Ако Агенция "Пътна инфраструктура" бе частно дружество, индикаторът ѝ за ефективност нямаше да е положителен. След като получи 180 млн. лв. от държавата за изграждането на тол системата, нае стотици допълнителни служители и плаща комисиони на посредници, сега се оказва, че инвестицията и повишените разходи засега не носят повече приходи. Корона кризата, разбира се, е част от проблема, но в основата му са преди всичко поредица лоши мениджърски решения, които задълбочиха проблемите.

Първо, бяха предоговорени условията с доставчика Kapsch - в негова полза, не в полза на държавата. Това се случи с анекс през 2018 г., който на практика опрости дейности за 20 млн. лв. без промяна в цената на договора. После цялата тол система трябваше да заработи през август 2019 г., но бе отложена заради лоша комуникация с бизнеса и липса на планиране от страна на пътната агенция и регионалното министерство. След това под натиска на превозвачите беше намален обхватът на платените пътища и таксите, които трябва да се плащат.

В крайна сметка толът тръгна през март 2020 г. - посред пандемия, с огромно закъснение и с много ниски такси. Близо година по-късно парите за пътища не растат, даже леко намаляват предвид новите разходи - комисиони за търговци, ново държавно звено със стотици служители и т.н. Това обаче не спира АПИ да харчи още пари - сега системата ще се поддържа срещу още 141 млн. лв. от частния оператор, защото държавното дружество изведнъж е открило, че не може да се справи.