Никой няма съмнение в собствеността на тези медии, тя е известна въпреки всичко, но същината е, че те не изпълняват класическата функции на медиите - да бъдат критици на властта, това което европейските институции наричат "куче пазач" на обществото. Имаме ясен демократичен ценностен стандарт какво европейските институции наричат медия, една дефиниция за същината на това какво е медия. И всичко онова, което не вижда ролята си като критик на управлението, просто не е медия.

Оттук, когато имаме една група медии, които не просто не смятат, че трябва да бъдат критични към управлението, но смятат, че трябва да атакуват тези, които критикуват управлението, или просто които нямат подбор - това е едно отпадане на основната функция на медията. Получава се резонанс по метода на мултиплицирането, на ехото. Защото тези медии говорят на политици. Политиците, които са свикнали, че ролята на медиите е да ги лаят, сега усещат един неочакван и необичаен комфорт, с който много бързо свикват. Това ги кара да бъдат по-отворени точно към тези приятни медии и да загърбват другите. В крайна сметка резултатът е, че се получава едно развращаване на политиците и липса на отчетност пред гражданите и отговорност по критични въпроси.

Така че за това своеобразно отпадане на културата на диалога, можем да съдим не толкова по това колко политиците са се отзовали на питания, а защото виждаме това образувание - групата медии и обществото, което го приема. Гръбнакът на обществото се изкривява.

Колкото и да звучи старомодно, смятам че това има пряка връзка с позицията на медиите в обществото и общото неразбиране какво е медия. Налице е повсеместен цивилизационен упадък на класическата медия, а ползвателите на социалните медии започва да си мислят, че имат еднаква сила като медията. А в случая с Тръмп видяхме, че е по-силен от медията. И тази физическа сила, образно казано, на говоренето създава илюзорната представа, особено за по-необразовани ползватели на комуникационни инструменти, че всъщност не е необходимо да има класически медии, защото е достатъчно да имаш инструмента и ти вече си медия.

Не мога да кажа какво е решението на проблема, но според мен в немалка степен социалните медии, колкото и да е парадоксално, по характера си се оказаха не особено диалогични. Защото хората в тях често пъти или се съгласуват с мнения, които им подхождат, или влизат в грубо ругателство, а не в диалог или диспут с мнения, които не одобряват. Това по някакъв начин е зададено със знаците, с които се борави в тези медии - like-unlike, което е крайна и радикална изяви на мнение, а не аргументиран дебат.

Общественият и политическият дебат се нуждае от модериране, а това дава медията, защото дори когато тя изразява критика, винаги държи сметка и за другата гледна точка - най-малкото заради правилата за медийни стандарти. На второ място - медията има екип от журналисти и механизми за събиране на информация - все средства за осигуряване на адекватна атмосфера за дебат.

Във всеки един момент, когато малко или много се разбие политическото статукво, ще има условия за качествен дебат, защото зависи и от това кой е поставен в положението на дебатиращ. Ако имаме някакъв по-различен формат на парламент, има надежди това съответно да рефлектира и върху начина, по който се говори по политически въпроси.

Това не е само български феномен, но не е и световен. Източноевропейски феномен. Някои хуманисти според мен малко прибързано обявиха края на опасността от тоталитаризъм в Източна Европа. Общества, които дълго са живели в при такива условия, продължават да имат слаб имунитет срещу този вид COVID, като примери в това отношение са държави като Унгария и Полша. Според мен достигането в този тип държави на един по-висок икономически праг дава оправдание да кажат: "ние достигнахме това, което искахме" и удобно да се пропуснат онези ценности, за които имаше най-голям глад през 80-те години.