Договаряни ценности ли ще са наследството на Меркел в ЕС

Компромисите с режима на Орбан се обясняват с вярната му служба на германската автомобилна индустрия

Договаряни ценности ли ще са наследството на Меркел в ЕС

Компромисите с режима на Орбан, наричан и "аудикрация", се обясняват с вярната му служба на германската автомобилна индустрия

3272 прочитания

Компромисите с режима на Орбан се обясняват с вярната му служба на германската автомобилна индустрия


Ян-Вернер Мюлер

сътрудник в Института за съвременни изследвания в Берлин, в коментар за Project Syndicate

Унгария и Полша се опитват да блокират новия механизъм за върховенство на правото, прицелен в източването на парите на ЕС с корупционни практики, с каквито клептократичният режим на унгарския премиер Виктор Орбан е известен. Като най-дългогодишен правителствен ръководител в блока германският канцлер Ангела Меркел се намеси, призовавайки "всички страни" да се опитат "да постигнат компромис до известна степен".

Но защо ЕС трябва да прави компромис с фундаментална ценност като върховенството на закона (която е залегнала и в Договора от Лисабон) и защо данъкоплатците в ЕС трябва да се съгласят техните спечелени с труд пари да обогатяват авторитарни управници и техните приятели? Вместо това те трябваше да напомнят на Меркел, че това е последният й шанс да покаже, че наистина се интересува от демокрацията и върховенството на правото.

Въпросът е ще се съгласят ли данъкоплатците със спечелените си с труд пари да обогатяват авторитарни управници и техните приятели.

В крайна сметка именно нейната партия - Християндемократичният съюз в коалиция с Християнсоциалния съюз, е тази, която позволи на Орбан да изгради автокрацията си. И неин е изборът на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която не успя да защити независимостта на полската съдебна система от шовинистичното, популистко и все по-предизвикателно правителство на партията "Право и справедливост".

Тлеещата в Европа "криза на правовата държава" винаги е изглеждала по-малко спешна от другите предизвикателства по време на дългото управление на Меркел, обхванало кризата с еврото, бежанската криза от 2015 г. и сега COVID-19. И все пак това е въпросът, който най-силно застрашава моралната сърцевина на ЕС. Още по-важно е, че ЕС функционира предимно като правна общност, но тя не може да работи без взаимно доверие, защото зависи от националните съдилища дали да признават решенията на съдилищата на други държави от съюза. Ако съдебна власт е превзета с политическа саморазправа със съдии (както в Полша), не може да се очаква други съдилища да признават решенията й.

Европейската комисия е замислена като "пазител на договорите", в които са заложени основните европейски ценности, но това, което прави срещу нарушаването им, обикновено е твърде малко и твърде късно. Дори след години недобросъвестно поведение от Полша и Унгария ЕК наивно призовава за повече "диалог", който всъщност улеснява автократите да укрепят властта си, като приобщят към нея и съдебната система.

Този месец нидерландският парламент призова правителството да даде Полша на съд заради нарушенията на върховенството на правото. До тази потенциално двустранна конфронтация не би се стигнало, ако ЕК си вършеше работата. Наскоро Орбан обвини Германия в "безразличие" към по-малките в ЕС, но ако Германия е показала безразличие към нещо, то е към опазването на демокрацията и върховенството на правото в Унгария под неговото управление.

Това се обяснява с вярната му служба на германската автомобилна индустрия и създаването на това, което критиците му наричат "аудикрация". Независимо от "червените линии", които прекрачва, той никога не е плащал значителна политическа или финансова цена за поведението си. Резултатът е, че сега се държи с европейските си "партньори" със същата бруталност, както със собствената си държава, обвинявайки ЕС в подобие на Съветския съюз.

Меркел заслужено спечели признание за противопоставянето си на нападките на отиващия си президент на САЩ Доналд Тръмп срещу споделените либерално-демократични ценности и международни институции. Тя действа смело и като се съгласи с някаква форма на споделен дълг в рамките на новия фонд за възстановяване от пандемията. Но когато се оттегли през следващата година, няма да остави след себе си устойчива рамка за подкрепа на еврозоната или за стремежите на Европа да се превърне в глобална "нормативна сила", способна да насърчава демокрацията и върховенството на правото. Позициите на ЕС ще звучат кухо, докато толерира в редиците си държави, които вече не отговарят на демократичните стандарти.

Наследството на Меркел би изглеждало по различен начин, ако тя се изправи срещу самообявилите се за нелиберали в ЕС. Ако не го направи, ще покаже, че ценностите на ЕС са предмет на договаряне. А европейските данъкоплатци ще запомнят, че в ЕС има правителства, които отказват да се отчитат как харчат парите им.

Ян-Вернер Мюлер

сътрудник в Института за съвременни изследвания в Берлин, в коментар за Project Syndicate

Унгария и Полша се опитват да блокират новия механизъм за върховенство на правото, прицелен в източването на парите на ЕС с корупционни практики, с каквито клептократичният режим на унгарския премиер Виктор Орбан е известен. Като най-дългогодишен правителствен ръководител в блока германският канцлер Ангела Меркел се намеси, призовавайки "всички страни" да се опитат "да постигнат компромис до известна степен".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    С какво ще остане в историята Меркел, ли?
    Единствено с потопа от мигранти, които заляха Европа по нейна покана. И - разбира се - с десетките потвърждения на факта, че Германия е несубектна окупирана държава.
    И е някакъв нонсенс несуверенна държава да ръководи съюз от суверенни държави. Нали се сещате приказката, че тръгнеш ли след торен бръмбар, той ще те заведе на торището?

    И тъй като тези неща отсъстват в текста, очаквано трактовката е доста еднопланова с елементи на тенденциозност: "...държави, които В Е Ч Е (!) не отговарят на демократичните стандарти."
    На кои точно "демократични стандарти": на тия в Устава на ООН или в Декларацията на независимостта, или на Хартата за правата на човека?

    Всъщност Полша и Унгария блокираха приемането на бюджета на ЕС, защото поискаха и успяха да наложат ЕК да дефинира що е то върховенство на закона, позовавайки се именно на основополагащите ЕС принципи. За да не си поливаме ушите със сапунената пяна на дрънкащи на кухо формулировки като "евроатлантически ценности", "демократичните стандарти", "либерални норми" и пр. станьолчета.

    Орбан стана корупционер и авторитарист едва тогава, когато се опъна на хазяйничещия в Унгария гуру на неолиберализма Джордж Сорос: изгони от Унгария отвореното му общество, затвори му университета в Будапеща, инициира промяна в законодателството и всички хиляди грантови НПО-та се пререгистрираха и светнаха като чуждестранни агенти.

    Неолибералната Брюкселска камарила не му прощава именно това, а обвиненията в корупция, авторитаризъм и пр. локуми са стандартни обяснения за по-простите народни маси.

    Ако евроструктурите действително имаха намерение да се борят с корупцията и авторитаризма, щяха ли да разводняват декларацията срещу корупираното управление на Борисов с още 999 изсмукани от пръстите точки за кво ли не?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Тука няма, там има

Тука няма, там има

Искаме още от същото

Искаме още от същото