За хората в тези държави нормалният живот вече се е върнал. Те ходят без притеснения по заведения, клубове, кино, театър Работят нормално и икономиките им вече почти са се възстановили. Това не е някаква особеност на коронавируса, нито означава, че епидемията там вече е заразила всички и "сухите съчки" са изгорели. Единствената разлика с тук е, че хората са дисциплинирани, отнасят се с разбиране към проблема и с уважение към другите. Спазват дистанция, когато не могат носят маски, мият си ръцете. Държавите имат капацитет за тестване и ограничават случаите.

Накратко - може.

Това, което има там, а няма тук, е уважение към институциите и осъзнаване, че кризата с коронавируса може да бъде решена заедно от всички.

Особеният проблем за България сега е, че държавата тук все по-малко е инструмент за решаване на общи проблеми. Базови институции в нея работят точно обратното - да превръщат общата стойност в частна. Проблемът на превзетата държава е, че тя няма как да решава общи проблеми, докато краде публични активи. И тъй като това се вижда ясно от много хора, доверието в институциите е толкова ниско, че те не могат да обединят около себе си никого в труден момент като сегашния.

Изводът от всичко това е, че лошото управление и кражбите лишават хора не само от стойност, но и буквално от живот. Отговорността, разбира се, е не само на държавата, но и индивидуална - десетки хора всеки ден умират от нежеланието на критична маса хора да спазва елементарни правила.

В момента България се намира на важен кръстопът. От поведението на повечето хора сега зависи какви ще са следващите месеци (вижте всичко за това в темата на броя). Ако победят тези, които казват "майната му на вируса, ще си карам както преди", следващите шест месеца ще бъдат много трудни. Ще управлява епидемията. Ако победи разумът - не хората, които се страхуват, а тези, които са внимателни, ще управляваме ние.