Технологиите и COVID-19: Европа изостава
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Технологиите и COVID-19: Европа изостава

Shutterstock

Технологиите и COVID-19: Европа изостава

Битката на ЕС с приложенията за следене на контакти на заразените продължава

2283 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Ваксинацията срещу COVID-19 вече започна, но вдигането на ограничителните мерки ще отнеме известно време. Дори тогава следенето на локални клъстери на зараза ще остане особено важно, за да не се стигне до по-големи затваряния. Ще бъде нужен и внимателен подход за събитията с голям брой публика.

В резултат от всичко това проследяването на контакти на заразените остава от особена важност в близкото бъдеще.

През пролетта на 2020 г. направихме няколко проучвания относно европейските опити да следи COVID-19 чрез приложения за смартфони. Ние подкрепихме тази инициатива, защото тя може да ни даде повече и по-добри данни за пандемията, но също така предупредихме за слабостите във фрагментирания подход на Европа.

Осем месеца по-късно можем да кажем, че борбата и проблемите въпреки някои стъпки в правилната посока продължават. Важно е големите надежди за ваксинацията да не накарат политиците да се концентрират - отново - в едно-единствено решение за справяне с пандемията.

Все още имаме нужда от сложна и пълна система от ограничителни мерки, ваксинация, тестване и следене на заразата, която ще доведе до бързо и безопасно възстановяване на нашите общества и икономики. Това включва масово тестване и следене на контактите, като последното изисква автоматизирана подкрепа.

Какво научихме от приложенията за следене на контактни лица в Европа

За да разберем по-добре как да подобрим този интегриран подход, нека погледнем какво се случи с приложенията за следене на контакти. Няколко европейски страни като Австрия, Исландия, Унгария и Латвия последваха началните примери на Сингапур и Южна Корея и създадоха свои приложения още през пролетта на 2020 г. Скоро към тях се присъединиха и други, което доведе до разкъсан отговор на проблем, който не спазва ограниченията на националните граници. Координацията на европейско ниво започна по-късно и дори тогава фокусът не бе върху общ подход.

Централизирано срещу децентрализирано

Два консорциума, доминирани от европейски играчи, работиха паралелно над централизирани и децентрализирани протоколи, които да задвижват приложенията за следене. За съжаление страните от Европейския съюз не успяха да стигнат до консенсус, което се оказа проблем на по-късен етап.

Apple и Google показаха пътя

В същото време в САЩ технологичните гиганти Apple и Google безпрецедентно заработиха заедно и през май 2020 г. представиха общ протокол за следене на контактите (GAEN). Предвид доминацията на операционните системи Android (Google) и iOS (Apple) на мобилните телефони в света бе неминуемо всички подобни приложения в крайна сметка да бъдат създадени върху GAEN.

ЕС се опитва да се включи

За да се справи с ограниченията на фрагментацията, Европейската комисия обяви през септември услуга, която да свърже всички национални приложения в ЕС. За съжаление към този момент в платформата се намират приложения от само 11 от общо 27 страни.

Разликата в подхода от двете страни на Атлантическия океан е показателна за дигиталното пространство днес: фрагментираната Европа със сложен механизъм за взимане на решения спрямо технологичните гиганти в САЩ, които са бързи и концентрирани. Европа трябва да си вземе поука от проблемите с COVID приложенията, след като вече е поела по пътя към дигитален суверенитет.

Резултатът: слаби нива на ползване на приложенията

Въпреки ранните прогнози, че до 85% от хората биха изтеглили и използвали приложение за следене на контакти със заразени, истинският процент в световен мащаб е много по-нисък. В Германия той е около 21%; в Италия - 14%; във Франция приложението StopCovid стигна до едва 3%, докато новата версия TousAntiCovid - до 15%. Лидери са Исландия и Сингапур - с около 40% сваляния сред общото население.

Нека не забравяме, че изтеглянето на приложението не е същото като използването му за предупреждения и самоизолиране, ако софтуерът каже, че потребителят е бил в контакт със заразен. Във Франция например са били изпратени само 14 хил. нотификации.

Последните проучвания показват, че приложенията започват да дават ефект, дори да се ползват от по-малко от 60%, какъвто бе първоначалният теоретичен процент. Експертите обаче са съгласни, че колкото повече хора го ползват, толкова по-голям е ефектът.

Основните причини

Има няколко причини приложенията за следене на контактите да не се справят толкова добре, колкото се очакваше от тях: притеснения относно споделянето на лични данни, поставянето на бързината на разработка като приоритет спрямо функционалността; неадекватната интеграция в общия процес със справяне с пандемията.

Автоматизираното следене на контакти: загубена кауза?

Както вече споменах, ограниченото ползване на приложенията в Европа ги прави неефективни. Въпреки това изводът ни не трябва да е, че автоматизираното следене на контакти е неефективно и няма роля в битката с пандемията. Точно обратното, то ще бъде от голямо значение при възстановяването и отварянето.

Европа трябва да мисли за възможни алтернативни технологии. Една от тях са физическите токени, които се използват в Сингапур например, за да се следят инфектираните с COVID-19. Физическите токени имат минимален брой функции, което в случая е плюс спрямо приложенията за смартфони. Те са малки, издръжливи, евтини и консумират малко енергия.

Те биха били от голяма полза при отварянето на училища, работни места, при организирането на спортни събития, концерти и т.н. Те са безопасни, анонимни, лесни за ползване, могат да се произвеждат евтино и да се разпространяват на всяко събитие и място. Могат лесно да бъдат закупени от индивидуални организации. Няма нужда от сваляне и инсталация, няма как да се вземат лични данни.

Партньорите на EIT Digital в Скандинавия, Бенелюкс, Италия и Великобритания създадоха компании с цел разработване на различни решения с токени, както и комерсиализиране и разпространение на такива продукти. Надяваме се и правителства, и представители на училища, спортната индустрия и културния сектор в Европа да разгледат тези технологии и да обмислят използването им за следене на определени групи. Към този момент трябва да разгледаме всички опции, които могат да доведат до по-бързо и безопасно връщане към растяща икономика и отворено общество.

Вилем Йонкер е изпълнителен директор на EIT Digital, дигиталното звено на Европейския институт за иновации и технологии към Европейския съюз.

Ваксинацията срещу COVID-19 вече започна, но вдигането на ограничителните мерки ще отнеме известно време. Дори тогава следенето на локални клъстери на зараза ще остане особено важно, за да не се стигне до по-големи затваряния. Ще бъде нужен и внимателен подход за събитията с голям брой публика.

В резултат от всичко това проследяването на контакти на заразените остава от особена важност в близкото бъдеще.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Накъдето се обърнеш - различно

Накъдето се обърнеш - различно

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK