Бързата гибел на малките и средните семейни ферми
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бързата гибел на малките и средните семейни ферми

ОСП тласна земеделието към концентрация и култури с по-ниска добавена стойност

Бързата гибел на малките и средните семейни ферми

Ефектът за България от директните плащания по Общата селскостопанска политика на ЕС

Димитър Събев
4116 прочитания

ОСП тласна земеделието към концентрация и култури с по-ниска добавена стойност

© Цветелина Белутова


Димитър Събев

в доклад на групата на Зелените в ЕП за селскостопанските субсидии в Централна и Източна Европа

След присъединяването на България към ЕС през 2007 г. селскостопанският ѝ сектор стана допустим за субсидии по Общата селскостопанска политика (ОСП). И докато това засили производството в някои сфери, в същото време изостри структурни проблеми в земеделието. ОСП допринесе за налагането на култури като пшеница, царевица и слънчоглед - в ущърб на култури с по-висока добавена стойност като зеленчуци и трайни насаждения (с които някога е била известна България). Това от своя страна намали търсенето на работна ръка в селските райони и доведе до безработица, миграция и обезлюдяване на големи части от страната. Междувременно огромни корпоративни структури получават агросубсидии от ЕС в размер на милиони евро. Техните интереси са представени в правителството и други обществени структури, което в крайна сметка води до земеделска олигархия и широко разпространена корупция.

Последните данни на Евростат за концентрацията на земеделска земя са от 2016 г. и те разкриват, че 48.6% от земята в България се обработва от ферми с годишен оборот над 500 000 евро.

Показателно е и дали земята се обработва от собственици или от арендатори. Българският случай със 72% обработвани площи от арендатори далеч надхвърля средния дял за ЕС (45 на сто) и отразява бързата гибел на малките и средните семейни ферми. През 2013 г. собствениците обработваха една трета от земята в България, през 2016 г. този дял е спаднал до 12.4%.

През 2013 г. собствениците обработваха една трета от земята в България, през 2016 г. този дял е спаднал до 12.4%.

През 2019 г. българските бенефициери са получили 1.14 млрд. евро - директни плащания и за развитие на селските райони. Това е значителна сума и се равнява на приблизително 2% от БВП. Предвид високата степен на концентрация на земята очевидно е, че преобладаващият дял от субсидиите от ЕС се стича в ръцете на група големи арендатори.

През финансовата 2018 г. 2.4% от топ бенефициерите са получили 45 на сто от всички директни плащания, всеки по над 100 000 евро. Ако използваме тавана от 300 000 евро за тях, 230 най-големи бенефициери в България са получили директни субсидии над 120 млн. евро. С други думи, 0.33% са взели 15.3% от всички плащания. В същото време 48% от най-малките държат оскъдните 3.4% от плащанията. Или 82% от бенефициерите са получили по-малко от 18% от средствата. А много от най-малките земеделски производители в България остават извън ОСП.

Защо директните плащания от ЕС стимулират прекомерна концентрация. Земеделските субсидии в България покриват поне 30 на сто от разходите за единица земя за производство на зърнени култури и само 1 до 2% от разходите за зеленчуци. По данни на ЕК към 2018 г. средната субсидия за зърнопроизводителите в ЕС е 15 695 евро, докато в България тази сума е два пъти по-висока - 31 000 евро. Това показва, че еврофондовете наистина влияят върху структурата на българското селско стопанство и го тласкат към прекомерна концентрация на земя и култури с по-ниска добавена стойност. ОСП, чрез която субсидиите се разпределят главно за единица обработваема земя, създава поне в България порочен кръг от икономически стимули.

Наложеният таван на директните плащания - 300 хил. евро, не постига целите си. По данни от ДФ "Земеделие" през 2018 г. е имало поне 30 случая на плащания за над 500 хил. евро. Отчети в Търговският регистър показват, че 11 млн. евро от агросубсидиите за 2018 г. са отишли при един краен потребител. Схемата с разделянето на компаниите, за да се избегне ограничението, се очерта още от 2016 г., когато беше наложено. Често арендаторите разделят огромните си активи в няколко компании, които са собственост на членове на семействата им. Или една холдингова компания контролира директно няколко големи получатели на средства от ЕС, субсидирани точно под тавана.

Редица разследващи журналисти, неправителствени организации и академични изследователи направиха връзка между "земеделската олигархия" и изкривеното разпределение на субсидиите от ЕС. През 2016 г. доклад на Института за икономически изследвания изчисли, че лъвският пай от тях отива у приблизително 100 лица. Броят може да е ориентировъчен, но няма съмнение, че някои от най-богатите хора в страната се субсидират чрез ОСП с милиони евро годишно. Този финансов поток циментира тяхната икономическа мощ и засилва политическото им влияние.

Димитър Събев

в доклад на групата на Зелените в ЕП за селскостопанските субсидии в Централна и Източна Европа

След присъединяването на България към ЕС през 2007 г. селскостопанският ѝ сектор стана допустим за субсидии по Общата селскостопанска политика (ОСП). И докато това засили производството в някои сфери, в същото време изостри структурни проблеми в земеделието. ОСП допринесе за налагането на култури като пшеница, царевица и слънчоглед - в ущърб на култури с по-висока добавена стойност като зеленчуци и трайни насаждения (с които някога е била известна България). Това от своя страна намали търсенето на работна ръка в селските райони и доведе до безработица, миграция и обезлюдяване на големи части от страната. Междувременно огромни корпоративни структури получават агросубсидии от ЕС в размер на милиони евро. Техните интереси са представени в правителството и други обществени структури, което в крайна сметка води до земеделска олигархия и широко разпространена корупция.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    evpetra avatar :-?
    evpetra

    Това само у нас ли се получи?

  • 2
    chernomorski avatar :-|
    Chernomorski

    Добра констатация. Но не е за първи път. Какво да говорим за малките стопанства от изисквания минимум от 5 дка и до 15-20 дка. Те не само че не получават справедливи по обем субсидии, но им се изплащат на три-четири транша и така почти не се усеща подкрепата. Това си е подигравка на държавата и обезсърчава хората, камо ли да поражда любов към земята.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Някои са по-равни от другите

Някои са по-равни от другите

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.