Законите на Нютон важат и в политиката (но с опцията да бъдат огъвани)
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Законите на Нютон важат и в политиката (но с опцията да бъдат огъвани)

The Economist

Законите на Нютон важат и в политиката (но с опцията да бъдат огъвани)

ЕС дава важен урок по физика на Полша и Унгария

The Economist
3133 прочитания

The Economist

© The Economist


Темата накратко
  • Полша и Унгария се борят срещу течението в ЕС - инструментът за върховенството на правото не може да бъде спрян. Двете страни рискуват да навредят най-вече на собствените си икономики и да изпаднат в периферията на ЕС.
  • Механизмът не би имал забележим ефект, ако европейските лидери не го прилагат от страх, че може да са следващите.

Запазването на инерцията, познато също като принципа на Галилей, е описано в първия закон на Исак Нютон. "Всяко тяло запазва състоянието си на покой или на равномерно и праволинейно движение дотогава, докато външна сила не го изведе от това състояние", е написал Нютон през 1687 г. Това е също и първият закон на Европейския съюз - нещата си остават такива, каквито са, докато достатъчно голяма силна не ги изтика към промяната. Пандемията от COVID-19 и последвалата рецесия дадоха на европейския блок всемогъщ тласък. През лятото европейските лидери се съгласиха да поемат за пръв път колективен дълг в огромен мащаб - на стойност 750 млрд. евро. След пет дни преговори всички 27 лидери на държавите членки се съгласиха, че всеки, който харчи европейски пари, ще трябва да се съобразява с някаква форма на изисквания за "върховенството на правото". По трудния начин

Унгария и Полша в момента се учат на начална физика по трудния начин - веднъж като процесите в ЕС се задвижат, те трудно могат да бъдат спрени. Двете държави със закъснение се съюзиха в опит да торпилират споразумението - с позицията, че механизмът за върховенството на правото отива прекалено далеч. Страхът на Варшава и Будапеща от санкции по новия механизъм е напълно оправдан. В последните години и двете правителства погазват демократичните норми, като атакуват съдии, пречат на работата на медиите и използват институциите на държавата, за да подкосят политическите си опоненти. Унгария и Полша не могат да направят много, за да спрат влизането в сила на новите правила, тъй като те могат да бъдат одобрени чрез квалифицирано мнозинство. Вместо това те налагат вето на други политики. И двете отказват да подпишат бюджета на ЕС за харчове за около 1 трилион евро през следващите седем години и държат изплащането на 750-те млрд. евро от фонда за възстановяване, докато схемата за върховенството на правото не бъде разводнена.

Прилагането на сила върху една системата е тема не само във физиката, но и в политиката. На пръв поглед да държиш 1.8 трилиона евро като заложник изглежда като силен лост, с който Унгария и Полша могат да натиснат ЕС. Икономиките в Южна Европа спешно се нуждаят от парите. Но това е камикадзе атака - евросредствата за Унгария и Полша представляват съответно 4.5% и 3% от БВП на тези държави за 2019 г. Заради закон, който вече не може да бъде спрян, правителствата на двете държави рискуват да навредят най-много на собствените си икономики. Някои анализатори интерпретират хода им като предупредителен изстрел - че ако Унгария и Полша бъдат прегазени на европейската сцена, би започнала мръсна бюрократична война, в която двете държави ще блокират всичко, което могат.

Третият закон на Нютон обаче също играе роля на европейската политическа сцена: всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие. И други държави имат правото да налагат вето на бюджетния процес. Някои като Нидерландия, която си е извоювала репутацията на педант, може да блокират процеса, ако се прекали с компромисите. Правилата за върховенството на правото са тясно дефинирани. Някои държави искаха много по-обширен инструмент, който би ударил правителствата директно в портфейлите им, ако погазват правата на малцинства или ЛГБТИ общностите.

Крайната опция, която се обсъжда с театрален шепот от дипломатите (и се тръби от евродепутатите), би включила останалите 25 в ЕС просто да заобиколят двете държави и да поемат дълга без участието им. Това би осъдило Унгария и Полша на изгнание в периферията на съюза. Подобни стратегии са прилагани и преди. Дейвид Камерън, тогава премиер на Великобритания, се оказа надхитрен, когато през 2011 г. отказа да подпише промяна в договор с ЕС, без да е получил регулаторни гаранции за Лондонското сити. Останалите лидери в съюза го заобиколиха. Провалът на Камерън е урок как да не се преговаря с Брюксел, който Варшава и Будапеща ще е добре да научат, ако искат да гарантират мястото си в европейския блок. Странното е, че гласоподавателите и в двете държави са големи еврофили, въпреки че избират правителства, които обичат да влизат в сблъсъци с европейските институции.

