Ефектът на Зелената сделка може да бъде дори по-голям от този на компютрите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ефектът на Зелената сделка може да бъде дори по-голям от този на компютрите

Reuters

Ефектът на Зелената сделка може да бъде дори по-голям от този на компютрите

2021 ще е изключително интересна година, с голям положителен потенциал. Подготвени ли сме?

4531 прочитания

Reuters

© Reuters


За автора

Симеон Белорешки е инженер по автоматизация, EMBA от Американския университет в Благоевград, с дългогодишен управленски опит в Близкия изток, а преди това консултант по енергийни проекти в EMEA и ръководител на проекти в ТЕЦ "Бобов дол", модернизацията на блокове 1, 3, 4 в "Марица-изток 2" и редица проекти в "Лукойл Нефтохим".
Текстът се публикува в партньорство с www.gorichka.bg.

В края на 80-те години на миналия век, когато живеехме в едно доста по-различно общество, започнаха да навлизат компютрите. Първо като терминq разбира се, по-късно и реално. В днешния Технически университет, който тогава носеше името "В. И. Ленин", имаше малко 8-битови, а впоследствие и малко 16-битови компютри. По това време всички говореха за компютрите - как щели да променят света, да навлязат във всяка сфера, дори в управлението на млеконадоя във фермите. Тогава някъде "Стършел" излезе една карикатура, в която притеснена жена от чистотата трябва да говори на работническото събрание, а началникът ѝ я успокоява: Не се притеснявай, говори си нормално, просто от време на време казвай "компютър". Сетих се за тази карикатура покрай Зелената сделка, която е точно един такъв подобен термин в момента. A шоуто по представянето на Плана за възстановяване на правителството в края на октомври, ми напомни точно на тази жена от карикатурата.

Бъдете сигурни обаче, че ефектът на Зелената сделка ще бъде дори по-голям от този на компютрите. Не искам да се надскачам и да предсказвам какво точно ще се случи, но трендовете и силите (финансови, технологични, политически), които ще играят ключова роля, са много ясни и е въпрос на дозиране и отношение между тях.

Ето някои от по-важните, които не са нови или неизвестни за тези, които се интересуват, но са събрани тук за пълнота, като са подредени по случаен признак:

  1. Употребата на въглища за производство на енергия бележи безпрецедентен спад: В САЩ се наблюдава 30% спад спрямо 2019 г. на електричеството от въглища, при положение че общата консумация на ток през тази година се очаква да намалее с 2.2% спрямо 2019. В Китай, въпреки сравнително големия брой нови блокове, които се строят, реално, от една страна, с тях се заменят стари и неефективни мощности, а от друга, времето на работа на въглищните централи непрекъснато намалява и вече е само 50%. Подобни процеси текат и в Индия.
  2. Въглищните централи все повече и повече започват да работят като балансиращи, а не като базови мощности и това ясно се вижда от непрекъснато намаляващото им време на работа при номинална мощност. Това ще се усилва с внедряването на все повече и повече соларни мощности в домакинствата, малките и средните предприятия, които ще покриват собствената си консумация през деня, а излишъка ще продават. Това допълнително ще влоши финансовите параметри на ТЕЦ-вете, защото такъв режим е убийствен за технологичното оборудване (котли и турбини), като намалява ресурса им и води не само по-малко приходи от продажба на електричество, но и до по-чести ремонти и свързаните с тях разходи - нещо, което се вижда във всички държави в преход (Австралия е класически пример). За България, дори да не можем да заменим лесно с нови мощности примерно ТЕЦ-овете, това няма да е достатъчно те да са печеливши. А ако са на загуба, ще се търси внос. Никой не е умрял от това - и Турция, и Гърция внасят ток от нас от десетилетия и това до нищо страшно не е довело. Бездействието на правителството в тази област толкова години обаче доведе до големи беди, които тепърва ще се усилват, заради очакваните загуби на работни места и липса на идеи за бъдещето на "Марица-изток".
  3. За наличието на балансиращи мощности през сравнително все по-кратките моменти ще се грижат на първо време пикови централи, но за да е икономически изгодно, цената на балансиращата мощност трябва да се повишава. Това обаче прави финансовата обосновка за батерии за тези цели още по-силна. Точно това се наблюдава в места със силно навлизане на ВЕИ като Австралия и Калифорния. В Австралия батерията на Мъск, внедрена в края на 2017-а, не само беше голям успех, но тази година капацитетът и беше увеличен на 50%, а френската фирма Neoen, която я управлява, оповести преди няколко дни плановете за нова, още по-голяма централа за съхранение на енергия с 300 MW, 450 MWh. Подобни процеси текат и в Калифорния, където ще се строят батерийни мощности вместо газови пикови централи. Ето защо бъдещето на пикови газови централи не е никак розово.
  4. С навлизането на все повече и повече батерии и ВЕИ тяхната цена, която непрекъснато намаляваше през последните години, ще продължи да го прави не само поради икономията от мащаба, но най-вече заради огромната конкуренция.
  5. Последиците от COVID-19 за петролната индустрия са опустошителни за инвеститорите. Не, петролната индустрия няма да изчезне бързо, но огромен финансов ресурс ще се преориентира към новите енергийни компании, свързани с алтернативната енергия.
  6. Офшорните вятърни ферми не само ще се радват на допълнителен интерес от фирмите, изграждащи нефтени платформи, но могат и да бъдат спасителен пояс за тях - разработките се правят по подобни технологии като при плаващите платформи.
  7. Встъпването на Джо Байдън като президент на САЩ ще има по-голям от очаквания ефект. Той ще се опита да навакса изоставането на Америка и ако иска да извлече и политически дивиденти от това (а то ще трябва), той ще ускори технологичните и административни механизми за по-широко внедряване на ВЕИ. А и соларните панели може да са разменна монета, в началото с Китай, за да се поуспокоят нещата на първо време.
  8. Петролното лоби ще е с намалена сила поне за известно време, тъй като в момента всички петролни компании са в сложно финансово състояние и намалени очаквани печалби, а това ги подлага на изпитание. В крайна сметка никой не иска всички държави в Близкия изток да банкрутират изведнъж или да стагнират дълги години.
  9. Водородът и въобще водородно базираната икономика тепърва ще ускорява своя ход. И докато за това се говори от години, едва сега вече се правят тестове не само по технологията, но и по цялата логистична верига от добива, през транспортирането на хиляди километри разстояние, до преобразуването му и доставката до крайния клиент. Първият експериментален кораб по пренос на втечнен водород се очаква в края на годината. Разбира се, има проблеми с цената, но целта е ясна и трудностите - преодолими.
  10. Производството на енергия практически във всяка страна (освен електричество се произвежда водород и амоняк като съхранение или за нуждите на торовата индустрия) ще предизвиква тектонични размествания във финансовите потоци. България например в един момент ще може да си произвежда напълно сама нужната енергия, без да е необходим внос от петрол, газ или атомно гориво. И това може да стане в една или друга степен още в следващите 20 години. В другите държави този ефект на намаляващи средства за внос на енергоресурси се наблюдава отдавна.
  11. Покривните инсталации могат да нямалят значително разходите за ток
    Източник: Reuters

    Към тези общовалидни и световни трендове се добавят и местните специфики, които правят нещата още по-трудни:

    1. Ключови енергийни фактори се държат на практика в интерес на частни непазарни интереси. Вложени са много пари в хора, медии и институции, които се борят до последно да не се допуска нещо, което ще застраши приходите им и съответно властовите им позиции. Това са непреодолими фактори за момента и ще трябва да се търси сложна компромисна точка или привличането на силни поддръжници от Европа и САЩ за българската кауза и прилагането на наистина пазарните принципи.
    2. Поради това България не направи нищо съществено през годините:
      1. Не търси алтернативни доставчици на газ (не става въпрос за физически количества);
      2. Не разшири газовото хранилище в Чирен, за да се купува евтин газ през лятото и да се съхранява за зимата, както правят страни като Украйна и Турция;
      3. Не разработи стимулиращи мерки за покривни соларни инсталации и подпомагане на домакинствата за инсталирането им, както е в повечето страни. Тук се залага на смяната на скъпи печки и други недалновидни политики, които не просто навяват, а по-скоро доказват съвсем други помисли;
      4. Не направи детайлно проучване на геотермалния потенциал;
      5. Не направи детайлно проучване на офшорния потенциал за вятърни ферми в Черно море;
      6. Не направи нищо по отношение на електрическите автомобили, поради което в момента липсва всякаква стратегия по този въпрос, правейки ни една от малкото страни в Европа без стимули за подновяване на парка.

Зарядните станции за електромобили в България се увеличават, но липсва държавна подкрепа и план за развитие в тази посока
Източник: Reuters

В същото време много хубави неща се случват въпреки пречките на държавата:

  1. Отделни домакинства със свободен финансов ресурс започнаха да си инсталират соларни системи за собствена консумация и продажба, намалявайки зависимостта от доставчиците.
  2. Малки и средни предприятия активно правят същото, като при тях има и друга цел - да намалят рисковете, свързани с неяснотата и липсата на предсказуемост в действията на правителството.
  3. Дори големи предприятия като "Аурубис" започнаха да изграждат мащабни соларни мощности (10 MW) за собствени нужди.
  4. Електроразпределителните дружества се ориентираха, че по линия на ЕСКО договорите могат да правят финансово успешни проекти и навлизат в тази област решително.
  5. Изгради се експертиза по соларните системи и десетки фирми работят не само в страната, но са търсени и в чужбина. Забележете - това е професия, която не се е учила в университетите - всичко е от частната инициатива. Представете си какво би се случило, ако имаше поне малка помощ от държавата, поне част от процентите помощи, давани под една или друга форма на АЕЦ и ТЕЦ-овете, както и за т.нар. защитени специалности по топло- и ядрена енергетика.
  6. Все повече и повече хора искат новите им къщи да бъдат проектирани за бъдещо инсталиране на солари, термопомпи и други съвременни методи за отопление, което е ясна индикация, че трябва да има промени и в строителните кодове.
  7. Има фирми, изграждащи зарядни станции за електромобили, асоциации на собствениците на такива и много такива дейности, които показват, че не само има нужда от това, но има и нужните кадри за това. Държавата обаче пречи или най-малкото не помага това да става бързо.
  8. Има и фирми, работещи по водородните технологии; такива, разработващи акумулаторни маневриращи влакове за чужбина; развиващи батериите...
  9. Раздаването на картите покрай Зелената сделка е започнало и както никога досега имаме "силна ръка". Лошото е, че при всичките тези "валета и деветки" онези с мултимедийните презентации се готвят за "без коз".

За автора

Симеон Белорешки е инженер по автоматизация, EMBA от Американския университет в Благоевград, с дългогодишен управленски опит в Близкия изток, а преди това консултант по енергийни проекти в EMEA и ръководител на проекти в ТЕЦ "Бобов дол", модернизацията на блокове 1, 3, 4 в "Марица-изток 2" и редица проекти в "Лукойл Нефтохим".
Текстът се публикува в партньорство с www.gorichka.bg.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    Още малко остана и ретроградният Меркурий ще изпадне от орбита. Тогава, ако сме гласували за когото трябва, народният гений ще се разгърне.

  • 2
    Silverman avatar :-|
    silverman

    Добра статия, но нищо не се споменава за производство на ел. енергия от сероводорода в Черно море! На това трябва да се наблегне! Там потенциала е огромен, екологините ползи за Черно море също!

  • 4
    orchis avatar :-|
    orchis

    Като факти са дадени разни пожелателни мисли на автора, а рисковете изобщо не са споменати. Видяхме как избора на един не зелен президент в САЩ върна много от инициативите в изходна точка.
    Отделно, социално-икономоческите последствия от декарбонизацията са много сложни и са трудни за предвиждане, а тук вече ги коментираме.

  • 5
    emy1584107924641899 avatar :-|
    Simeon Beloreshki

    До коментар [#2] от "silverman":
    Няма работеща технология все още и ще отнеме време докато има яснота какви са ползите и рисковете


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK