В момента деветте болници разполагат с 52 операционни зали, 4 компютърни томографа, в това число един ПЕТ скенер, един компютърен томограф от най-висок клас и два от среден клас, два ядрено-магнитни резонанса, един кибернож, пет ангиографа, 8 клинични лаборатории, 7 микробиологични лаборатории, 6 лаборатории по обща и клинична патология, 1 лаборатория за терапевтичен лекарствен мониторинг, 1 имунологична лаборатория и 1 лаборатория по паразитология. В административно-стопанските блокове (АСБ) в болниците са обособени отдели - финансово-счетоводен, човешки ресурси, обществени поръчки, регистратура, медицинска статистика, деловодство, пералня, стерилизационна, транспорт, техническа служба, почистване и др. За една година се изготвят над 60 нормативно изисквани отчета, които се изготвят и в останалите болници и общо стават над 600, в които не се включват текущите аналитични и други справки и информации, искани от различни органи.

От деветте болници само една е с положителен финансов резултат. Много болници са задлъжнели с десетки милиони левове, с лизинги, с кредити и в близките години ще започнат множество фалити. С лимитите, наложени заради новите играчи на пазара, през последните години приходите на болниците спаднаха с 15 - 20%.

Централизирани поръчки за дейности

Този проблем може да се разреши по подобие на схемата при покупката на лекарствата - чрез централизирани обществени поръчки. Здравната каса може да организира обществени поръчки за покупка на отделни дейности. Например за даден вид операции лимитът е 5000 или 7000 годишно. Обявява се обществена поръчка с критерии и се избират най-добрите, като поръчката се изпълнява от няколко изпълнителя. Явяват се частни, държавни и други болници. Всеки си казва възможностите за обеми, количество и условия. Който бъде избран, ще е спокоен, че всичко ще му се плати и ще получи пациентите.

Не може лекар, работещ в държавна болница, до обед да е там, а следобед - при конкуренцията.

Освен това не може лекар, работещ в държавна болница, до обед да е там, а следобед - при конкуренцията. Всеки има право на допълнителен труд, но един лекар може да изпълнява допълнителни дейности в здравното заведение, в което е на трудов договор. Същата е схемата и с частните практики - прехвърлят се пациенти от държавното към частното, което е конфликт на интереси. Инвестира се предимно в "най-сладките" и добре платени дейности. Освен това някои болници подбират само леките случаи, а тежките случаи изпращат в държавните болници. Преди две години изчислих, че само от тежки случаи - лежали по-дълго от срока на една пътека, "Света Екатерина" е загубила 3.5 млн. лв.

В здравната система винаги ще има недостиг на средства, но ако имаме 100 вместо 400 болници, натоварени и обединени и с научен потенциал, където пациентът влиза и се регистрира само веднъж, нещата ще са много различни.

Какви са вариантите при избраните болници?

Вариант 1. Обединение на администрациите чрез гражданско дружество - не е възможно да се реализира не само поради юридически проблеми, но и защото ще доведе до запазване на персонала и несигурно намаление на разходите.

Вариант 2. Обединение само на спомагателните дейности чрез гражданско дружество - трябва да се подходи много внимателно, за да се избегнат всякакви рискове.

Вариант 3. Обединение чрез вливане. Вариантите основно са два: консолидация в две болници - една детска болница и една за възрастни, или най-успешният вариант - консолидация на 9-те болници в една - Обединена университетска болница.

При този вариант по естествен път ще се съкрати част от администрацията и ще се премахнат дублиращите се дейности. Той може да се реализира на два етапа. Първият е вливане на петте малки болници с под 10 млн. лв. приходи в големите болници, при което ще се натрупа опит за втория етап - създаване на консорциум от останалите големи болници. Тъй като собственик на капитала и на 9-те лечебни заведения е Министерството на здравеопазването, за започване на процедурата е необходимо министърът да приеме решение за преобразуване на болниците чрез вливане.

Възможностите за икономия на разходи при обединена болница са значителни - от девет съвета на директорите - икономия от 550 000 лв. годишно от разходи за възнаграждения. От 8 клинични лаборатории - 1 клинична лаборатория (икономия от 1 млн. годишно). От 7 микробиологични лаборатории - 1 микробиологична лаборатория (икономия от 500 000 лв.), от 7 патоанатомии - 1 патоанатомия (икономия от 600 000 лв. годишно). Договаряне на доставки на по-ниски цени за сметка на по-големи обеми (5% намаление за 40 млн. лв. медикаменти и консумативи, което е икономия от 2 млн. лв. годишно). Същият подход трябва да се приложи за всички останали доставки. От премахване на всички дублирани дейности, в това число и медицинските, може да се постигне икономия от над 5 млн. лв. и да се редуцира административният персонал с 50%.

Чрез консолидацията ще бъде структурирана най-голямата и най-многопрофилна болница в България, без конкуренция в кадровия потенциал и медицинска експертиза, ще бъдат използвани оптимално възможностите на високотехнологичната апаратура и сградния фонд, ще бъдат премахнати дублиращите се структури, изостаналите в областта на медицинската апаратура и специалисти болници рязко ще подобрят развитието си. Така обединената болница ще постигне икономия от мащаба и ще се конкурира успешно с другите големи болници.

Една такава консолидация би могла да получи политическа и експертна подкрепа, в това число и международна - от Европейския съюз и Световната банка. Опитът от нея ще се ползва за цялата страна. Тя следва да се извърши едновременно със структурната реформа в здравеопазването. По-точно да се регламентира на какви нива какви медицински услуги ще се оказват и дали ще се работи на база застраховки или клинични пътеки. Не е нужно да се закриват сегашните болници по места, а трябва да се развиват като медицински центрове за оказване на първа помощ. Десет големи окръжни болници за по-сложните медицински услуги, а най-тежките и сложни, включително и науката, да се концентрират в няколко университетски болници.

Несъмнено ще трябват значителни средства за това преструктуриране на болничната помощ, което в момента има възможност да се финансира по европейските програми ("План за възстановяване и устойчивост", раздел "Здравеопазване"). Още по-голяма ефективност ще се получи, ако в реформата се предвиди създаването на Болнична консолидационна компания, която да управлява болниците и държавната собственост в тях. Законът трябва да даде възможност на болниците да имат филиали в страната.

Един такъв проект би имал противници, най-вече от мениджърите на болници, но при запазване на техния интерес това може да се преодолее.

* Данните са отпреди 5 години и следва да се осъвременят