Ордолиберализмът - възможен път след пандемията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ордолиберализмът - възможен път след пандемията

Първият федерален канцлер Конрад Аденауер (вляво) и икономическият министър Лудвиг Ерхард въведоха социалната пазарна икономика в Германия

Ордолиберализмът - възможен път след пандемията

Следвоенният модел, основан на правила, последователност и предвидимост, е в основата на германското икономическо чудо

Първият федерален канцлер Конрад Аденауер (вляво) и икономическият министър Лудвиг Ерхард въведоха социалната пазарна икономика в Германия

© Капитал


Ларс П. Фелд, преподавател по икономика в университета във Фрайбург и директор на института "Валтер Ойкен";

Петер Юнген, почетен председател на Европейската мрежа на бизнес ангелите и

Лудгер Шукнехт, зам. генерален секретар на ОИСР

в статия за Project Syndicate

Ковид-19 засили дебатите за бъдещето на капитализма и коя икономическа рамка ще е най-подходяща за посрещане на дългосрочните предизвикателства, породени от пандемията. Още повече че в целия развит свят темповете на икономически растеж се забавят от десетилетия. Как трябва да се намали разликата между действителния и необходимия растеж? Трябва ли развитите икономики да продължат да се фокусират върху кейнсианското управление на търсенето, като по този начин рискуват натрупването на все повече дългове? Или трябва да преминем към по-дългосрочен подход, основан на правила, който закрепва очакванията и изгражда доверие, макар и за сметка на известна дискреция?

По време на пандемията консенсусът е, че правителствата трябва да се намесят, за да увеличат съвкупното търсене чрез стимули за фискална и парична политика. Но докато решителната реакция на кризата беше необходима за предотвратяване на спирала на икономическата смърт миналата пролет, малко внимание беше отделено на клопките на управлението на търсенето - от последиците от масивния държавен дефицит до потенциала за подновяване на инфлацията, загубеното доверие в бизнеса и бъдещата данъчна политика.

В същото време политиките, основани на правила, все повече отпадат. Силна вълна се изправя срещу всяка мярка, която може да попречи на свободните парични и фискални експерименти, на които сме свидетели. Структури като Пакта за стабилност и растеж на ЕС, който ограничи държавния фискален дефицит и дълг съответно на 3% и 60% от БВП, сега се обявяват за "зли пуритани". Освен това акцентът единствено върху управлението на търсенето отклони политиците от факта, че днешните предизвикателства са структурни, а не само резултат от пандемията. Притесненията от нарастващия държавен интервенционизъм съвпаднаха с намалените общи инвестиции. И много икономисти продължават да изискват още повече държавна намеса, като пренебрегват въпроса какво експанзивната парична и фискална политика ще означава за растежа в дългосрочен план.

Твърде много икономисти продължават да възприемат правилата и границите само като насоки.

Раждането на Wirtschaftswunder - германското икономическо чудо

Съществените характеристики на наложения след Втората световна война модел на социалната пазарна икономика в Германия съдържат уроци и за нашето време. На първо място трябва да се отбележи, че тя не е обвързана с обстоятелства. По-скоро е набор от универсални принципи и правила за управление на отворена икономика. Въпреки че се застъпва за силна държава, тя споделя виждането на Адам Смит, че правилната роля на правителството е да предоставя основни обществени блага и услуги, да определя правилата на играта и след това да служи като рефер. "Социалният" елемент на социалната пазарна икономика не се отнася до държавна собственост или държавна насока, както при социализма. Отнася се до икономика, основана на правила, в която социалните интереси се отчитат правилно.

Икономистите Валтер Ойкен и Франц Бьом бяха основните действащи лица на модела, който беше силно повлиян от австрийския икономист Фридрих фон Хайек (тогава в изгнание в Лондон). Хенри Саймънс и Франк Найт от Чикагския университет също вдъхновиха "ордолибералното" мислене, залегнало в основата на подхода. Истинското му "раждане" обаче е във Фрайбургската икономическа школа още през 1936 г. - с публикуването на "Ордоманифеста", който отхвърля колективистичните идеи в катастрофалните петгодишни планове на Сталин и все по-интервенционистката и клиентелистка икономическа политика на нацистите. Приемайки гледната точка на адвокатите, манифестът разшири тезата на Хайек за "икономическа конституция", включваща специални закони за несъстоятелността, труда, недвижимите имоти и други важни области - всички с цел да осигурят функционираща, конкурентна и основаваща се на пазара система.

При настъпването на мира икономиката на Германия беше изпълнена с черни пазари и широко разпространен контрол от огромна бюрокрация, включваща не само останките от старата германска държава, но и военната администрация на окупационните сили (САЩ, Обединеното кралство и Франция). Лудвиг Ерхард, министър на икономиката, поиска да приложи "Ордоманифеста" на практика. А Алфред Мюлер-Армак, висш служител при Ерхард, въведе термина "социална пазарна икономика" през 1947 г., за да служи като публичен израз на "ордолиберализма".

Неконкурентното, управлявано от властта поведение е заплаха за всеки пазарен ред.

С либерализиране на пазарите и засилване на конкуренцията Ерхард и правителството на Конрад Аденауер скъсаха с дългогодишната традиция на Германия на монополи, картели и държавна намеса. Потреблението и производството бързо се изравниха, инвестициите и иновациите стартираха. Роди се следвоенното икономическо чудо (Wirtschaftswunder). Като отприщиха пазара, за да съживят умираща икономика, германските политици следваха курс, който може да изглежда очевиден днес, но със сигурност не и по онова време.

Икономически модел за отворени общества и свободни граждани

С течение на времето, постигайки постоянно силен растеж, социалната пазарна икономика ставаше все по-популярна и продължава да служи като водеща икономическа философия на страната. Концептуално тя има добродетелта да бъде пряма и интуитивна към обикновените граждани. Признавайки, че съвременните икономики са твърде сложни, за да бъдат планирани или проектирани, ордолиберализмът се ограничава до управление на правилата на играта, което от своя страна позволява на хората да определят собствените си очаквания и да действат по съответния начин. За да бъдат ефективни обаче, всички правила и политики трябва да "съвпадат". Добрите правила създават добри игри - както в спорта, така и в икономиката.

Ордолибералите споделят мнението, че успешната пазарна икономика изисква правна, социална и икономическа инфраструктура, която само силна държава може да осигури. Но "силната държава" е поносима само в среда на плурализъм, демокрация и взаимно доверие. Ордолибералите бяха наясно как пазарите могат да се объркат или да отидат твърде далеч. Подобно на Смит те знаеха, че пазарите работят добре само при силни и подкрепящи публични институции.

През 1966 г. Бьом написа, че социалната пазарна икономика изисква върховенство на закона, по-специално "правораздаването трябва да бъде напълно освободено от всички правомощия за господство и представителство". Резултатът е равнопоставеност, при която свободните граждани могат да преследват собствените си интереси и да просперират.

За да функционират правилно, пазарите трябва да бъдат конкурентни, допълнителна полза от което е повишаването на ефективността, а също и иновациите. Неконкурентното, управлявано от властта поведение е заплаха за всеки пазарен ред. Тъй като фирмите са склонни да се споразумяват в картели и да използват своите правомощия на пазара на труда, добре разработената конкуренция и трудовото законодателство са от съществено значение.

Ерхард подчерта, че социалната пазарна икономика е предназначена да подкрепи "основния човешки инстинкт за по-добър живот". Той и съвременниците му вярваха, че държавата трябва да действа като безпристрастен съдия, а не като играч, да не говорим за мениджър на отбора. Именно тази принципна безпристрастност е в основата на модела. Тъй като всеки има естествен стремеж да подобри положението си, предоставянето на ефективна система с равни възможности е първостепенно социално благо.

Моделът издържа, защото поставя потребителските интереси преди тези на производителите - точно както позиционира гражданите, а не държавата, като истински суверен. В основата му стои ангажимент към конституционно и системно мислене, а не към отделни, дискреционни политики. Този подход доказано предлага най-надеждната основа за успешна икономика. Историята на Германия след 1945 г. говори сама за себе си.

Това има значение днес, защото твърде много икономисти продължават да възприемат правилата и границите само като насоки. А все пак повече от всякога се нуждаем от надежден компас за навигация в предизвикателствата, които предстоят. Последователността и предвидимостта неизменно изграждат доверие, което е една от основните причини Германия да стане икономическа котва на ЕС. Напредналите икономики в света биха се справяли по-лошо реейки се, отколкото ако се привържат към общо пристанище.

Ларс П. Фелд, преподавател по икономика в университета във Фрайбург и директор на института "Валтер Ойкен";

Петер Юнген, почетен председател на Европейската мрежа на бизнес ангелите и

Лудгер Шукнехт, зам. генерален секретар на ОИСР

в статия за Project Syndicate

Ковид-19 засили дебатите за бъдещето на капитализма и коя икономическа рамка ще е най-подходяща за посрещане на дългосрочните предизвикателства, породени от пандемията. Още повече че в целия развит свят темповете на икономически растеж се забавят от десетилетия. Как трябва да се намали разликата между действителния и необходимия растеж? Трябва ли развитите икономики да продължат да се фокусират върху кейнсианското управление на търсенето, като по този начин рискуват натрупването на все повече дългове? Или трябва да преминем към по-дългосрочен подход, основан на правила, който закрепва очакванията и изгражда доверие, макар и за сметка на известна дискреция?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Вхтераиниска ле си?*

Вхтераиниска ле си?*

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.