Въпреки патоса на г-н Карадайъ за ДПС няма никакъв проблем да работи с бодигарда на Живков, а също да се прегръща и целува с партията - наследник на БКП, провела срамния Възродителен процес. Дори през 1989 г. Борисов да е държал автомат срещу българските турци, през 2004, вече като секретар на МВР, носи подарък каракачанска овчарка на Доган за 50-годишния му юбилей.

И все пак политическите лозунги могат да са и важен знак за това, че вятърът се обръща... През 2012 например медийната империя на Пеевски остави плочата с дитирамбите за първото правителство на Борисов и премина в "атака срещу системата". Днес има други сигнали: ДПС даде гласно заявка, че иска да участва в следващото правителство на България; направи спешно почистване насред зима, като реши да не дразни повече обществото със своя депутат и политически вундеркинд Пеевски, изтегляйки "черната овца" на българската политика на заден план.

В сърцевината на този модел са овладените от движението не без помощта на ГЕРБ съд и прокуратура плюс една вярна защитна стена от медии, поставени на хранилка.

Дали през април 2021 г. ДПС, дяланият камък на българската политическа система, няма да демонстрира отново поливалентност - например чрез един кабинет "Орешарски 2" в партньорство с БСП? Има няколко пречки пред това БСП и ДПС да си стиснат ръцете публично, за да управляват заедно.

Първо, реакторите и турбините на модела ГЕРБ-ДПС още работят на пълна мощност. Разцветът на модела започна през втория кабинет на Борисов, станал люлка на нова, още по-яка прегръдка между ДПС и ГЕРБ, ознаменувана от бламирането на правосъдната реформа на Христо Иванов. В сърцевината му продължават да стоят овладените от движението не без помощта на ГЕРБ съд и прокуратура плюс една вярна защитна стена от медии, поставени на хранилка.

Години наред филмът е все един и същ: ДПС формално е в опозиция, а фактически участва със свои министри в кабинетите на Борисов. Иначе кого, как и защо "освободи" Борисов от Министерския съвет под натиска на протестите през 2020? Въпреки този театрален жест, както и свалената охрана на Доган и Пеевски, не само в съдебната система, а и в редица други сфери като енергетиката продължава перфектната симбиоза между партиите на Борисов и Доган. ДПС биха захвърлили този модел на бунището само ако той стане излишен.

Второ, в съзнанието на повечето избиратели образът на движението остава крайно негативен. Мълвата за обръчите от фирми на Доган и призракът на Пеевски ще продължат да вредят на ДПС години наред дори ако те фактически напуснат политическата сцена. Малко вероятно е в следващото управление да има ясно обозначени министри на ДПС, влизащи в Министерския съвет през официалния вход.

Трето, няма знаци лидерката на БСП Нинова да изгаря от желание да партнира на г-н Карадайъ, за да повторят целувката между Станишев и Местан на "Орлов мост" от 2014. Напротив, Нинова положи усилия да обезоръжи и постави под контрол висши функционери, които бяха готови на колаборационизъм с ГЕРБ и ДПС. В паметта на актива на БСП са силни негативите, натрупани от партията заради "Тройната коалиция". Ала политиката е борба за власт - изобщо не е сигурно, че в БСП няма в крайна сметка да надделеят тези, които искат най-сетне столетницата отново да сложи ръка на кормилото на държавата независимо от компромисите, които трябва да бъдат направени.

Ако избирателната активност на 4 април е много ниска заради пандемията, партии с дисциплиниран електорат като ДПС ще получат по-голяма тежест в 45-ия парламент. Ако желаещите промяна нехаят или пасуват, може да се окаже, че партията на Доган отново ще държи ключа за нареждането на очертаващия се заплетен политическия пъзел.