Разваленият принтер на държавата, или правото да питаш и да знаеш
Поне две министерства използват похвата с уж развален скенер или принтер за оправдание да не предоставят информация
През 2018 г. МВР не е имало качествен скенер и затова документите, качени в публичния регистър, са наполовина черни. Да, звучи абсурдно, но точно това беше твърдението на юрисконсулта на вътрешното министерство по време на дело, което "Капитал" води, за да получи договор за обществена поръчка. Още по-странното е, че това не е първият сблъсък с разваления принтер на държавата.
Днес, 28 септември, е Международният ден на правото да знаем, на който се отбелязва фактът, че всеки гражданин може да получи обществена информация от държавни и местни органи.
За пръв път неправителствената организация "Програма "Достъп до информация" отбеляза този ден в София през 2003 г. "Всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация", гласи Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ). На теория това звучи логично и лесно - прозрачността на управлението е основополагаща.
В действителност обаче институциите използват всякакви похвати само и само за да не дадат поисканата информация. Историите, в които администрацията игнорира правото да знаем, понякога са абсурдни и можеха да са повод за смях, ако не бяха всъщност тъжни заради подигравката, която всъщност са.
Един любим скенер
Има един особено любопитен нов метод на институциите да си измиват ръцете, без реално да предоставят на граждани (или в случая на журналисти) информация - оправданието за лошия скенер и принтер.
В поне два казуса видяхме как две министерства се крият зад технически проблеми само и само за да не предоставят поисканата информация.
Последният такъв случай е с МВР. На страницата на профила на купувача институциите са длъжни да публикуват договорите за обществени поръчки от известно време насам. Е, добре, но страниците на един такъв - за доставка за бланки за лични документи, са наполовина нечетими. "Капитал" поиска по реда на ЗДОИ договора, като още в заявлението посочи, че договорът е в нечетим вид и затова е поискан допълнително, въпреки че е качен на сайта на министерството и така само формално то е изпълнило законовото си задължение.
Тук абсурдите бяха няколко. Първо, МВР не излезе с решение за отказ или достъп, както трябва, а изпрати едно писмо - "уведомление", че са си свършили работата. След това, с помощта на "Програма Достъп до информация" и адв. Стефан Ангелов "Капитал" заведе дело все пак да види този договор.
На заседанието по делото юрисконсултът, представляващ МВР, обясни , че "[договорът ] е в леко нечетлив вид, но такива са били възможностите на МВР към онзи момент." Т.е. през 2018 г. ведомството не е имало адекватно работеща техника.
"Когато този документ се види на компютърен носител, той не е пресниман с такъв добър принтер, какъвто има ищецът, и може да бъде прочетен и да се добие представа за параметрите и за съдържанието на същия договор", каза тя. В момента се чака съдебното решение по това дело.
Това оправдание не се ползва за първи път обаче. През 2019 г. "Капитал" изпрати заявление за достъп до обществена информация относно всички решения на Министерство на околната среда и водите (МОСВ) във връзка с подготовка на план за управление на природен парк "Странджа" в периода 2003 - 2019 г., както и становищата на Висшия експертен екологичен съвет (ВЕЕС) по темата. Наложи се да се ползва ЗДОИ, тъй като въпросите до пресцентъра останаха без отговор.
След над месец мълчание и една подадена жалба срещу липсата на отговор екоминистерството все пак изпрати имейл. Но той беше по-скоро подигравка - черни сканирани страници, на които не можеше почти нищо да се прочете.
Оказа се, че и друг колега от "Капитал" бе получил отговори от пресцентъра на институция с огромен бюджет, сканирани и в безобразно качество.
В редакцията се пошегувахме, че ведомствата могат да имат един специален принтер и специален скенер за неудобни въпроси. Като не искат да отговорят, ама пък не върви да откажат, минават страниците през развалените устройства и си измиват ръцете с това. Шегата настрана, този черен ефект на страниците може да се постигне евентуално с няколко опита за сканиране и принтиране, за да се постигне нечетимият вид. Представете си колко работно време би отишло в това, когато става дума за договор от над 50 страници.
Добрата новина е, че все пак ЗДОИ дава възможност тези казуси да се разгледат в съда и институциите да бъдат задължени да предоставят поисканата информация.
Важно е не само журналистите, но и гражданите да продължават да питат и да изискват от институциите да са отчетни, за да променят порочни практики като горепосочените.
Вече има улеснен начин да се пита - през платформата на Министерския съвет може лесно и само с попълването на полетата да се изпрати заявление за минути.
