Българската икономика и "Парадоксът на Лукас"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Българската икономика и "Парадоксът на Лукас"

Shutterstock

Българската икономика и "Парадоксът на Лукас"

Има скрит потенциал за ускорено развитие, но за да бъде отключен, е необходима целенасочена промяна в качеството на институциите

7643 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Пламен Ненов е доцент по икономика в BI Norwegian Business School в Осло и гост-изследовател в Норвежката централна банка Norges Bank. Занимава се с изследователска работа в областта на макроикономиката и финансите. Има бакалавърска степен по икономика и математика от Amherst College и докторска степен по икономика от Massachusetts Institute of Technology (MIT).

Защо международните финансови потоци имат тенденцията да се движат "нагоре по течението" - от по-бедните развиващи се държави към по-богатите развити икономики? Това е въпрос, който Нобеловият лауреат Робърт Лукас от Университета на Чикаго поставя през 1990 г. и който става известен в международната икономика и финанси като "Парадоксът на Лукас". По принцип по-бедните държави, с по-малко продуктивен капитал на глава от населението и следователно - с висока възвръщаемост на капиталовите инвестиции, би следвало да привличат спестявания от по-богатите държави, които да бъдат използвани за бързо увеличение на благосъстоянието им. Вместо това често се наблюдава обратното движение - по-бедните държави генерират повече спестявания, отколкото могат да абсорбират като местни инвестиции, а разликата се инвестира в по-богатите икономики.

Как може да се обясни Парадоксът на Лукас? Ще спомена накратко двете най-широко застъпени обяснения, които според мен са важни и за разбирането на динамиката в баланса между националните спестявания и инвестициите в България.

Първото обяснение е свързано с качеството на институциите в по-бедните държави, като степента на защита на неприкосновеността на частната собственост, която влияе на риска от експроприация (било то от държавата или от политически свързани лица). В условията на ниска институционална защита на частната собственост резултатът е увеличен инвестиционен риск под формата на политически риск от експроприация. Както вече дискутирах в два предишни анализа за "Капитал", този риск намалява стимулите за инвестиции в продуктивен капитал, както и бизнес динамизма. В този случай голям дял от местните спестявания на по-бедната държава намират "тих пристан" в по-богатите и институционално силни държави, които въпреки по-ниската възвръщаемост предлагат работеща защита от експроприация.

Второто обяснение е свързано с нивото на финансово развитие в по-бедните държави, което въпреки високата възвръщаемост води до по-нисък капацитет за абсорбция на местните спестявания и мобилизирането им за инвестиции в местната икономика. Вместо това в този случай голям дял от местните спестявания се абсорбират от по-развитите финансови системи на по-богатите държави, основно под формата на портфейлни инвестиции в нискодоходни държавни облигации. Важно е да се отбележи, че нивото на финансово развитие в една държава зависи до голяма степен от качеството на нейните институции, тъй като степента на защита на частната собственост влияе и на степента на доверие в местното договорно право и правоприлагането, които от своя страна са важни за това какви и колко сложни финансови инструменти могат да бъдат успешно търгувани в местната финансова система.

Следователно качеството на институциите е водещ фактор, определящ посоката на международните финансови потоци поради влиянието на институциите или върху политическия риск, или върху нивото на финансово развитие на страната. Важно наблюдение в подкрепа на това обяснение е, че сред държави, които са съпоставими по отношение на качеството на институциите, Парадоксът на Лукас не се наблюдава. С други думи, сред институционално близки държави финансовите потоци се движат "надолу по течението", от относително по-богатите към относително по-бедните държави.

качеството на институциите е водещ фактор, определящ посоката на международните финансови потоци поради влиянието на институциите или върху политическия риск, или върху нивото на финансово развитие на страната.

България като член на Европейския съюз от 2007 би трябвало да бъде в една група на институционално близки държави като останалите членове на ЕС (по копенхагенските критерии). Следователно Парадоксът на Лукас не би трябвало да се отнася до България. Като най-бедна държава в ЕС и следователно - най-долу "по течението", инвестициите в България би трябвало значително да надвишават националните спестявания, като разликата се допълва от спестявания, идващи от по-богатите членове на ЕС и други държави. Но така ли е в действителност? На този въпрос може да се отговори на база на фигурата по-долу.

Горният панел на фигурата показва динамиката на националните спестявания (които са тъждествено равни на сумата от инвестициите в продуктивен капитал и баланса по текущата сметка на страната) и инвестиции в продуктивен капитал като дял от брутния вътрешен продукт на България за периода 2000 - 2019, докато долният панел представя периода 2010 - 2019 в по-голям детайл. На фигурата ясно се отличават два периода - до и след 2009. До 2009 нивото на спестявания е под 15% от БВП и е значително по-ниско от нивото на инвестициите. Разликата се финансира с чуждестранен финансов капитал, като в този период България поддържа дефицит по текущата си сметка.

След 2009 се наблюдава отчетлива промяна. Първо, свиването в съвкупното потребление след финансовата криза от 2008-2009 води до трайно увеличение на националните спестявания до над 20%. Второ, инвестициите като дял от БВП започват трайно да намаляват, особено след 2015, като през 2019 достигат нивото от 2000 година. В резултат инвестициите спадат трайно под спестяванията, като след 2015 разликата е от порядъка на 4% от БВП, или почти 5 млрд. лв. на година по цени от 2019 г. След 2015 финансовите потоци трайно обръщат посоката си и тръгват да текат от България, "нагоре по течението". С други думи, българските спестявания започват да финансират по-богатите чужди икономики с почти 5 млрд. лв. годишно по цени от 2019.

