Александър Кашъмов: Замирането на културата на дебат е цивилизационен проблем
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Александър Кашъмов: Замирането на културата на дебат е цивилизационен проблем

Александър Кашъмов

Александър Кашъмов: Замирането на културата на дебат е цивилизационен проблем

Това не е само български феномен, но не е и световен, а по-скоро източноевропейски феномен

5835 прочитания

Александър Кашъмов

© Юлия Лазарова


Адвокат Александър Кашъмов е ръководител на правния екип на "Програма Достъп до информация". Той следи отблизо законодателството и практиката в областта на достъп до информация, медии, свобода на изразяване и др. Текстът е част от коментара "Мълчанието на господарите", който можете да видите тук.

Замирането на културата на дебат е цивилизационен проблем. Самото Народно събрание се превърна в символ на този вид култура. Работата на парламента е да се дискутират въпросите от обществен интерес, а това не се прави. Внасят се закони без обществено обсъждане или пък в последното заседание на комисия се внасят промени, които не са обсъждани.

Аз не мога да преценя дали и доколко правителството се затваря за медиите, защото няма статистика. Но поне от 7-8 години в медийната среда се наблюдава появата на един кръг от медии, които воюват не само с критиците на правителството, но и с другите медии, които работят според правилата на журналистиката и журналистическата етика. Според мен самото съществуване на тази тенденция, на такъв тип медии в общественото говорене, насърчава недиалогичността. По няколко линии. На първо място, атаката срещу критиците на властта кара тази власт да се чувства по-комфортно. От друга страна, това изпраща към властта порочното послание, че е нормално тя да не бъде питана и медиите да не задават неудобни въпроси. Понеже властта невинаги е образована, а и да е образована, бързо усвоява тези рефлекси, така се появяват едни неавтентични медии.

Никой няма съмнение в собствеността на тези медии, тя е известна въпреки всичко, но същината е, че те не изпълняват класическата функции на медиите - да бъдат критици на властта, това което европейските институции наричат "куче пазач" на обществото. Имаме ясен демократичен ценностен стандарт какво европейските институции наричат медия, една дефиниция за същината на това какво е медия. И всичко онова, което не вижда ролята си като критик на управлението, просто не е медия.

Оттук, когато имаме една група медии, които не просто не смятат, че трябва да бъдат критични към управлението, но смятат, че трябва да атакуват тези, които критикуват управлението, или просто които нямат подбор - това е едно отпадане на основната функция на медията. Получава се резонанс по метода на мултиплицирането, на ехото. Защото тези медии говорят на политици. Политиците, които са свикнали, че ролята на медиите е да ги лаят, сега усещат един неочакван и необичаен комфорт, с който много бързо свикват. Това ги кара да бъдат по-отворени точно към тези приятни медии и да загърбват другите. В крайна сметка резултатът е, че се получава едно развращаване на политиците и липса на отчетност пред гражданите и отговорност по критични въпроси.

Така че за това своеобразно отпадане на културата на диалога, можем да съдим не толкова по това колко политиците са се отзовали на питания, а защото виждаме това образувание - групата медии и обществото, което го приема. Гръбнакът на обществото се изкривява.

Колкото и да звучи старомодно, смятам че това има пряка връзка с позицията на медиите в обществото и общото неразбиране какво е медия. Налице е повсеместен цивилизационен упадък на класическата медия, а ползвателите на социалните медии започва да си мислят, че имат еднаква сила като медията. А в случая с Тръмп видяхме, че е по-силен от медията. И тази физическа сила, образно казано, на говоренето създава илюзорната представа, особено за по-необразовани ползватели на комуникационни инструменти, че всъщност не е необходимо да има класически медии, защото е достатъчно да имаш инструмента и ти вече си медия.

Не мога да кажа какво е решението на проблема, но според мен в немалка степен социалните медии, колкото и да е парадоксално, по характера си се оказаха не особено диалогични. Защото хората в тях често пъти или се съгласуват с мнения, които им подхождат, или влизат в грубо ругателство, а не в диалог или диспут с мнения, които не одобряват. Това по някакъв начин е зададено със знаците, с които се борави в тези медии - like-unlike, което е крайна и радикална изяви на мнение, а не аргументиран дебат.

Общественият и политическият дебат се нуждае от модериране, а това дава медията, защото дори когато тя изразява критика, винаги държи сметка и за другата гледна точка - най-малкото заради правилата за медийни стандарти. На второ място - медията има екип от журналисти и механизми за събиране на информация - все средства за осигуряване на адекватна атмосфера за дебат.

Във всеки един момент, когато малко или много се разбие политическото статукво, ще има условия за качествен дебат, защото зависи и от това кой е поставен в положението на дебатиращ. Ако имаме някакъв по-различен формат на парламент, има надежди това съответно да рефлектира и върху начина, по който се говори по политически въпроси.

Това не е само български феномен, но не е и световен. Източноевропейски феномен. Някои хуманисти според мен малко прибързано обявиха края на опасността от тоталитаризъм в Източна Европа. Общества, които дълго са живели в при такива условия, продължават да имат слаб имунитет срещу този вид COVID, като примери в това отношение са държави като Унгария и Полша. Според мен достигането в този тип държави на един по-висок икономически праг дава оправдание да кажат: "ние достигнахме това, което искахме" и удобно да се пропуснат онези ценности, за които имаше най-голям глад през 80-те години.

Адвокат Александър Кашъмов е ръководител на правния екип на "Програма Достъп до информация". Той следи отблизо законодателството и практиката в областта на достъп до информация, медии, свобода на изразяване и др. Текстът е част от коментара "Мълчанието на господарите", който можете да видите тук.

Замирането на културата на дебат е цивилизационен проблем. Самото Народно събрание се превърна в символ на този вид култура. Работата на парламента е да се дискутират въпросите от обществен интерес, а това не се прави. Внасят се закони без обществено обсъждане или пък в последното заседание на комисия се внасят промени, които не са обсъждани.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    selimPO41 avatar :-|
    selimPO41

    Няма как да има дебат между едни и същи хора, с едно и също минало, в една и съща партия. Ако всички са строители на АЕЦ Белене, няма как да има дебат, ако всички са в Европейския съюз за да крадат пари, няма как да има дебат, ако на всички кратуните им са пълни с мисли за Русия и за соца, няма как да има дебат. За да има дебат трябва различност, не еднаквост.

  • 2
    Susedkata avatar :-|
    Любопитната Съседка

    До коментар [#1] от "selimPO41":

    Много точно казано.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Който слушка, папка

Който слушка, папка

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.