Българската икономика и "Парадоксът на Лукас"

Има скрит потенциал за ускорено развитие, но за да бъде отключен, е необходима целенасочена промяна в качеството на институциите

Пламен Ненов е доцент по икономика в BI Norwegian Business School в Осло и гост-изследовател в Норвежката централна банка Norges Bank. Занимава се с изследователска работа в областта на макроикономиката и финансите. Има бакалавърска степен по икономика и математика от Amherst College и докторска степен по икономика от Massachusetts Institute of Technology (MIT).

Защо международните финансови потоци имат тенденцията да се движат "нагоре по течението" - от по-бедните развиващи се държави към по-богатите развити икономики? Това е въпрос, който Нобеловият лауреат Робърт Лукас от Университета на Чикаго поставя през 1990 г. и който става известен в международната икономика и финанси като "Парадоксът на Лукас". По принцип по-бедните държави, с по-малко продуктивен капитал на глава от населението и следователно - с висока възвръщаемост на капиталовите инвестиции, би следвало да привличат спестявания от по-богатите държави, които да бъдат използвани за бързо увеличение на благосъстоянието им. Вместо това често се наблюдава обратното движение - по-бедните държави генерират повече спестявания, отколкото могат да абсорбират като местни инвестиции, а разликата се инвестира в по-богатите икономики.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал

А къде бляхте толкова време?

А къде бляхте толкова време?