In memoriam: Чуйте, братя и сестри, урока на докторa
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

In memoriam: Чуйте, братя и сестри, урока на докторa

facebook

In memoriam: Чуйте, братя и сестри, урока на докторa

Д-р Тони Филипов и Стойко Тонев ни изнесоха показно̀ по свобода и достойноство

15420 прочитания

facebook

© facebook


От мен да знаете, братя и сестри, следващата седмица, че и нататък ще кънти малко на кухо. То между толкова много кухи глави може и нищо да не се разбере, или пък пък точно обратното - затова да се усети повече.

От следващата седмица ще четем Тони Филипов, д-р, само със задна дата. Стойко Тонев, човекът, който стоеше зад това име, се премести във вечните писателски полета. Животът е странна работа и винаги свършва, но номерът е как ще минеш през него. Дето вика самият доктор, "то па един живот, ама друг няма да има". Неговият мина така, както трябва - свободно, честно и достойно. Ако главата не е куха, тя по-лесно се държи изправена. Както е казал класикът, кухите глави сабя ги не сече. Пардон, малко се отклонихме.

"Чудя ви се, братя! Нямам обяснение защо така упорито отбягвате да поискате реванш за откраднатия си живот. Дори и окови немате за губене!", не спираше да се удивлява докторът.

Много от любимите му съпенсионери прекарваха дните си в това да бягат от хм... края на живота, докато той седмица след седмица напомняше как трябва да се мине през него. Щях да помисля що българите сме апатични, ако не беше толкова жега и не ме мързеше, казваше веднъж докторът. "Майната му, да бяхме само апатични! Ама често сме и антипатични, авантюристични, астматични, апоплектични... Абе, като цяло сме атипични!", завършваше той.

"Няма тема от обществения живот, дето да не сме я коментирали, ама разбираме, неразбиране - наред. По всичко имаме мнение и го съобщаваме. Щото нали в мнението е значението. По некои въпроси сме дали правилна прогноза, по други сме налучкали, по трети сме на противното на действителността мнение", описваше сам той. За доктора нямаше спирачки.

Повечето хора се запознаха с него покрай "Делниците на един луд", но Стойко Тонев имаше доста по-сериозен опит в медиите. Той беше главен редактор на "Новинар" до момента, когато го купи тогавашният председател на Столичния общински съвет Антоан Николов. Доктора описваше раздялата си с него така: "С една дума не се разбрахме. Основно за това що е вестник. Имаше и несходство в характерите и сексуалната ориентация." После отиде в "Монитор".

След като Пеевски го купи и започва да го управлява, спря още първия му текст. После описа как майката на Пеевски му е давала инструкции: "Веднъж ме помоли да не закачам Бареков. Когато бях написал, че той при оргазъм вика собственото си име. Бареков е в някакви специални отношения с Пеевски." Уволняват го. След това отива в "Експрес", където пише, че "Пеевски е правен като в час по трудово". Уволняват го. После разказва, че самият депутат от ДПС казвал, че където и да отиде да пише, ще купи вестника, за да го затвори.

Вестниците затвори. Устата на доктора - не.

От мен да знаете, братя и сестри, следващата седмица, че и нататък ще кънти малко на кухо. То между толкова много кухи глави може и нищо да не се разбере, или пък пък точно обратното - затова да се усети повече.

От следващата седмица ще четем Тони Филипов, д-р, само със задна дата. Стойко Тонев, човекът, който стоеше зад това име, се премести във вечните писателски полета. Животът е странна работа и винаги свършва, но номерът е как ще минеш през него. Дето вика самият доктор, "то па един живот, ама друг няма да има". Неговият мина така, както трябва - свободно, честно и достойно. Ако главата не е куха, тя по-лесно се държи изправена. Както е казал класикът, кухите глави сабя ги не сече. Пардон, малко се отклонихме.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    bramasole avatar :-|
    bramasole

    Док беше аристократ по дух. Коментираше различни теми с неподражаемия си стил, разсмиваше ни, но и ни заставяше да мислим.
    В последния, уви, брой на "Из делниците..." нарече картината, която Борисов изпрати на Вучич "художествено изтезание" и завърши с изречението "Чудя се как могат некои хора да живеят живот без малко сол и пипер"… и е прав, не ли.
    Нямам отговор на въпроса защо през изминалите години нито един негов текст не намери място в "Дневник" или "Капитал".

  • 2
    tanas2 avatar :-|
    Танас

    Док много обичаше и ватенките дето постоянно ровят по улиците а Държавните Лемури направо ги обожаваше.
    Цв.Цв. трябва да е горд милиционер и да му пали вещ след като самият Док го именува Цецерон.

  • 3
    evpetra avatar :-(
    evpetra

    Наистина достоен човек! Много е егоистично, но ще ми липсват неговите текстове, когато ще имам нужда от разведряване и разсмиване по един интелигентен и остроумен начин.

  • 4
    owen avatar :-|
    owen

    благодаря за текста.
    ужасна загуба


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Вхтераиниска ле си?*

Вхтераиниска ле си?*

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.