Какво можем да кажем например за Румъния, близка до нас страна по отношение на траекторията на икономическо развитие поне до 2009 г. В целия период 2000 - 2019 г. инвестициите надвишават местните спестявания в Румъния. Дори след 2009 финансовите потоци текат към Румъния вместо от Румъния към по-богатите чужди икономики. За разлика от България след 2009 Румъния успява успешно да мобилизира местните спестявания, както и продължава да привлича чуждестранни за инвестиции в продуктивен капитал, които да генерират по-висок национален доход. Следователно не би трябвало да е учудващо защо България изостава спрямо Румъния след 2009 по отношение на ръст на БВП, докато преди 2009 двете държави се развиват с еднакви темпове - тема, която дискутирах в предишен анализ за "Капитал".

Важно е да се отбележи, че разликата между спестяванията и инвестициите в продуктивен капитал не се дължи на ниска възвръщаемост в България. Напротив, след 2009 г. брутната възвращаемост на капиталовите инвестиции в България е сравнима с тази в Румъния и е много по-висока, отколкото в Германия, която е една от основните дестинации на нетните финансови потоци от България след 2009. Това твърдение може и лесно да се докаже при сравнение на отношението на общата стойност на капиталовата база към БВП в трите държави. Отношението капитал - БВП показва колко богата на продуктивен капитал е всяка от тях и колко интензивно тя използва продуктивен капитал в производството на национален доход. Това отношение е и обратнопропорционално на възвръщаемостта на инвестициите в продуктивен капитал.

С помощта на данни от Penn World Table - най-изчерпателната база данни за доходи, фактори на производство и производителност, покриваща над 180 държави от 1950 г. досега, можем да изчислим, че в периода 2010 - 2019 за България отношението капитал - БВП е около 3, a средната реална норма на възвръщаемост е около 15%. За Румъния това отношение е около 3.5 при средна норма на възвръщаемост от около 13%. За Германия отношението капитал - БВП в този период е около 5, а средната норма на възвръщаемост е около 5%. Следователно при сравнение на тези три държави нивото на продуктивен капитал към национален доход е най-ниско в България и почти двойно по-високо в Германия, а нормата на възвръщаемост на инвестициите в продуктивен капитал е три пъти по-висока в България, отколкото в Германия.

След 2015 г. финансовите потоци трайно обръщат посоката си и българските спестявания започват да финансират по-богатите чужди икономики с почти 5 млрд.лв. годишно по цени от 2019.

Защо тогава почти 5 млрд. лв. на година "изтичат" от България към страни с три пъти по-ниска норма на възвръщаемост на инвестициите? Обясненията са две и са свързани с дискусията в началното на моя коментар:

  • Нивото на институционално и финансово развитите на България не позволява абсорбцията на увеличените местни спестявания след 2009 и мобилизирането им в инвестиции в българската икономика.
  • След 2009 и особено след 2015 е настъпила трайна негативна промяна в качеството на институциите в България поради намалена защита на неприкосновеността на частната собственост и увеличен политически риск.

И двете обяснения водят до едно и също заключение: българската икономика има скрит потенциал за ускорено икономическо развитие под формата на високо ниво на националните спестявания и висока възвръщаемост на инвестициите в продуктивен капитал. За да се отключи този потенциал обаче е необходима целенасочена промяна в качеството на институциите, свързана с увеличена защита на неприкосновеността на частната собственост, намаление на политическия риск и увеличаване на доверието в българската съдебна система и договорното правоприлагане. Тази промяна трябва да бъде съпътствана от политика на увеличаване на финансовото развитие на страната.

Само след тази наложителна промяна България ще може да успее да използва успешно не само своите собствени спестявания, но и да привлича повече чуждестранен финансов капитал. Само тогава финансовите потоци ще тръгнат трайно "надолу по течението", за да финансират догонващото развитие на България. И страната наистина да бъде не само формален, а пълноценен член на Европейския съюз.

Пламен Ненов е доцент по икономика в BI Norwegian Business School в Осло и гост-изследовател в Норвежката централна банка Norges Bank. Занимава се с изследователска работа в областта на макроикономиката и финансите. Има бакалавърска степен по икономика и математика от Amherst College и докторска степен по икономика от Massachusetts Institute of Technology (MIT).

Защо международните финансови потоци имат тенденцията да се движат "нагоре по течението" - от по-бедните развиващи се държави към по-богатите развити икономики? Това е въпрос, който Нобеловият лауреат Робърт Лукас от Университета на Чикаго поставя през 1990 г. и който става известен в международната икономика и финанси като "Парадоксът на Лукас". По принцип по-бедните държави, с по-малко продуктивен капитал на глава от населението и следователно - с висока възвръщаемост на капиталовите инвестиции, би следвало да привличат спестявания от по-богатите държави, които да бъдат използвани за бързо увеличение на благосъстоянието им. Вместо това често се наблюдава обратното движение - по-бедните държави генерират повече спестявания, отколкото могат да абсорбират като местни инвестиции, а разликата се инвестира в по-богатите икономики.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    vzoran avatar :-|
    vzoran

    Удържавяване, монополи, малко публични компании, съмнителна регулация, корупция. Не е добра среда за инвестиции.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Чувате ли нещо от целия шум?

Чувате ли нещо от целия шум?

Колко са осъдените за корупция

Колко са осъдените за корупция

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.