Спорът със Скопие: В ЕС клатят глави на българската позиция

Не я подкрепят дори гърци, французи и нидерландци, които преди година блокираха началото на преговорите със Северна Македония

Премиерите на България и Македония Бойко Борисов и Зоран Заев при подписването на програма за сътрудничество в областта на културата до 2021 година.
Премиерите на България и Македония Бойко Борисов и Зоран Заев при подписването на програма за сътрудничество в областта на културата до 2021 година.    ©  Юлия Лазарова
Премиерите на България и Македония Бойко Борисов и Зоран Заев при подписването на програма за сътрудничество в областта на културата до 2021 година.
Премиерите на България и Македония Бойко Борисов и Зоран Заев при подписването на програма за сътрудничество в областта на културата до 2021 година.    ©  Юлия Лазарова

Михаел Мартенс и Томас Гучкер в статия за "Франкфурт алгемайне цайтунг"

В Брюксел се развива спор, който може да прекрати бъдещото разширяване на Европейския съюз с тежки последици. Вече два пъти българският постоянен представител към ЕС Димитър Цанчев емоционално декларира, че преговорите със Северна Македония могат да започнат едва когато Скопие приеме допълнителните условия на българската страна.

София иска македонците да признаят, че са били българи и че са говорили български език, преди да станат независима нация в резултат от историческа фалшификация. Сред посланиците на ЕС изявите на българския дипломат бяха посрещнати с неразбиране и поклащане на глави. Никой не го подкрепи, дори гърци, французи и нидерландци, които блокираха началото на преговорите за присъединяване на Северна Македония (и Албания) преди година.

Разбирането на София за историята не пасва в XXI век.

София иска във всички европейски документи "Северна Македония" да се нарича "Република Северна Македония", тъй като международно признатото име "Северна Македония" всъщност е географска област, която включва и разположени в България части от историческия регион Македония. България възприема това като опасност за териториалната си цялост. Официалната позиция е, че София не оспорва правото на гражданите на Северна Македония да се самоопределят, но няма да толерира ревизия на "общата история" или "отричане" на общи езикови етнически корени, а също и финансираната от държавата "антибългарска идеология". И Скопие веднъж завинаги да заяви, че не предявява никакви териториални претенции към целия исторически регион Северна Македония.

Скопие се позовава на македонската конституция, която изрично изключва териториални претенции към съседни държави, както и намесата във вътрешните работи на други държави. Ако е нужно, те са готови да потвърдят това поотделно и на всяка държава от ЕС. С езика ситуацията е по-сложна. България не е съгласна езикът в съседната държава да се нарича "македонски", а в документите да се споменава като "официален език според Конституцията на Република Северна Македония". От една страна, Брюксел може да не назовава изрично името на езика. От друга обаче, общото разбиране е, че всяка държава може да определя сама как да нарича езика си. Допълнително, официалните езици в Северна Македония са два - албански и македонски.

Десетилетия наред България не е имала претенции за името "Македония". Сега София се вдъхновява от Атина. След като Гърция постигна успех, прилагайки натиск върху Северна Македония за името, българските власти искат да отидат още една крачка напред и да поставят под въпрос не само името, но и идентичността на хората там. София иска Скопие да заяви, че не съществува македонско малцинство на територията на България. Оттам отговарят, че през XXI век не държавите определят дали хората се чувстват като част от малцинство.

Освен това българското разбиране, че има само една "историческа истина" и това е собствената, която трябва да бъде преведена на всички европейски езици, не пасва в XXI век. Тъй като исторически спорове има и между други страни в региона, държавите от Западните Балкани, които очакват бъдещо разширяване на ЕС, гледат с тревога на българската политика.

Още от Капитал