Технологиите и COVID-19: Европа изостава
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Технологиите и COVID-19: Европа изостава

Shutterstock

Технологиите и COVID-19: Европа изостава

Битката на ЕС с приложенията за следене на контакти на заразените продължава

2830 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Ваксинацията срещу COVID-19 вече започна, но вдигането на ограничителните мерки ще отнеме известно време. Дори тогава следенето на локални клъстери на зараза ще остане особено важно, за да не се стигне до по-големи затваряния. Ще бъде нужен и внимателен подход за събитията с голям брой публика.

В резултат от всичко това проследяването на контакти на заразените остава от особена важност в близкото бъдеще.

През пролетта на 2020 г. направихме няколко проучвания относно европейските опити да следи COVID-19 чрез приложения за смартфони. Ние подкрепихме тази инициатива, защото тя може да ни даде повече и по-добри данни за пандемията, но също така предупредихме за слабостите във фрагментирания подход на Европа.

Осем месеца по-късно можем да кажем, че борбата и проблемите въпреки някои стъпки в правилната посока продължават. Важно е големите надежди за ваксинацията да не накарат политиците да се концентрират - отново - в едно-единствено решение за справяне с пандемията.

Все още имаме нужда от сложна и пълна система от ограничителни мерки, ваксинация, тестване и следене на заразата, която ще доведе до бързо и безопасно възстановяване на нашите общества и икономики. Това включва масово тестване и следене на контактите, като последното изисква автоматизирана подкрепа.

Какво научихме от приложенията за следене на контактни лица в Европа

За да разберем по-добре как да подобрим този интегриран подход, нека погледнем какво се случи с приложенията за следене на контакти. Няколко европейски страни като Австрия, Исландия, Унгария и Латвия последваха началните примери на Сингапур и Южна Корея и създадоха свои приложения още през пролетта на 2020 г. Скоро към тях се присъединиха и други, което доведе до разкъсан отговор на проблем, който не спазва ограниченията на националните граници. Координацията на европейско ниво започна по-късно и дори тогава фокусът не бе върху общ подход.

Централизирано срещу децентрализирано

Два консорциума, доминирани от европейски играчи, работиха паралелно над централизирани и децентрализирани протоколи, които да задвижват приложенията за следене. За съжаление страните от Европейския съюз не успяха да стигнат до консенсус, което се оказа проблем на по-късен етап.

Apple и Google показаха пътя

В същото време в САЩ технологичните гиганти Apple и Google безпрецедентно заработиха заедно и през май 2020 г. представиха общ протокол за следене на контактите (GAEN). Предвид доминацията на операционните системи Android (Google) и iOS (Apple) на мобилните телефони в света бе неминуемо всички подобни приложения в крайна сметка да бъдат създадени върху GAEN.

ЕС се опитва да се включи

За да се справи с ограниченията на фрагментацията, Европейската комисия обяви през септември услуга, която да свърже всички национални приложения в ЕС. За съжаление към този момент в платформата се намират приложения от само 11 от общо 27 страни.

Разликата в подхода от двете страни на Атлантическия океан е показателна за дигиталното пространство днес: фрагментираната Европа със сложен механизъм за взимане на решения спрямо технологичните гиганти в САЩ, които са бързи и концентрирани. Европа трябва да си вземе поука от проблемите с COVID приложенията, след като вече е поела по пътя към дигитален суверенитет.

Резултатът: слаби нива на ползване на приложенията

Въпреки ранните прогнози, че до 85% от хората биха изтеглили и използвали приложение за следене на контакти със заразени, истинският процент в световен мащаб е много по-нисък. В Германия той е около 21%; в Италия - 14%; във Франция приложението StopCovid стигна до едва 3%, докато новата версия TousAntiCovid - до 15%. Лидери са Исландия и Сингапур - с около 40% сваляния сред общото население.

Нека не забравяме, че изтеглянето на приложението не е същото като използването му за предупреждения и самоизолиране, ако софтуерът каже, че потребителят е бил в контакт със заразен. Във Франция например са били изпратени само 14 хил. нотификации.

Последните проучвания показват, че приложенията започват да дават ефект, дори да се ползват от по-малко от 60%, какъвто бе първоначалният теоретичен процент. Експертите обаче са съгласни, че колкото повече хора го ползват, толкова по-голям е ефектът.

Основните причини

Има няколко причини приложенията за следене на контактите да не се справят толкова добре, колкото се очакваше от тях: притеснения относно споделянето на лични данни, поставянето на бързината на разработка като приоритет спрямо функционалността; неадекватната интеграция в общия процес със справяне с пандемията.

Автоматизираното следене на контакти: загубена кауза?

Както вече споменах, ограниченото ползване на приложенията в Европа ги прави неефективни. Въпреки това изводът ни не трябва да е, че автоматизираното следене на контакти е неефективно и няма роля в битката с пандемията. Точно обратното, то ще бъде от голямо значение при възстановяването и отварянето.

Европа трябва да мисли за възможни алтернативни технологии. Една от тях са физическите токени, които се използват в Сингапур например, за да се следят инфектираните с COVID-19. Физическите токени имат минимален брой функции, което в случая е плюс спрямо приложенията за смартфони. Те са малки, издръжливи, евтини и консумират малко енергия.

Те биха били от голяма полза при отварянето на училища, работни места, при организирането на спортни събития, концерти и т.н. Те са безопасни, анонимни, лесни за ползване, могат да се произвеждат евтино и да се разпространяват на всяко събитие и място. Могат лесно да бъдат закупени от индивидуални организации. Няма нужда от сваляне и инсталация, няма как да се вземат лични данни.

Партньорите на EIT Digital в Скандинавия, Бенелюкс, Италия и Великобритания създадоха компании с цел разработване на различни решения с токени, както и комерсиализиране и разпространение на такива продукти. Надяваме се и правителства, и представители на училища, спортната индустрия и културния сектор в Европа да разгледат тези технологии и да обмислят използването им за следене на определени групи. Към този момент трябва да разгледаме всички опции, които могат да доведат до по-бързо и безопасно връщане към растяща икономика и отворено общество.

Вилем Йонкер е изпълнителен директор на EIT Digital, дигиталното звено на Европейския институт за иновации и технологии към Европейския съюз.

Ваксинацията срещу COVID-19 вече започна, но вдигането на ограничителните мерки ще отнеме известно време. Дори тогава следенето на локални клъстери на зараза ще остане особено важно, за да не се стигне до по-големи затваряния. Ще бъде нужен и внимателен подход за събитията с голям брой публика.

В резултат от всичко това проследяването на контакти на заразените остава от особена важност в близкото бъдеще.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Чувате ли нещо от целия шум?

Чувате ли нещо от целия шум?

Колко са осъдените за корупция

Колко са осъдените за корупция

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.