Когато инструментът за върховенството на правото на ЕС влезе в сила, инерцията може да се окаже приятел, а не враг на Унгария и Полша. Всякакво наказание за погазване на върховенството на закона ще трябва да бъде одобрено от квалифицирано мнозинство от държавите членки. На хартия това подобрява сегашната система. В момента една държава може да бъде санкционирана или лишена от правата си на гласуване заради нарушаване на върховенството на закона само ако останалите 26 правителства се съгласят. Тъй като Полша и Унгария пазят взаимно гърбовете си, подобен ход би бил невъзможен. На практика обаче новите мерки също може да се окажат трудни за прилагане. Унгария и Полша въобще не са единствените изнервени от обвързването на евросредствата с добро поведение държави в ЕС. България е във вихъра на буря от обвинения в корупция. Убийства на разследващи журналисти в Малта и Словакия разтърсиха и двете държави в последните години. Кипър продава паспорти. Хърватските власти са обвинявани, че пребиват бежанци по границата. Не е дори въпрос само на чест между крадци. Европейските лидери не желаят да се месят във вътрешните работи на другите поради простата причина, че ги е страх, че може да са следващите. При такива обстоятелства въздържането е привлекателна позиция.

За разлика от законите на физиката законите на политиката може да бъдат огъвани. Опасността е, че новият механизъм ще се превърне в още един Пакт за стабилност и растеж - често критикуваните, но обикновено игнорирани правила за държавните харчове на страните членки. Според пакта от правителствата в ЕС се очаква да поддържат бюджетния си дефицит под 3% от БВП годишно, а публичния си дълг - под 60% от БВП. Дори в добри времена тези цели често бяха пропускани, обикновено с малки или незначителни последствия. Технически нарушителите подлежат на икономически санкции. Това никога досега не се е случило. За критиците механизмът за върховенство на правото е изключително европейски компромис: строги правила (за да са доволни инициаторите им), които никога не се прилагат (за да са доволни опонентите им).

Грешките не са в изкуството, а в практикуващите го

Процедурите за усмиряване на непорядъчните държави в съюза ще постигнат много малко, ако никой няма смелостта да ги използва. В основата на нещата е обстоятелството, че разправата с нелоялни европейски правителства е въпрос на политически кураж. Големи държави като Германия от години дават предимство на политическите съюзи пред принципите на ЕС. През изминалото десетилетие унгарският премиер Виктор Орбан преобрази облика на унгарската държава, докато комфортното членува в Европейската народна партия (ЕНП), където се намират и християндемократите на Ангела Меркел. Закъснелите действия срещу Полша, която е много по-важна за бъдещето на съюза държава, дойдоха едва след като правителството вече беше напълнило полския Конституционен съд с лоялни кадри. Бездействието на европейския блок вече има последствия. Други държави също се плъзгат в подобна посока и няма да спрат, ако не срещнат противодействието на някаква сила. Все пак инерцията е мощно нещо. Текст към илюстрацията, която е на Икономист: Свличането надолу в ЕС няма да спре без противодействието на някаква сила

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Темата накратко
  • Полша и Унгария се борят срещу течението в ЕС - инструментът за върховенството на правото не може да бъде спрян. Двете страни рискуват да навредят най-вече на собствените си икономики и да изпаднат в периферията на ЕС.
  • Механизмът не би имал забележим ефект, ако европейските лидери не го прилагат от страх, че може да са следващите.

Запазването на инерцията, познато също като принципа на Галилей, е описано в първия закон на Исак Нютон. "Всяко тяло запазва състоянието си на покой или на равномерно и праволинейно движение дотогава, докато външна сила не го изведе от това състояние", е написал Нютон през 1687 г. Това е също и първият закон на Европейския съюз - нещата си остават такива, каквито са, докато достатъчно голяма силна не ги изтика към промяната. Пандемията от COVID-19 и последвалата рецесия дадоха на европейския блок всемогъщ тласък. През лятото европейските лидери се съгласиха да поемат за пръв път колективен дълг в огромен мащаб - на стойност 750 млрд. евро. След пет дни преговори всички 27 лидери на държавите членки се съгласиха, че всеки, който харчи европейски пари, ще трябва да се съобразява с някаква форма на изисквания за "върховенството на правото". По трудния начин


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK