Русия прегази България
По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
През 1996 г. шефът на "Газпром" Рем Вяхирев каца с личния си самолет изненадващо на летището в София и от пистата иска среща с тогавашния премиер Жан Виденов. Веднага. Отказват му. Българското правителство тогава е поставено пред огромен външен и вътрешен натиск да изпълни условията на руската компания да прокара газопровод през България до Централна Европа, който да е нейна собственост и под неин контрол. Това всъщност е началото на опитите на Москва да заобиколи Украйна от юг, които сега се осъществяват чрез "Турски поток". Изненадващо от днешна гледна точка, Жан Виденов се противопоставя. Срещу него освен Москва и "Газпром" отвътре играят Андрей Луканов и "Мултигруп". По същото време шефът на кабинета на Виденов дава изненадващо откровено интервю, в което казва, че исканията на "Газпром" се определят не само от икономически интереси, но и от политическите цели на Москва. Той казва още, че стремежът на руската газова компания е "да се разпорежда на наша територия колкото е възможно по-добре - директно или със свои приятели". Жан Виденов тогава устоява. След него и Иван Костов. После и Симеон Саккобургготски. И Сергей Станишев. Строежът на руския газопровод беше спрян дори и от Пламен Орешарски. Досега. (След публикуването на текста президентът Росен Плевнелиев изпрати уточнение до редакцията, може да го видите най-долу).
Близо четвърт век след първоначалния опит на Русия да наложи интересите си на българска територия това най-накрая е напът да се случи благодарение на Бойко Борисов. Само за две години след срещата си с Владимир Путин през лятото на 2018 г. той успя да намери начин как да заобиколи европейските правила и българските закони, така че "Газпром" да изгради газопровода от турската до сръбската граница, с което заложи на карта българската енергетика.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
9 коментара
Много силен брой тази седмица, браво!
От акцента в темата на този брой, изведен като заглавия става ясно, единствено това, че поради отчетения пореден напредък в борбата с корупцията у нас, в “обективния“ иначе доклада на ЕК Русия е на път да реализира свой стратегически геополитически проект. Къде точно е изненадата или новината?
Нормално е евроатлантиците да са на амбразурата. Нали от това се издържат. Няма вече място за ценности, оказа се, всичко опира до пари и слугинаж за лична употреба.
Колко ли нощни шкафчета са напълнили руснаците с комисиони? /Без значение дали с пачки банкноти от 500 евро или с акции на някоя нефтена компания, примерно./
Доста читалищно е в един брой пет (!!!) текста, подписани от един-единствен автор и в които се премята едно и също с променен словоред.
Цел на авторитарната пропаганда е непрекъснато от сутрин до вечер да посочва врага, докато рецепиентът престане да може да възприема каквото и да било друго. Елемент от това е тоталното налагане на възприемането на едно нещо: газ, домати, чорапи - вместо с основната си функция на стока, единствено като идеологическо-фобска категория.
Класическият вариант за този подход са Райхът и Гьобелс.
Поучително ще е - все пак - да се помни какво последва от този начин на изразяване. Защото тия, дето сееха ветрове, пожънаха бури.
В днешна Германия имат подобен на нашия руски газов казус.
С интерес следя немските флуктации по темата. И е много поучително как под стелещата се като гъста мъгла антируска реторика на политиците - все пак костите на дядовците им са пръснати по руските полета - твърдо бранят интересите на Германия и дума не обелват за спиране на СП-2.
Защо?
Защото на Германия й трябва газ. И не че няма откъде другаде да си го купят, но си правят сметката, че руският тръбопроводен им излиза по-сигурен и по на сметка от теоретичния луизиански.
И на БГ й трябва газ. Но за разлика от Германия вариантите са никакви: азерски по Трансадриатическия не се задава, втечненият от Александруполис е скъп, а и е за след години, Турция би продала, но ако й остане, еврейският дълго ще е Фата моргана. Единственият сетивен вариант е сатанизираният руски, от който - защо ли? - Австрия изобщо не се гнуси и дори е съвсем официален европейски газпромски хъб.
С този брой Капитал нагледно показа какво представлява грантовата журналистика. И изобщо не става дума за журналистика, а за читалищно писане под диктовка. Срещу пари.
И преди съм обръщал внимание колко се родеят понякога текстове в Капитал с изобилните реклами на проститутки във форума, но чувството за бардак тук не идва от първата най-древна професия, а от втората най-древна.
До коментар [#4] от "Jordan J":
Те парите не миришат (Веспасиан), за да отделите в шкафчето руските газови взятки от къмишъна за американските Ф-16, например. Щото и в двата случая става въпрос за доста натъпкани чекмеджета и не само на една персона...
До коментар [#5] от "D-r D":
Опитваш се да приличаш на Иво Христов и нищо повече.. поредния ароматен напън на поредния доброволен роб на руснята!
До коментар [#8] от "Vladislav Stamov":
На кой от двамата?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.