България, както и много други държави, е направила специален закон с бонуси за инвеститорите. Смисълът му е да привлича нови проекти, качествени, с висока добавена стойност. Най-често по света насърчението е за производства. Държавата обаче явно е отворила вратата широко и в числовите критерии. В определението "инвестиция от поне 100 млн. лв. и 150 работни места" попадат всякакви големи строежи, които така или иначе се случват на пазарен принцип, а и са стотици.

Последният повод за преосмисляне на правилата е офис сградата NV Tower на Николай Вълканов. Недвижимият имот, който безспорно има архитектурна и пазарна стойност, съвсем законно получи сертификат за инвестиция клас А. И държавата ще плати улица пред нея. Тук проблемите са няколко. Първо, защо въобще са допустими за насърчаване изграждането на офис, мол, хотел или подобна недвижимост. Второ, дали за всеки строител - инвеститор в сграда за над 100 млн., властта ще действа с тази скорост и желание. Трето, не се ли създава нелоялна конкуренция спрямо останалите играчи с подобни, но по-малки проекти при имотите.

Има и четвърти проблемен елемент. Работа на общините е точно да изграждат улици. Но възможностите им да изкупуват терени и да ги строят са ограничени. Въпреки това в Закона за устройство на територията беше добавено, че право на строеж се дава само ако земята за улицата пред парцела вече е общинска, а акт 16 - ако въпросната улица вече е изпълнена. Това на практика означава, че ако искат да строят, инвеститорите трябва за своя сметка да отчуждават земята, да изпълнят настилката и да дарят улицата на общината.