Главният прокурор напоследък рядко е в светлината на прожекторите. След първоначалната експлозия от ентусиазъм да арестува и раздава публично правосъдие той потъна, но тази седмица се появи за малко с новината, че прокуратурата е сключила поредното споразумение да бори сивата икономика и престъпността с поредната работодателска организация. Сега наред е АИКБ. Държавното обвинение обаче има споразумения и с КРИБ, и с двата синдиката КНСБ и "Подкрепа" под формата на меморандуми за разбирателство и сътрудничество.

В тях например е записано, че той ще осигурява на синдикатите бърза защита, навременно и ефективно разследване на сигнали за нарушаване на трудови и осигурителни права, а на работодателите - сътрудничество при разработването и изпълнението на комплексни мерки за предотвратяване, своевременно установяване и санкциониране на нарушенията на нормативните правила във всички области на икономиката. Работодателите и синдикатите пък обещават, че навреме ще уведомяват прокуратурата за престъпления.

Всичко това звучи прекрасно, но говори за липсата на тотална яснота у двете подписващи страни какви точно са техните права и задължения. Главният прокурор е длъжен да преследва всички, абсолютно всички престъпления, с цялата строгост на закона, а не за едни защитата да е по-бърза и ефективна. Всеки гражданин, независимо дали е активист на синдикат или работодателска организация или не, е длъжен да съобщи на компетентните органи веднага, след като узнае за подготовка или извършване на престъпление. В противен случай това също е престъпление.