Новият брой: Пътят към Европа
Close

Външната политика на ЕС: Почивай в мир

Посещението на Жозеп Борел в Москва беше смайващо самонанесен финален удар

Shutterstock    ©  Shutterstock

Матю Карничниг

главен кореспондент на Politico за Европа, в анализ за politico.eu

Европейската външна политика се спомина в Москва преди дни. Погребението ще е тази пролет на около 65 метра дълбочина в Балтийско море, където руският кораб "Фортуна" полага тръбите на последния участък от газопровода "Северен поток 2". Кончината настъпваше отдавна, но финалният удар беше смайващ - и заради това, че беше самонанесен. В много европейски столици беше определено като "унижение" мълчанието на шефа на външната политика Жозеп Борел, когато руският външен министър нарече ЕС "ненадежден партньор" по време на съвместната им изява в Москва, излъчвана пряко. Единственото, с което Борел можа да отговори на дългата филипика на Лавров, беше болезнена усмивка.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    kiro1234 avatar :-P
    kiro1234
    • + 1

    А защо го избраха този господин?
    Или и той е като нашите калинки. Европейска калинка.

    Нередност?
  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 1

    Ако ще се прави помен за външната политика на ЕС и ще се раздава за Бог да я прости, това трябваше да започне да се прави редовно оше преди десетилетия.

    От след войната външната политика на Запада (а след 1989 г и на бившите соц) се пише оттатък Атлантика и Брюксел няма как да има каквито и претенции за субектност в международните отношения, защото е за Вашингтон същото, което е СДС за Герб - йоркширче, ама с родословие...

    Каква беше реакцията на Франция, ОК и Германия, пък и на целокупния ЕС, които са страни по Съвместния всеобхватен план за действие от 2015 г, по-известен като Иранската ядрена сделка, когато Тръмп го разруши?Ами зарязаха многомилиардните си перспективни инвестиции в Иран и послушно се оттеглиха оттам. Другите участници в СВПД - Китай и Русия - поизкупиха най-апетитната част от дяловете им...

    А тишината от Брюксел за кланетата в Афганистан, където участват европейски военни?
    А гробното мълчание на Брюксел, когато саудитският принц нареди убийството и разфасоването на десидента Хашогжи?
    А "незабелязването" от Брюксер на палестинския проблем?
    А...

    Всичко говори за абсурдната липса на субектност на ЕС.
    Джумбушът с Борел в Москва - също, защото той отиде там да си изчете листчетата и беше много изненадан, че в Москва не проявиха интерес.

    Трите златни правила на Кисинджър за дипломацията са отдавна известни:
    1. Точно формулиране на целите;
    2. Перфектна подготовка;
    3. Сериозни познания за историята и националната психология на другата страна.

    Нищо такова не пролича от дипломатическата разходка на каталунския троцкист Жозеп Борел в Москва!
    И все пак личностните причини за катастрофата на Жозеп не са интересни – един треторазряден политик-пенсионер от второразрядна евросила няма откъде да придобие нито класата, нито опита на доайена на руската дипломация Лавров. И в този чисто професионален аспект за него би било катастрофа, ако реши да притиска домакина. Но пък в листчетата му пишеше, че трябва да му тропа по масата с юмруче...
    Много по-съществени са институционалните предпоставки за катастрофата на диалога ЕС – Русия.
    1. Господстващата в ЕС и САЩ идеология на неолибералния глобализъм превръща ЕС в маша на Вашингтон в геополитическите му конфликти с Китай и Русия и го лишава от политическа субектност: Брюксел дори не се старае да промени интонацията на задокеанското суфлиране;
    2. Доминирането на идеологическото братство над националните интереси води ЕС по стъпките на някогашния СИВ. С тоя разлика, че ако тогава СССР (освен идеологически диктат) доставяше на сателитите си нефт на безценица (който те препродаваха на Запад срещу твърда валута), сегашният Голям брат им изпраща само войници и им продава оръжие;
    3. В структурирането на ръководните органи на ЕС е заложена мизерната им ефективност. Начело на ЕК, ЕС, ЕП и на външните отношения не за пръв мандат са поставяни невзрачни второ (и надолу) разрядни политици, единствен критерий за чиято избер е да не засенчват изявите на политическите лидери на съответните държави. Никой не само че не свързва с нищо имената на началниците на ЕК, ЕП, ЕС и външния, но не ги и знае! Кой е председателят на ЕП? А на ЕСъвет?
    Е, поне името на Борел ще се запомни. Още седмица – две...
    4. В междудържавните отношения (независимо от размера на територията, БВП или дивизиите) основополагащ е принципът на равнопоставеността.
    Веднага след това е ненамесата във вътрешните работи.
    Антиправителствените митинги са вътрешна работа. Присъствието на дипломат на антипрпавителствени действия срещу правителството, към което е акредитиран, е недопустимо!
    Просто не ми се мисли какво щяхме да четем, ако голата глава на Небензя беше светнала сред тълпата по коридорите на Капитолия на 6 януари! Или руският консул беше облякъл жълта жилетка на някое от съботните шествия по Шан з`Елизе! Или руският представител в ЕС викаше на антиковид протестите в Брюксел...

    Също толкова недопустимо е присъствието на полския и шведския консул на митингите в Петербург, както и на германския дипломат в Москва.
    Няма уважаваща се страна, която да не ги изгони!
    Неестествено шумната реакция в Брюксел на една стандартна дипломатическа процедура, говори за две неща:
    1. Гузност заради това, че Русия абсолютно неочаквано за ЕС-бюрократите втвърди тона и нахправи Борел, а и ЕС жалки;
    2. Вероятно това е увертюра към спирането на СП-2. Здравите западни сили се гласят отново да победят здравия разум. И при наполовина празните си газови хранилища да предпочетат идеологическите евроатлантически клишета.

    П.П. А, да не пропусна: ни в клин, ни в ръкав споменаването от Жозеп за активиране на Русия по Минските съглашения говори освен за тотална неподготвеност (защото Русия не е страна по този процес - в Минск през септември 2014 се срещат представители на Украйна и Донецката и Луганската нар. републики), но и издава къде ще е следващият театър на прокси действията срещу Русия напролет...

    Нередност?
  • 3
    dokoga... avatar :-|
    dokoga...

    Дядката е за пенсия, не за ръководител на дипломацията на ЕС.

    Нередност?
Нов коментар