Защо активистите в Източна и Западна Европа остават разделени

В България гражданите протестираха срещу превземането на държавата от олигарси

Защо активистите в Източна и Западна Европа остават разделени

Протестиращите в Западна Европа са предимно леви, докато на Изток предимно десни граждани излизат на улицата

3884 прочитания

В България гражданите протестираха срещу превземането на държавата от олигарси

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


Юлия Роне

изследовател в университета в Кембридж, в блога на London School of Economics за европейска политика

През 2020 г. въпреки пандемията от ковид-19 стотици хиляди български и полски граждани излязоха на улицата, за да протестират. В България в началото на юли започнаха демонстрации срещу превземането на държавата и ролята на олигарсите в българската политика. Протестите, които продължиха почти четири месеца, разкриха, че в страната има жизнено гражданско общество. В средата на октомври хиляди поляци демонстрираха срещу наложената забрана на абортите. Протестите, обхванали почти всички градове, бяха най-големите в Полша от 1989 г. и в крайна сметка принудиха правителството да отложи решението. През декември полските активисти заявиха, че "навлизат във втори етап на революцията и всички са поканени".

Тези два примера, макар че и още могат да бъдат посочени, потвърждават тенденцията, че гражданите в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), известни с търпението си към политическите си лидери, сега изглеждат много по-склонни да се мобилизират за продължително време. Те разкриват и друго: три десетилетия след падането на Берлинската стена активистите в страните от ЦИЕ все още имат забележително малко връзки с тези от Западна Европа. И въпреки - а в някои случаи и заради - общото членство в ЕС, рядко си сътрудничат.

Крайнодесните играчи се оказаха много по-добри в установяването на транснационални връзки.

Има няколко фактора, които обясняват това явление. Както показват данни от Европейското социално проучване, протестиращите в Западна Европа са предимно леви, докато на Изток предимно десни граждани излизат на улицата. Причините за това често са исторически, тъй като в страни като Испания и Гърция протестиращите традиционно се противопоставяха на десните диктатури, докато в страни като Полша дисиденти се противопоставяха на комунистическите правителства. Днес повечето прогресивни протестиращи в страни като Полша, Румъния или България идват от либералната десница, а не от левицата. Тази ключова разлика води към обяснението на липсата на сътрудничество.

Съществуват и важни структурни фактори за това разделение. Управлението на ЕС не е като на федерална държава. Дори е сравнявано с подхода на мултинационалните корпорации - в смисъл, че стимулира конкуренцията между държавите членки за привличане на инвестиции и увеличаване на техния износ. А разминаването в синдикалните интереси на Изток и Запад се вижда ясно около реформата с Директивата за командироване на работници. Страните от ЦИЕ, които "командироваха" шофьори на камиони в западноевропейски държави, без да спазват местното трудово законодателство, бяха обвинени в социален дъмпинг. На свой ред те обвиниха западните страни в протекционизъм. Преминаването отвъд подобни конфликти се оказа изключително трудно.

И накрая - липсата на традиции и мрежи за сътрудничество също е фактор за разделеното гражданско общество в Източна и Западна Европа. Активистите и от двете страни обикновено не проявяват особен интерес към взаимодействие. И това е още по-важно, тъй като крайнодесните играчи се оказаха много по-добри в установяването на транснационални връзки, когато става въпрос за политически партии, протестни движения и дори дигитални медии. Липса на солидарност се наблюдава и по линията "Изток - Изток". Въпреки многобройните прилики между протестите в България през 2013 и 2020 г. и тези в Румъния между 2017 и 2019 г. не се появи общо движение, което да ги обедини в общ разказ по примера на протестиращите в Южна Европа.

Дълготрайните връзки и сътрудничество не са лесни за изграждане. Но вместо да се избягват учтиво, европейските активисти на Изток и на Запад могат да започнат разговор помежду си. Това може да доведе до по-добро разбиране и до координирани действия по все по-свързаните проблеми, с които гражданите се сблъскват и в двете части на Европа.

Юлия Роне

изследовател в университета в Кембридж, в блога на London School of Economics за европейска политика

През 2020 г. въпреки пандемията от ковид-19 стотици хиляди български и полски граждани излязоха на улицата, за да протестират. В България в началото на юли започнаха демонстрации срещу превземането на държавата и ролята на олигарсите в българската политика. Протестите, които продължиха почти четири месеца, разкриха, че в страната има жизнено гражданско общество. В средата на октомври хиляди поляци демонстрираха срещу наложената забрана на абортите. Протестите, обхванали почти всички градове, бяха най-големите в Полша от 1989 г. и в крайна сметка принудиха правителството да отложи решението. През декември полските активисти заявиха, че "навлизат във втори етап на революцията и всички са поканени".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


2 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Боже, колко е наивно това!

    Тая мома призовава за някакъв пореден интернационал ли? Четвърти протестърски? Роди се новата Троцки?
    Ако това е манифестът й за износ на протестърство - умрела работа е... Това съчинение е някакъв бъркоч от чуто-недочуто, нула познания и клиширано мислене.
    Пълни глупости!

    Нереално е да хванеш за ушите полските "абортни" в началото и българските антиавторитарни протести и да започнеш да изсмукваш от пръстите си някакъв общи знаменател - комунистическото минало. Тези на протестите и в Полша, и в БГ са от поколението, което дори физически се е появило СЛЕД падането на ония режими и не носи родилните им петна.

    Абсурдни са и твърденията, че "протестиращите в Западна Европа са предимно леви, докато на Изток предимно десни граждани излизат на улицата". Едно на ръка, че определенията "леви - десни" към 80-те години се размиха и корелацията вече е повече или по-малко неолиберални политики упражняват властващите партии. И после - и ПиС на Качински и Герб на баце се обявяват за десни и членуват в " дясната"партия-торба ЕНП. И тъй като това е факт, абсурдно е твърдението десни хора да скачат срещу десни партии, нали? Всъщност нито партиите са "десни", нито хората на площадите. Недволството на гражданите от управлението по цяла Европа е латентно и забраната на абортите в Полща, нахлуването в президентството в БГ, увеличаването на цената на дизела във Франция, ареста на рапъра в Испания са ПОВОДИТЕ, за да избухне недоволството. То няма цвят и посока!

    Плод на същото неразбиране са натрапваните изводи от твърдението, че в "Испания и Гърция протестиращите традиционно се противопоставяха на десните диктатури". Да, така е било там преди половин век, но сега в Гърция остриетата на всякакви протести - и срещу тройката кредитори, и срещу Преспанския договор на Ципрас, и срещу ковид ограниченията на Мицотакис - са анархистите с камъните, тоягите и коктейлите Молотов.

    Не знам дали Джули е чула, че в Испания и в момента вървят масови протести срещу социалистическото коалиционно правителство заради ареста на рапъра Пабло Хасел.
    Н`а, да чете:
    https://dariknews.bg/novini/sviat/poredniiat-protest-v-podkrepa-na-rapyra-pablo-hasel-v-barselona-prerasna-v-razmirici-2262008

    А съботите на жълтите жилетки във Франция?А бунтовете в Белгия, Нидерландия, Германия срещу ковидните ограничения?
    Те в какво се вписват? Или точно защото не се вкарват в шаблоните на "манифеста" са пропуснати?

    Жалка работа!

  • 2
    vladih avatar :-(
    vladih

    Уважаеми Капитал,
    Моля, повече не ми губете времето с реферати на нивото на седми клас. Очаквах в реномирани организации в "белия свят" да не работят "калинки" като у нас. Жалко.
    Поздрави,
    Вл. Хранов
    редовен читател на хартиеното издание откакто съществува


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Да се огледаме на кръстовището

Да се огледаме на кръстовището

Когато отлагането убива

Когато отлагането убива