Цената на компромиса във финансовата сделка на ЕС

Коментари на Джордж Сорос, Паскал Лами, Енрико Лета и Лоранс Тубиана за Project Syndicate

   ©  Andrea Comas
   ©  Andrea Comas

Обрат в полза на клептократичните режими

Джордж Сорос, финансист, председател на Soros Fund Management и на мрежата фондации "Отворено общество"

Европейският съюз е изправен пред екзистенциална заплаха, на която лидерите му отговарят с компромис, отразяващ вярването, че тя може да бъде отменена с пожелания. Клептократичният режим на министър-председателя Виктор Орбан в Унгария и в по-малка степен - нелибералното правителство на "Право и справедливост" (PiS) в Полша, нагло оспорват ценностите, върху които е изграден Европейският съюз.

Третирането на тяхното изнудване като легитимна политическа позиция, заслужаваща признание и компромисно решение, само ще добави, и то в масивно, още рискове към тези, пред които се намира ЕС.

Разбирам огромния натиск към германския канцлер Ангела Меркел. Тя е на този пост в продължение на 15 години и наближава оттеглянето й - през септември 2021 г. С френския президент Еманюел Макрон, разсеян от проблема със секуларизма и други сериозни рискове за сигурността във Франция, Меркел се превърна в единственият фактор, диктуващ решенията на ЕС.

Разбирам също защо германският канцлер не иска друга държава, Унгария, да обяви намерението си да напусне ЕС. Съобщава се, че това е, което Орбан се е подготвял да направи през последните дни, защото не може да си позволи да бъде разкрит огромният мащаб на корупцията на режима му, което механизмът за обвързването на средствата от ЕС с върховенството на правото неизбежно би направил.

Орбан е заграбил и присвоил огромни суми през десетилетието си на власт, включително фондовете на ЕС, които е трябвало да отидат в полза на унгарския народ. Той не може да си позволи да бъде наложено практическо ограничение на личната и политическата му корупция, тъй като това незаконно присвояване е "смазката", с която колелата на режима му да се въртят гладко и държи изкъсо приближените си.

Заплахата за торпилиране на финансите на ЕС чрез налагане на вето върху бюджета му беше отчаяна игра от страна на Орбан. Но това беше блъф, на който трябваше да се отговори по достойнство. За съжаление изглежда, че Меркел се е поддала на изнудването.

Сделката, която Германия сключи с двете провалени държави - членки на ЕС, представлява най-лошият от всички възможни светове. Разпространеният текст на предложения компромис, който ще бъде вграден в заключителното изявление на заседанието на Европейския съвет, има три основни недостатъка.

Първо, декларацията променя по съществото и целите му текста на регламента, съгласуван от институциите на ЕС на 5 ноември, отслабвайки значително условността на върховенството на правото. Нито Европейската комисия, нито Европейският парламент, да не говорим за националните правителства, които поставиха целостта на регламента за своя основна грижа в Европейския съвет, не бива да позволяват да бъдат изтласкани по този начин - с лакти.

Второ, някои разпоредби в сделката служат за забавяне на прилагането на механизма за обвързването на средствата от ЕС с върховенство на правото с до две години. Това е истинска победа за Орбан, тъй като ще отложи всякакви възможни действия до следващите парламентарни избори в Унгария през 2022 г. Отсрочването ще даде на партията му "Фидес" достатъчно време да промени закони и конституционни разпоредби, за да предефинира това, което представлява "публични средства" в Унгария - по начини, които му позволяват да насочва неправомерно получената плячка от публични органи в частни "фондации", контролирани от неговите приятели. Основните жертви на сделката, която Меркел е сключила с Орбан, ще бъдат хората в Унгария.

И накрая, предложената декларация е акт на Съвета на ЕС, с който излиза извън своите правомощия, като ограничава способността на Европейската комисия да тълкува и действа съгласно договореното законодателство на ЕС. Това е опасен прецедент, тъй като намалява правната независимост на комисията и противоречи на духа на Договора за Европейския съюз.

Такава сделка е грозна и пренебрегва изричните изисквания на Европейския парламент. Но поради спешната необходимост да се използва фондът за възстановяване от COVID-19 от 750 милиарда евро Европейският парламент ще я одобри.

Аз мога само да изразя моралното възмущение, което хората, вярващи в ЕС като защитник на европейските и универсални ценности, би трябвало да изпитват. Но искам да предупредя, че този компромис може сериозно да подкопае трудно спечеленото доверие, което институциите на ЕС постигнаха за създаването на фонда за възстановяване.


Европейските лидери не трябва да се отклоняват от зелената линия

Паскал Лами, бивш генерален директор на Световната търговска организация и бивш комисар по търговията на ЕС

Енрико Лета, бивш премиер на Италия

Лоранс Тубиана, изпълнителен директор на Европейската фондация за климата и преподавател в Sciences Po в Париж

Историците със сигурност ще определят 2020 г. като повратна точка за Европейския съюз. Но по кой от два пътя може да поеме ЕС в този критичен момент?

