Русия прегази България

Русия прегази България

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

15058 прочитания

© Капитал


През 1996 г. шефът на "Газпром" Рем Вяхирев каца с личния си самолет изненадващо на летището в София и от пистата иска среща с тогавашния премиер Жан Виденов. Веднага. Отказват му. Българското правителство тогава е поставено пред огромен външен и вътрешен натиск да изпълни условията на руската компания да прокара газопровод през България до Централна Европа, който да е нейна собственост и под неин контрол. Това всъщност е началото на опитите на Москва да заобиколи Украйна от юг, които сега се осъществяват чрез "Турски поток". Изненадващо от днешна гледна точка, Жан Виденов се противопоставя. Срещу него освен Москва и "Газпром" отвътре играят Андрей Луканов и "Мултигруп". По същото време шефът на кабинета на Виденов дава изненадващо откровено интервю, в което казва, че исканията на "Газпром" се определят не само от икономически интереси, но и от политическите цели на Москва. Той казва още, че стремежът на руската газова компания е "да се разпорежда на наша територия колкото е възможно по-добре - директно или със свои приятели". Жан Виденов тогава устоява. След него и Иван Костов. После и Симеон Саккобургготски. И Сергей Станишев. Строежът на руския газопровод беше спрян дори и от Пламен Орешарски. Досега. (След публикуването на текста президентът Росен Плевнелиев изпрати уточнение до редакцията, може да го видите най-долу).

Близо четвърт век след първоначалния опит на Русия да наложи интересите си на българска територия това най-накрая е напът да се случи благодарение на Бойко Борисов. Само за две години след срещата си с Владимир Путин през лятото на 2018 г. той успя да намери начин как да заобиколи европейските правила и българските закони, така че "Газпром" да изгради газопровода от турската до сръбската граница, с което заложи на карта българската енергетика.

В тази история има всичко най-важно от модела "Борисов", по който се управлява държавата през последните години:

  • Инфраструктурен проект, който е свързан с огромни държавни разходи;
  • Съмнителни, а вероятно и никакви икономически ползи;
  • Нагласени обществени поръчки;
  • Необосновано висока цена;
  • Опити за геополитическо лавиране, тип "аз съм и от "Левски", и от ЦСКА" - да се продам на Путин, но да се харесам и на Тръмп;
  • Никакво внимание за дългосрочните интереси на държавата.

Тази седмица в "Капитал" разказваме цялата история за построяването на газопровода и как през цялото време зад него е седял интересът не на България, а на Москва. Поводът да го направим е, че той вече е почти завършен - остават още само няколко месеца, докато бъде построен. (Вижте всичко в темата на броя.) Щетите от него далеч не се измерват само с трите милиарда, които ще бъдат платени с публични средства. Опитите да се потърси геополитически баланс - да се направи опит да се заглушат критиките на други големи държави, като и с тях се направят големи проекти, също струват пари и те пак идват от всички данъкоплатци.

Един от примерите тази седмица е заявлението на Бойко Борисов, че иска да се построи нов блок на АЕЦ "Козлодуй", този път с американски реактор. Пак тази седмица стана ясно и че вероятно ще бъде подписан договор за покупка на нови бойни кораби с Германия.

В броя ще видите още:

Уточнение от Росен Плевнелиев, президент на България (2012-2017)

Уважаема редакция,


В брой 41 на Капитал, страница 1, в редакционния коментар "Русия прегази България" пише "Строежът на руския газопровод беше спрян дори и от Пламен Орешарски". Това твърдение не отговаря на истината. Коалицията БСП/ДПС по един скандален начин се опита да реализира проекта Южен поток. На пресконференция на 16 май 2014 г Реформаторския блок представиха скандално писмо, изготвено от дъщерна компания на Газпром, до енергийния министър Драгомир Стойнев, с конкретни текстове за промени в Закона на енергетиката, с цел морската част на газопровода Южен поток да бъде изключена от европейското законодателство. България рискуваше наказателна процедура от ЕК с милиардна глоба. Това обаче не спря Орешарски и подкрепящата го коалиция. Като триумф на задкулисието те организираха търг за милиарди евро по Рождество Христово и Нова година, който започна на 22.12.2013 и завърши на 01.01.2014 г, като цената бе два до три пъти над пазарната оценка. Намерението бе да се откраднат милиарди. На 31 юли 2014 г, в последните дни от живота си, правителството на Орешарски, чрез Министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева, се опита да направи проекта невъзвратим, като издаде строително разрешение за Южен поток. По най-подмолния начин това строително разрешение бе издадено с предварително изпълнение на разрешението за строеж, което даваше право на строителите да започнат да строят, считано от 17.30 ч на 08.08.2014 г. Същевременно на 06 август застъпи сформираното от мен служебно правителство след краха на Орешарски. На 7 август Вицепремиерът и служебен министър на регионалното развитие Екатерина Захариева сутринта даде интервю по БТВ, а след това и на пресконференция обясни капана, в който Орешарски постави България, с потенциални неустойки от милиарди както от ЕК, така и от строителите, ако техния договор бе влязъл в сила. В последствие бе намерен начин, съвместно от служебното правителство и ЕК, проектът да бъде спрян, а България да излезе с чест от безотговорните и вредни действия на кабинета Орешарски.

Росен Плевнелиев

Президент на България 2012-2017

През 1996 г. шефът на "Газпром" Рем Вяхирев каца с личния си самолет изненадващо на летището в София и от пистата иска среща с тогавашния премиер Жан Виденов. Веднага. Отказват му. Българското правителство тогава е поставено пред огромен външен и вътрешен натиск да изпълни условията на руската компания да прокара газопровод през България до Централна Европа, който да е нейна собственост и под неин контрол. Това всъщност е началото на опитите на Москва да заобиколи Украйна от юг, които сега се осъществяват чрез "Турски поток". Изненадващо от днешна гледна точка, Жан Виденов се противопоставя. Срещу него освен Москва и "Газпром" отвътре играят Андрей Луканов и "Мултигруп". По същото време шефът на кабинета на Виденов дава изненадващо откровено интервю, в което казва, че исканията на "Газпром" се определят не само от икономически интереси, но и от политическите цели на Москва. Той казва още, че стремежът на руската газова компания е "да се разпорежда на наша територия колкото е възможно по-добре - директно или със свои приятели". Жан Виденов тогава устоява. След него и Иван Костов. После и Симеон Саккобургготски. И Сергей Станишев. Строежът на руския газопровод беше спрян дори и от Пламен Орешарски. Досега. (След публикуването на текста президентът Росен Плевнелиев изпрати уточнение до редакцията, може да го видите най-долу).

Близо четвърт век след първоначалния опит на Русия да наложи интересите си на българска територия това най-накрая е напът да се случи благодарение на Бойко Борисов. Само за две години след срещата си с Владимир Путин през лятото на 2018 г. той успя да намери начин как да заобиколи европейските правила и българските закони, така че "Газпром" да изгради газопровода от турската до сръбската граница, с което заложи на карта българската енергетика.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


9 коментара
  • 2
    olga_kokoshkina avatar :-|
    olga_kokoshkina

    Много силен брой тази седмица, браво!

  • 3
    b.manchev avatar :-P
    b.manchev

    От акцента в темата на този брой, изведен като заглавия става ясно, единствено това, че поради отчетения пореден напредък в борбата с корупцията у нас, в “обективния“ иначе доклада на ЕК Русия е на път да реализира свой стратегически геополитически проект. Къде точно е изненадата или новината?

    Нормално е евроатлантиците да са на амбразурата. Нали от това се издържат. Няма вече място за ценности, оказа се, всичко опира до пари и слугинаж за лична употреба.

  • 4
    art03309046 avatar :-|
    Jordan J

    Колко ли нощни шкафчета са напълнили руснаците с комисиони? /Без значение дали с пачки банкноти от 500 евро или с акции на някоя нефтена компания, примерно./

  • 5
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Доста читалищно е в един брой пет (!!!) текста, подписани от един-единствен автор и в които се премята едно и също с променен словоред.

    Цел на авторитарната пропаганда е непрекъснато от сутрин до вечер да посочва врага, докато рецепиентът престане да може да възприема каквото и да било друго. Елемент от това е тоталното налагане на възприемането на едно нещо: газ, домати, чорапи - вместо с основната си функция на стока, единствено като идеологическо-фобска категория.
    Класическият вариант за този подход са Райхът и Гьобелс.
    Поучително ще е - все пак - да се помни какво последва от този начин на изразяване. Защото тия, дето сееха ветрове, пожънаха бури.

    В днешна Германия имат подобен на нашия руски газов казус.
    С интерес следя немските флуктации по темата. И е много поучително как под стелещата се като гъста мъгла антируска реторика на политиците - все пак костите на дядовците им са пръснати по руските полета - твърдо бранят интересите на Германия и дума не обелват за спиране на СП-2.
    Защо?
    Защото на Германия й трябва газ. И не че няма откъде другаде да си го купят, но си правят сметката, че руският тръбопроводен им излиза по-сигурен и по на сметка от теоретичния луизиански.

    И на БГ й трябва газ. Но за разлика от Германия вариантите са никакви: азерски по Трансадриатическия не се задава, втечненият от Александруполис е скъп, а и е за след години, Турция би продала, но ако й остане, еврейският дълго ще е Фата моргана. Единственият сетивен вариант е сатанизираният руски, от който - защо ли? - Австрия изобщо не се гнуси и дори е съвсем официален европейски газпромски хъб.

    С този брой Капитал нагледно показа какво представлява грантовата журналистика. И изобщо не става дума за журналистика, а за читалищно писане под диктовка. Срещу пари.

    И преди съм обръщал внимание колко се родеят понякога текстове в Капитал с изобилните реклами на проститутки във форума, но чувството за бардак тук не идва от първата най-древна професия, а от втората най-древна.

  • 7
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#4] от "Jordan J":

    Те парите не миришат (Веспасиан), за да отделите в шкафчето руските газови взятки от къмишъна за американските Ф-16, например. Щото и в двата случая става въпрос за доста натъпкани чекмеджета и не само на една персона...

  • 8
    dasyth avatar :-|
    Vladislav Stamov

    До коментар [#5] от "D-r D":

    Опитваш се да приличаш на Иво Христов и нищо повече.. поредния ароматен напън на поредния доброволен роб на руснята!

  • 9
    antipa avatar :-?
    D-r D

    До коментар [#8] от "Vladislav Stamov":

    На кой от двамата?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Във водовъртежа на три кризи

Във водовъртежа на три кризи

КапиталНО

КапиталНО