Епидемията ще свърши през...
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Епидемията ще свърши през...

Епидемията ще свърши през...

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

4372 прочитания

© Капитал


Ето ви една добра новина - ако за момент вдигнем очи от последните драматични развития на епидемията, вече е ясно, че през пролетта и най-вече лятото ще се диша много по-спокойно. Сегашната истерия ще е отминала. Животът (за огромна част от хората) ще продължи и въпросът отново ще е как.

В момента и следващите месеци предстои да се вземе решение за нещо доста важно. Преди седмица правителството представи проекта си за това как да бъдат изхарчени парите от плана на ЕС за възстановяване от корона кризата. Неговият замисъл е огромната сума от 310 млрд. евро грантове и 250 млрд. евро под формата на заеми да послужи не просто за възстановяване, но и за ударна модернизация на европейските икономики. Целта, накратко, е да се вземат наведнъж няколко стъпала към бъдещето. Парите са налице, но ключово за този скок ще бъде и какво точно ще бъде направено с тях.

Към този момент България е избрала да си седи на същото стъпало, но за сметка на това с 12 млрд. лева повече. Парите се предвижда да отидат основно за саниране и напояване. В частта "Дигитализация" например сериозна част от средствата отива за безвъзмездни помощи за трите най-големи телекома да си сменят оборудването на Huawei.

Това трудно може да мине за инвестиция в бъдещето. Хубавото е, че има достатъчно време планът да бъде променен. Нужна е само политическа енергия за това. Добър тон в тази посока зададе гръцкото правителство. Преди време премиерът Мицотакис, говорейки за гръцката стратегия към тези пари, обяви: "Нямаме никакво намерение да пропиляваме този значителен капитал, който европейските граждани ни предоставят. Ще го инвестираме така, че да е от полза на всеки човек в Гърция." (Вижте всичко по тази тема тук.)

Преди да се стигне до възстановяването от корона кризата обаче, тя първо трябва да свърши. През последните дни има положителни сигнали, че това с много голяма сигурност ще започне да се случва през пролетта и лятото на следващата година. Тази седмица бяха публикувани доста обнадеждаващи данни за една от най-напредналите ваксини - тази на Pfizer и германската биотехнологична компания BioNtech. Според междинните данни тя е ефективна в около 90% от случаите. На фона на надеждите за 70% ефективност това изглежда като феноменален успех. В близките седмици ще бъдат оповестени и предварителни резултати за другите разработки, които са на финалния етап, и те вероятно също ще бъдат обнадеждаващи. Техните производства вече са започнали и вероятно през пролетта и лятото ще започнат първите масови ваксинации (вижте повече за ваксините тук). Преди това обаче ще трябва да се премине през най-тежкия етап от епидемията.

В краткосрочен план прогнозата за България е заразата да се развива по най-лошия сценарии. Има държави, които успяват практически да елиминират коронавируса - това се случва предимно в Азия. Има страни в Европа, които успяват с умни мерки да контролират разпространението, така че то да не претоварва здравната система и да създава допълнителни щети. България не е от тях. В момента епидемията тук се разпространява масово и почти напълно безконтролно, като вече претоварва здравната система, създаде дефицит за лекарства и заплашва да блокира заради прекалено големия брой заразени странични системи като съдебната и отчасти образователната. Мерките на правителството до момента не успяват да обърнат надолу кривата на разпространение на заразата. Твърдото убеждение на властта - премиера, здравния министър и експертите около тях, засега, изглежда, е да няма допълнителни мерки, като например затваряне на ресторанти, магазини и търговски центрове, и/или допълнително прехвърляне на училищата онлайн. Част или всички тези ограничения, включително и по-сериозни, вече са наложени в други европейски страни, където има подобна на българската заболеваемост (вижте повече тук).

Всичко това означава, че през следващите седмици се повишава рискът от претоварване на здравната система и оттам каскада от трудни за управление кризи в различни посоки. Ще боли, но поне ще бъде най-много в близките месеци, а след пролетта всичко ще е зад гърба ни.

Ето ви една добра новина - ако за момент вдигнем очи от последните драматични развития на епидемията, вече е ясно, че през пролетта и най-вече лятото ще се диша много по-спокойно. Сегашната истерия ще е отминала. Животът (за огромна част от хората) ще продължи и въпросът отново ще е как.

В момента и следващите месеци предстои да се вземе решение за нещо доста важно. Преди седмица правителството представи проекта си за това как да бъдат изхарчени парите от плана на ЕС за възстановяване от корона кризата. Неговият замисъл е огромната сума от 310 млрд. евро грантове и 250 млрд. евро под формата на заеми да послужи не просто за възстановяване, но и за ударна модернизация на европейските икономики. Целта, накратко, е да се вземат наведнъж няколко стъпала към бъдещето. Парите са налице, но ключово за този скок ще бъде и какво точно ще бъде направено с тях.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK