Външната политика на ЕС: Почивай в мир

Посещението на Жозеп Борел в Москва беше смайващо самонанесен финален удар

Shutterstock
Shutterstock    ©  Shutterstock
Shutterstock
Shutterstock    ©  Shutterstock

Матю Карничниг

главен кореспондент на Politico за Европа, в анализ за politico.eu

Европейската външна политика се спомина в Москва преди дни. Погребението ще е тази пролет на около 65 метра дълбочина в Балтийско море, където руският кораб "Фортуна" полага тръбите на последния участък от газопровода "Северен поток 2". Кончината настъпваше отдавна, но финалният удар беше смайващ - и заради това, че беше самонанесен. В много европейски столици беше определено като "унижение" мълчанието на шефа на външната политика Жозеп Борел, когато руският външен министър нарече ЕС "ненадежден партньор" по време на съвместната им изява в Москва, излъчвана пряко. Единственото, с което Борел можа да отговори на дългата филипика на Лавров, беше болезнена усмивка.

В брюкселския балон възмутени евродепутати призоваха за оставката му. Белгийката Асита Канко попита испанеца Борел какво се е случило с европейските cojones (топки - от испански). С този въпрос тя разкри и малката мръсна тайна на ЕС - той няма такива.

ЕС винаги е бил фокусиран върху неща като регулиране, търговия и разпределяне на субсидии. Дипломацията с високи залози не е била и - както доказа Борел - никога няма да бъде негова силна страна по очевидната причина, че сред 27-те му членки няма консенсус по външната политика. Независимо дали става въпрос за Русия или Турция, Китай или дори САЩ, договарянето на съгласувана позиция е почти невъзможно. И не поради идеологически съображения, а защото националните интереси често се разминават.

В Брюксел белгийката Асита Канко попита испанеца Борел какво се е случило с европейските cojones (топки - от исп.). С този въпрос тя разкри и тайната на ЕС - той няма такива.

Истинското провинение на Борел беше, че остави маската върху безсилието на ЕС да падне. От седмици по-рано критиците казваха, че той не трябва да предприема пътуването, което Кремъл ще използва за пропаганда - след хвърлянето в затвора на опозиционния лидер Алексей Навални и репресиите срещу протестиращите. Борел обаче продължи да привежда хилави аргументи за достойнствата на "диалога" с противници.

Единственият инструмент, който ЕС има, за да "накаже" Русия, са санкциите, които досега не са имали практически ефект върху злонамереното поведение на Москва. (Богатите руснаци заобикаляха ограниченията, като си купуваха европейски паспорти от Кипър и Малта.) А и усилията да се даде ответен отговор на Русия постоянно се подкопават от най-големия член на ЕС - Германия. Тенденцията Берлин да извръща поглед от руските провокации е добре документирана. През последните години най-големият пример за това е газопроводът "Северен поток 2". Много страни от ЕС, да не говорим за САЩ, се противопоставят на проекта поради различни причини, включително, че той ще ограби Източна Европа от милиарди транзитни такси, които Русия сега плаща.

Погребението ще е тази пролет на около 65 метра дълбочина в Балтийско море, където се изгражда последният участък от "Северен поток 2"

Берлин категорично отказва да използва участието си в проекта като лост срещу Москва, където (както и навсякъде другаде освен в Германия) той се разглежда като ключова стратегическа инициатива. През годините "Северен поток 2" преживя незаконно анексиране, множество отравяния, поне едно убийство, както и опити за подкопаване на западната демокрация, твърде многобройни, за да бъдат изброени. Сделката с Кремъл обаче е толкова скъпа за Берлин, че германското правителство тихо предложи миналата година да похарчи 1 млрд. евро, за да осигури американска гаранция, че няма да има санкции. Наскоро германският президент Щайнмайер пък предложи ново обяснение: "Повече от 20 милиона души в бившия Съветски съюз загинаха във войната", каза той в интервю, визирайки нахлуването на Вермахта в СССР.

Полският премиер Моравецки обвини Германия, че действа "зад гърба на Европа", наричайки "Северен поток 2" "анти-ЕС проект, който скоро може да послужи на руската агресивна политика". "Време е да го спрем", заключи той. (А впоследствие поиска от Германия да изплати репарации на Полша заради нацистката окупация - бел. ред.)

Как точно Борел или който и да е друг на неговата позиция би могъл да състави "европейска" позиция от такова тресавище не е ясно. Според еврофедералисти изходът е вземането на решения да бъде с квалифицирано мнозинство вместо с единодушие. Но представете си, че мнозинството в ЕС подкрепи сближаване с Русия, противно на балтийските държави и Полша. Или квалифицирано мнозинство да застане зад Турция в спора ѝ с Гърция и Кипър в Източното Средиземноморие. Единството, такова каквото е, ще бъде унищожено.

"Върховен представител на съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност" е скорошно нововъведение. Въпреки гръмката титла обаче офисът има малко авторитет и както злощастното посещение в Москва показа, още по-малко респект. Текст илюстрация: Погребението ще е тази пролет на около 65 метра дълбочина в Балтийско море

Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


3 коментара
  • 1
    kiro1234 avatar :-P
    kiro1234

    А защо го избраха този господин?
    Или и той е като нашите калинки. Европейска калинка.

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Ако ще се прави помен за външната политика на ЕС и ще се раздава за Бог да я прости, това трябваше да започне да се прави редовно оше преди десетилетия.

    От след войната външната политика на Запада (а след 1989 г и на бившите соц) се пише оттатък Атлантика и Брюксел няма как да има каквито и претенции за субектност в международните отношения, защото е за Вашингтон същото, което е СДС за Герб - йоркширче, ама с родословие...

    Каква беше реакцията на Франция, ОК и Германия, пък и на целокупния ЕС, които са страни по Съвместния всеобхватен план за действие от 2015 г, по-известен като Иранската ядрена сделка, когато Тръмп го разруши?Ами зарязаха многомилиардните си перспективни инвестиции в Иран и послушно се оттеглиха оттам. Другите участници в СВПД - Китай и Русия - поизкупиха най-апетитната част от дяловете им...

    А тишината от Брюксел за кланетата в Афганистан, където участват европейски военни?
    А гробното мълчание на Брюксел, когато саудитският принц нареди убийството и разфасоването на десидента Хашогжи?
    А "незабелязването" от Брюксер на палестинския проблем?
    А...

    Всичко говори за абсурдната липса на субектност на ЕС.
    Джумбушът с Борел в Москва - също, защото той отиде там да си изчете листчетата и беше много изненадан, че в Москва не проявиха интерес.

    Трите златни правила на Кисинджър за дипломацията са отдавна известни:
    1. Точно формулиране на целите;
    2. Перфектна подготовка;
    3. Сериозни познания за историята и националната психология на другата страна.

    Нищо такова не пролича от дипломатическата разходка на каталунския троцкист Жозеп Борел в Москва!
    И все пак личностните причини за катастрофата на Жозеп не са интересни – един треторазряден политик-пенсионер от второразрядна евросила няма откъде да придобие нито класата, нито опита на доайена на руската дипломация Лавров. И в този чисто професионален аспект за него би било катастрофа, ако реши да притиска домакина. Но пък в листчетата му пишеше, че трябва да му тропа по масата с юмруче...
    Много по-съществени са институционалните предпоставки за катастрофата на диалога ЕС – Русия.
    1. Господстващата в ЕС и САЩ идеология на неолибералния глобализъм превръща ЕС в маша на Вашингтон в геополитическите му конфликти с Китай и Русия и го лишава от политическа субектност: Брюксел дори не се старае да промени интонацията на задокеанското суфлиране;
    2. Доминирането на идеологическото братство над националните интереси води ЕС по стъпките на някогашния СИВ. С тоя разлика, че ако тогава СССР (освен идеологически диктат) доставяше на сателитите си нефт на безценица (който те препродаваха на Запад срещу твърда валута), сегашният Голям брат им изпраща само войници и им продава оръжие;
    3. В структурирането на ръководните органи на ЕС е заложена мизерната им ефективност. Начело на ЕК, ЕС, ЕП и на външните отношения не за пръв мандат са поставяни невзрачни второ (и надолу) разрядни политици, единствен критерий за чиято избер е да не засенчват изявите на политическите лидери на съответните държави. Никой не само че не свързва с нищо имената на началниците на ЕК, ЕП, ЕС и външния, но не ги и знае! Кой е председателят на ЕП? А на ЕСъвет?
    Е, поне името на Борел ще се запомни. Още седмица – две...
    4. В междудържавните отношения (независимо от размера на територията, БВП или дивизиите) основополагащ е принципът на равнопоставеността.
    Веднага след това е ненамесата във вътрешните работи.
    Антиправителствените митинги са вътрешна работа. Присъствието на дипломат на антипрпавителствени действия срещу правителството, към което е акредитиран, е недопустимо!
    Просто не ми се мисли какво щяхме да четем, ако голата глава на Небензя беше светнала сред тълпата по коридорите на Капитолия на 6 януари! Или руският консул беше облякъл жълта жилетка на някое от съботните шествия по Шан з`Елизе! Или руският представител в ЕС викаше на антиковид протестите в Брюксел...

    Също толкова недопустимо е присъствието на полския и шведския консул на митингите в Петербург, както и на германския дипломат в Москва.
    Няма уважаваща се страна, която да не ги изгони!
    Неестествено шумната реакция в Брюксел на една стандартна дипломатическа процедура, говори за две неща:
    1. Гузност заради това, че Русия абсолютно неочаквано за ЕС-бюрократите втвърди тона и нахправи Борел, а и ЕС жалки;
    2. Вероятно това е увертюра към спирането на СП-2. Здравите западни сили се гласят отново да победят здравия разум. И при наполовина празните си газови хранилища да предпочетат идеологическите евроатлантически клишета.

    П.П. А, да не пропусна: ни в клин, ни в ръкав споменаването от Жозеп за активиране на Русия по Минските съглашения говори освен за тотална неподготвеност (защото Русия не е страна по този процес - в Минск през септември 2014 се срещат представители на Украйна и Донецката и Луганската нар. републики), но и издава къде ще е следващият театър на прокси действията срещу Русия напролет...

  • 3
    dokoga... avatar :-|
    ПИК е велик

    Дядката е за пенсия, не за ръководител на дипломацията на ЕС.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Капитализмът беше суспендиран

Капитализмът беше суспендиран

Зимната приказка на Фандъкова

Зимната приказка на Фандъкова

КапиталНО

КапиталНО