От една страна, за ЕС годината би могла да бъде определена от сблъсъци и разпад - излизането на Великобритания от ЕС; конфликтите между държавите членки за миграционната политика; блокажа от страна на Полша и Унгария на европейския бюджет и фонда за възстановяване от COVID-19 заради обвързването им с върховенството на правото. От друга страна, 2020 може да остане в историята като годината, в която Европа реши икономическото й възстановяване да има за цели една зелена, въглеродно неутрална икономика, възобновено чувство за солидарност и по-дълбока интеграция между държавите в ЕС.

Зависи от лидерите им дали ще решат да останат отдадени на основните ценности на съюза. През пролетта френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Ангела Меркел се споразумяха да основат фонд за възстановяване като основа за бъдещето на Европа. Това беше значително отклонение от традиционната политика на ЕС, особено от германската гледна точка, защото включваше общо вземане на заеми и финансови трансфери извън бюджета на ЕС.

Френско-германският пробив беше приет като потвърждение и на Европейската зелена сделка и на целта на съюза за нетно нулеви емисии до средата на века. Това позволи на Европейската комисия да предложи и Next Generation EU - програма от грантове и заеми на стойност 750 млрд. евро за справяне с щетите от COVID-19.

След една от най-дълго продължилите срещи на върха на Съвета на ЕС в историята това лято европейските лидери приеха приоритетите на масивния пакет на обща стойност 1.8 трилиона евро. Сделката от юли обаче съдържаше две базови клаузи - за климатичната политика и за върховенството на правото, които определят критериите за получаване на това финансиране. Клаузата за върховенството на закона след това беше допълнително подсилена по настояване на Европейския парламент.

Next Generation EU скоро се превърна в мишена за Полша и Унгария. Разтревожени, че механизмът за върховенството на правото би изобличил злоупотребата на двете държави с еврофондове и така би ограничил обема на средствата, които ще получат от джоба на ЕС, двете държави наложиха вето на новия бюджет и фонда за възстановяване на ЕС.

Това беше рискован залог за Полша и Унгария предвид факта, че по-голямата част от публичните инвестиции в двете страни за периода 2015 - 2017 са финансирани именно чрез кохезионните фондове на ЕС (над три пети в Полша и над 55% в Унгария). Изнудването от двете държави доведе до блокаж, който наля масло в огъня на политическото напрежение преди тазседмичната среща на върха, на която трябва да бъде одобрена и целта за намаляване на емисиите с 55% до 2030 г.

Това е и моментът, в който ползите от фонда за възстановяване се виждат ясно. ЕС продаде новите си 10-годишни облигации с доходност от -0.24%. Италия продава своите суверенни облигации при доходност от 0.76%. А търсенето е драматично по-високо от предлагането. Освен това създаването на европейски безопасен актив чрез емитирането на общ дълг установява наченките на рамка за вземане на решения за фискална политика на европейско ниво. Доверието на пазарите в ЕС съответно се повиши.

Съгласуваните фискални действия, които стоят в основата на Next Generation EU, легитимират решителните мерки (под формата на закупуване на активи) на Европейската централна банка, като де факто водят до координация на монетарната политика в отговора на кризата от COVID-19.

Тези, които искат да отстъпят на Унгария и Полша, акцентират върху постигнатия вече напредък в ограничаването на лихвения спред между южните и северните държави в съюза. Техният аргумент е, че това ново икономическо изравняване чрез Next Generation EU, не бива да бъде застрашавано заради механизма за върховенството на правото.

Отстъпването пред изнудването на Полша и Унгария обаче сериозно би подкопало състоятелността на ЕС и би отслабило повишеното доверие на глобалните финансови пазари в бъдещето на съюза и еврото. Подобен ход би отворил врата за още по-регресивни ветa на мерки, които са необходими за укрепването на демократическия модел на ЕС и за постигане на климатична неутралност до 2050 г. Силният апетит на финансовите пазари за емитираните от ЕС зелени облигации би се смалил, а това би повишило цената на заемането - така покупката на активи от ЕЦБ също може да претърпи допълнителни щети.

Европейските лидери трябва да се борят за финансовото бъдеще на съюза, за Зелената сделка, за солидарност между народите ни и за демократичния избор. Докато пишем това, вече има съобщения, че е постигнат компромис с Унгария и Полша. Ако това е вярно, този компромис по никакъв начин не бива да нарушава обещанията, дадени при зараждането на фонда за възстановяване през юли. В края на краищата най-сигурният начин да се подкопае процъфтяващото доверие на финансовите пазари в ЕС е да се направи компромис с ценностите и условията, които подкрепиха сегашните пазарни настроения.

Още от Капитал

КапиталНО

КапиталНО

За магистралите и хората

За магистралите и хората