Капитал
На 5 февруари точно на другия край на света, в далечно Чили, на втория ден от началото на ваксинационната кампания там бяха поставени 277 949 дози. За един ден. За сравнение - населението на Чили не е дори три пъти по-голямо от българското. Ако съобразим мащаба на двете страни, това би означавало в България за един ден да се сложат над 90 хил. ваксини. Толкова тук не са сложени дори за месец и половина.
Дори и да не ходим толкова далече, сравненията с българската организация по ваксиниране пак са неприятни. На 40 километра западно от София - в Сърбия, в края на януари са поставени 62 983 дози за един ден. Два дни по-късно България поставя своя "рекорд" от 4719 за ден.
Причината за това е ясна - правителството не счете за свой приоритет бързото осигуряване на големи количества ваксини и започнаха да пристигат в по-големи количества чак през последните дни. Сега обаче предстои другото предизвикателство - те да бъдат сложени бързо. В момента държавата прилича на сърфист, който се движи точно под ръба на идващата нова вълна от епидемията. Ефективната организация по поставянето на всички налични ваксини ще помогне увеличението на случаите поне малко да бъде спряно и уязвими хора да бъдат защитени.
В същото време правителството продължава да не поправя най-сериозната си грешка от ваксинационната стратегия. В момента то е поръчало най-много дози от ваксините на AstraZeneca и на Sanofi. За първата тази седмица се разбра, че вероятно има ниска ефикасност срещу новите варианти. Втората все още не е стигнала до трета фаза на клинични проучвания и има не особено впечатляващи резултати до момента.
В момента има нужда да се преосмисли закупуването на кои ваксини реално ще помогне да се спре епидемията в България, дори и с риска да се озовем с много повече закупени, отколкото трябват. Taзи седмица правителството увеличи бройките, но с малко количествата от някои компании, но в основата на неговата стратегия продължават да са най-компромисните възможности.
Вече е ясно, че България няма да спре с ваксини третата вълна на епидемията. Ако обаче не успее да предотврати и четвъртата, провалът ще бъде изключително неприятен.
