълними към момента, за да оценяваме адекватно случващото се. Доста неща се раздвижиха в и без това страшно ригидната система. Обаче заслепени от романтика и блянове май не можем да ги оценим. Освен криза, ни трябва и време и хора и партньорско взаимодействие и идеята, че от всички ни зависи промяната, не само от властимащите.
    Писна ми, медиите да печелят нечестно на гърба на усилията на всички в училище. Вместо адекватни и полезни статии по темата, вадят ключови думи (изолатор!!!, маски, санкции!!!), улавят мрачни родителски настроения и се възползват от тях и всъщност се интересуват само от шерове и лайкове, а не от реален анализ. Като работещ в системата лично ми опротивя Капитал с тази бележка. Нивото е много ниско. Непрофесионално написано, но силно опортюнистично..."


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Те виждат малко след носа си

Те виждат малко след носа си

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK