Мълчанието на Брюксел: Нищо лично, просто бизнес
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мълчанието на Брюксел: Нищо лично, просто бизнес

Все по-видимото разминаване между думи и дела на лидерите на ЕС подхранва евроскептицизма

Мълчанието на Брюксел: Нищо лично, просто бизнес

Беззъбият арсенал на ЕК срещу корупцията и подронването на демокрацията устройва лидерите на ЕС

Кирил Кирчев
4543 прочитания

Все по-видимото разминаване между думи и дела на лидерите на ЕС подхранва евроскептицизма

© Reuters


Защо Европейската комисия и лидерите на страните от съюза не вземат присърце проблемите на България, защо не критикуват премиера Бойко Борисов, защо Брюксел поне не предупреждава за замразяване на еврофондове, след като е наясно с мащаба на корупцията в страната, защо, защо... Доста хора, подкрепящи протестите през последните месеци, си задават тези въпроси и трудно намират отговори. И със сигурност в тях покълва и скептицизъм за смисъла от съюза.

Отговорите не са лесни, но в основата им стои простичкият факт, че инструментите, с които разполага Брюксел, са символични и беззъби, а други са неприложими. Мониторингови доклади, осъдителни решения на съда на ЕС, дебати в Европейския парламент или замразяване на еврофондовете за кратко време не са довели до видими промени в Унгария, Полша или България.

Арсеналът на Брюксел от мерки е такъв, защото така са решили лидерите на страните от съюза през годините. А това означава, че ги устройват. А ги устройват, защото ЕС е създаден с цел улесняване на бизнеса и досега това е основният му приоритет, а още по-точно - приоритет на водещите страни Германия и Франция, след като Великобритания избра да го напусне.

А в бизнеса, както знаем, има само интереси. Тези интереси проличаха много добре тази година, след като лидерите на Германия и Франция, Ангела Меркел и Еманюел Макрон, наложиха приемането на възстановителен фонд в размер на 750 млрд. евро, за да могат икономиките на ЕС да се справят с кризата от коронавируса. Това стана въпреки несъгласието на т.нар. пестелива четворка, водена от Нидерландия, която беше против изсипването на милиарди евро грантове на страните. Трудната сделка показа добрата страна на съюза - солидарност в тежка ситуация, но наяве излязоха и вътрешните разцепления по оста север - юг, както и изток - запад, което твърде често подкопава общата цел и ограничава възможността за действие.

Тънкият момент е, че желанието на определени политици за обвързване разпределението на тези средства и на новите еврофондове с върховенството на закона ще мине трудно. Лидерите формално се договориха една държава да може да бъде обявена за нарушителка чрез вот с квалифицирано мнозинство, но точната форма на този механизъм ще се нуждае от одобрението на правителствата в ЕС. Това обаче е почти невъзможно да се случи, защото означава, че страни като Унгария, Полша или България трябва да гласуват срещу себе си и да се лишат доброволно от милиарди евро. Тъй като правилата за одобряване на новия 7-годишен бюджет на съюза изискват решението да се вземе с единодушие, подобно искане почти сигурно няма как да мине. Разбира се, възможно е да бъде приет някакъв привиден механизъм, подобен на мониторинговите доклади на Европейската комисия, който да има същата нулева ефективност.

Унгария обаче играе на сигурно - Reuters съобщи, че властите отказват да утвърдят възстановителния фонд от 750 млрд. евро заради опасността разпределението им да бъде обвързано със спазването на върховенство на правото. А това означава, че няма как фондът да започне да действа, тъй като и за него се иска одобрение от парламентите на всички страни в съюза.

ЕС обича да прави бизнес с диктатори

Именно поради бизнес интереси съюзът реално няма и единна външна политика, макар че това е една от задачите на Европейската комисия. Само че страните в ЕС не са на едно мнение по редица проблеми - Германия и Франция критикуват руския президент Путин за анексирането на Крим или използването на вещество от групата на "Новичок" за справяне с неудобни на Кремъл, а действията им са точно в обратната посока - наложените санкции от Брюксел са неефективни, защото Берлин и Париж искат и продължават да развиват активни бизнес отношения с Москва. Проектът "Северен поток 2" е христоматиен пример за разминаването между думи и дела.

Няма съмнение, че съюзът се провали и по линия на политиката си спрямо бежанците през последните години и остана да бъде изнудван от турския президент Реджеп Ердоган, след като интересът на Германия се размина драстично с този на Италия и Гърция, а Европейската комисия беше по-скоро безгласна буква в този процес.

Въобще лидерите на съюза имат изненадващо мека позиция за разлика от САЩ към диктаторския стил на управление в Русия, Китай и Турция - пак заради бизнес интереси.

Нужда от промяна

Още преди референдума във Великобритания за напускане на съюза беше ясно, че той има нужда от промяна, ако желае да продължи да бъде фактор в глобалното развитие. Няма две мнения, че ЕС е уникална организация и в продължение на десетилетия е осигурявал безпрецедентно икономическо развитие на Стария континент.

Реалността сега вече е различна. В политически план на изток от границите на ЕС са проблемите с Русия, несигурната Украйна и събуждащата се Белaрус, на южната граница на съюза е горещият картоф с бежанците и военните действия в Сирия и Либия, а на север неизвестните са бъдещите отношения с Великобритания, след като Островът напусне съюза.

В икономическо отношение предизвикателствата са още по-големи, след като ЕС вече трайно изостава от САЩ, а в последно време и от Китай, особено в сектор като високите технологии.

В тези нови геополитически условия България ще трябва да се справи с корона кризата, която се очертава да бъде най-тежката за страната от десетилетия. За целта ще е нужно институциите, разградени от ГЕРБ, да бъдат изградени отново, за да помагат на бизнеса да се развива.

Колкото и земеделските субсидии да изкривяват пазара, те ще продължат да съществуват в ЕС (Франция много държи на тях), а задължение на правителството е да направи така, че парите да не се насочват към малък брой компании и да не си затваря очите за заобикалянето на правилата за разпределението им.

Не можем да очакваме, че Брюксел ще ни казва за какво да се насочат еврофондовете. Ако иска обаче, Европейската комисия може да ограничи насочването на парите към няколко сектора с бъдеще за целия съюз, а не към асфалт, градинки и безсмислени спортни обекти в населени места със затихващи функции. Това засега трудно ще се получи, така че отново от България ще зависи как да разпределя парите от европейските фондове. И ако следващите правителства желаят поне в далечно бъдеще страната да се доближи до бившите соцдържави (до западните е илюзия, че може да стигнем), трябва да създаде условия в страната да се произвеждат стоки и да се предоставят услуги с висока добавена стойност.

Българската икономика до голяма степен се трансформира през последните три десетилетия, но определено има много по-голям потенциал. В дългосрочен план икономическият растеж може да се постигне само от създаването на нови бизнеси и подобряване на производителността. И всичко това да става в нормална институционална среда, където има политическа стабилност, контрол върху корупцията и върховенство на закона. В противен случай сме обречени да останем последни по икономическо развитие и стандарт на живот в ЕС, както бяхме последни и в СИВ.

Защо Европейската комисия и лидерите на страните от съюза не вземат присърце проблемите на България, защо не критикуват премиера Бойко Борисов, защо Брюксел поне не предупреждава за замразяване на еврофондове, след като е наясно с мащаба на корупцията в страната, защо, защо... Доста хора, подкрепящи протестите през последните месеци, си задават тези въпроси и трудно намират отговори. И със сигурност в тях покълва и скептицизъм за смисъла от съюза.

Отговорите не са лесни, но в основата им стои простичкият факт, че инструментите, с които разполага Брюксел, са символични и беззъби, а други са неприложими. Мониторингови доклади, осъдителни решения на съда на ЕС, дебати в Европейския парламент или замразяване на еврофондовете за кратко време не са довели до видими промени в Унгария, Полша или България.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • scuby

    Брюксел не са идити като тези нашите тук полезните идиоти. Вие тях не ги учете. Те има служби и агентура у нас достатъчна. Тях не може да ги манипулирата с глупотевини за корупция, липса на свобода на словото, полицейско насилие и насилие над журналисти. Знаят какво се случва в момента, от къде идват атаките и проблемите за правителството.

  • 2
    peaspiring avatar :-P
    peaspiring

    До коментар [#1] от "scuby":

    Много сте прав. В Брюксел са наясно, че в България има критична маса глупаци като вас, които се противят на всякаква промяна към по-добро. Затова са ОК да ви използват като евтина работна ръка, и да ви дават някое друго евро, от което 30% да отива за магистрали, а 70% в чекмеджетата...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Дръжте се здраво

Дръжте се здраво

Солидарност по брюкселски

Солидарност по брюкселски

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK