Чехите, които сме свикнали да възприемаме като благ и невойнолюбив народ, имат интересна традиция. Поне три пъти в политическата си история, те ритуално са изхвърляли свои управници през прозорците на обществени сгради в Златна Прага. Заради системността на тази практика за обновяване на политическия елит тя се сдобива със собствено име "дефенестрация".
Първият път е през 1419 г., когато хусисти изхвърлят от прозорците на Градския съвет седем от членовете му. Второто "презпрозорчване" е след 200 години. През 1618 г., пак по повод на религиозни брожения срещу провежданата от новия император Фердинанд II рекатолицизация, двама негови управители и един писар са изхвърлени от прозорците на Пражкия замък. Краят на тази история ми харесва, защото летящите държавници не получават сериозни наранявания, а институционалната памет за търсене на отговорност от управляващите, макар и по специфичен централноевропейски начин, се затвърждава. Третата пражка дефенестрация е от 1948 г. Тогавашният външен министър, който единствен не е социалист в следвоенното просъветско правителство на Чехия, "излита" през прозорците на външно министерство.
Следейки изявленията на управляващите от последните дн, и особено интервюто на Тома Биков пред Нова телевизия от 25 ноември, чешкият опит ми се струва все по-привлекателен. От хилядолетия сатрапите използват ренегати за изпълнение на най-гнусните им поръчки, които биха насочили народния гняв към тях.
Поразително е, че най-безгръбначните ни политици изпълняват тези "мисии" с видимо садо-мазохистично удоволствие. След като през последните дни нашите избраници ни обвиняваха, че сме безотговорни, днес, когато трайно се укрепихме начело в света по COVID смъртност, Тома Биков изсипа нови аргументи от обидния арсенал към суверена. Според него, освен че сме безотговорни и не знаем какво искаме, сами сме си виновни, че мрем като мухи по стълбища и линейки, защото живеем нездравословно и обичаме да се разболяваме - по възможност тежко и хронично. Сякаш общественото здраве не зависи от стандарта на живот, а той - от управлението. Цинизмът на повратливия партиец мина и друга психологическа бариера. Той прехвърли отговорността за най-високата в света смъртност и към лекарите, заявявайки: "Ролята на политиците е да разкриват болници и легла, но там лекарите лекуват".
Когато нивото на заболяемост в България е средно за Европейския съюз, а смъртността е най-висока в света* - след всички развиващи се, гладуващи и бедстващи от природни стихии страни, изводът е ясен. Измираме "яко" заради неадекватни и откровено глупави решения. Като се започне от нашия избор за управляващи и се стигне до тяхното лутане в кризата, докато ни търкалят по нанадолнището. Свикнали сме да плащаме данък корупция, данък популизъм, данък управленска некадърност. Сега всичко това се сля в "данък живот". Както сами се вкарахме в това свлачище, сами трябва да се спасим въпреки държавата и управляващите. Трябва да спасим нашите лекари и учители, които ще лекуват оцелелите ни тела и души. Нямаме нужда от мъртви герои, а от разумни и отговорни хора, които знаят какво правят. Затова е време да отворим широко прозорците. Чистият въздух ще прогони вируса и миазмите на прехода, утаени в моралните ни и ценностни котловини.
През 1672 г. в Хага, след тежки военни поражения от Франция и Англия, гневни граждани на една от най-богатите по това време империи - Холандия, разкъсват и изяждат части от тялото на премиера Йохан де Вит...
Дефенестрацията ми харесва, защото не се налага да ядем от Бойко. При неговото его току-виж решил, че по този начин го обожествяваме.
Затова нека широко отворим прозорците
* Според данните от последните дни на няколко пъти България излиза на първо място по смъртност на дневна база, бeл.ред.
Чехите, които сме свикнали да възприемаме като благ и невойнолюбив народ, имат интересна традиция. Поне три пъти в политическата си история, те ритуално са изхвърляли свои управници през прозорците на обществени сгради в Златна Прага. Заради системността на тази практика за обновяване на политическия елит тя се сдобива със собствено име "дефенестрация".
Първият път е през 1419 г., когато хусисти изхвърлят от прозорците на Градския съвет седем от членовете му. Второто "презпрозорчване" е след 200 години. През 1618 г., пак по повод на религиозни брожения срещу провежданата от новия император Фердинанд II рекатолицизация, двама негови управители и един писар са изхвърлени от прозорците на Пражкия замък. Краят на тази история ми харесва, защото летящите държавници не получават сериозни наранявания, а институционалната памет за търсене на отговорност от управляващите, макар и по специфичен централноевропейски начин, се затвърждава. Третата пражка дефенестрация е от 1948 г. Тогавашният външен министър, който единствен не е социалист в следвоенното просъветско правителство на Чехия, "излита" през прозорците на външно министерство.
Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила сиВсеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
5 коментара
Доколкото разбрах, новата пленарна зала се намира на четвъртия етаж на зданието. Голяма веселба ще настане, ако започнем от там дефенстрация на народните избраници.
До коментар [#1] от "evpetra":
Харесвам идеята. Исторически през 1618 г. под въпросния прозорец е имало купчина слама (не знам случайно или нарочно). Наистина е време да вземем съдбата си (управлението) в свои ръце!!!
До коментар [#2] от "Ивайло Атанасов":
Не слама, а оборски тор, но това е било тема на памфлети и едва ли е било истина.
Като гледам как се е "наклал" б.б ще трябва някой световен шампион по вдигане на тежест да го изхвърли от 4 етаж,и то ако е отишъл в парламента,а ние знаем,че от шофиране на джипката няма време за парламента.