Схемата за енергийни спестявания: проблеми и възможности
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Схемата за енергийни спестявания: проблеми и възможности

Схемата за енергийни спестявания: проблеми и възможности

Костадин Сирлещов от "CMS София" коментира последните промени в Закона за енергийната ефективност

3645 прочитания

© Надежда Чипева


Визитка

Костадин Сирлещов е адвокат, управляващ партньор в адвокатско дружество "Си Ем Ес София". Специализирал във Великобритания, Италия, Австрия и САЩ. В периода 2002 - 2004 е началник на кабинета на министъра на енергетиката и енергийните ресурси. От 2007 е юридически съветник на сдружение "Камара на фирмите, осъществяващи енергийни обследвания и сертифициране на сгради", а между 2008 и 2010 и негов председател.

Какви са последните промени в Закона за енергийната ефективност от 12 март и какво следва от тях?

- Промените бяха чакани отдавна, но са закъснели и непълни. Цел на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност беше да транспонира измененията на две ключови европейски директиви - за краткост ще ги обознача като Директивата относно енергийните характеристики на сградите и Директивата относно енергийната ефективност. Срокът за транспониране на измененията в Директивата относно енергийната ефективност изтече през март 2020 г. Измененията бяха изготвени в контекста на вече стартирала през юни 2020 г. наказателна процедура на Европейската комисия срещу България.

Въпреки забавянето не беше направен задълбочен анализ относно причините за неефективността на отдавна прилагания модел на схеми за задължения за енергийна ефективност ("Схеми за задължения"). Най-общо този модел включва определянето на група задължени лица, участващи в доставката и продажбата на енергия (електрическа или топлинна енергия, природен газ, горива) и формулирането на ежегодни индивидуални цели за енергийни спестявания, които задължените лица трябва да изпълняват. Очакването е те да постигат целите си чрез предлагане на технологии и услуги, които водят до спестявания на енергия в крайното потребление. Алтернативен начин, разработен от Агенцията за устойчиво енергийно развитие, но отхвърлен без обсъждане, е да се закупуват удостоверения за енергийни спестявания (бели сертификати).

От публично достъпна информация е видно, че напредъкът по изпълнение на индивидуалните цели на задължените лица за периода 2017 - 2019 г. е минимален. От деветте задължени лица ("Енерго-про Енергийни услуги" ЕАД, Eнерго-про продажби" АД, "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, "ЧЕЗ електро България" АД, "ЧЕЗ трейд България" ЕАД, "ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп" ЕАД, "Топлофикация София" ЕАД, "Овергаз мрежи" АД, "Булгаргаз" ЕАД) с индивидуални цели за енергийни спестявания над 10 GWh годишно само пет са представили удостоверения за постигнати енергийни спестявания през 2017г. ("Енерго-про енергийни услуги", "ЧЕЗ Електро България" АД, "ЧЕЗ трейд България" ЕАД, "Топлофикация София" ЕАД и "Овергаз мрежи" АД), а общото изпълнение на целите за тези девет задължени лица е 19%. През 2018 г. и 2019 г. само едно от деветте задължени лица - "Овергаз мрежи" АД е представило сертификати за постигнати енергийни спестявания. Общото изпълнение на целите е едва 7%.

Вместо да се анализират причините за това съществуващият модел да не работи, с последните промени към групата задължени лица бяха добавени търговците, които продават на крайни клиенти повече от 500 тона течни горива годишно. Въвеждането на новата група задължени лица съвпадна със създаването на Държавната петролна компания, която предстои да развива верига държавни бензиностанции в страната. Това поставя допълнителни въпроси пред необходимостта от и причините за тази промяна и дали няма да се постигне ефекта на негативно засягане на цял сегмент от икономиката чрез тези промени.

Защо моделът за енергийни спестявания не работи добре в България?

- Неефективността е комбинация от няколко фактора: поставяне на нереалистични индивидуални цели пред задължените лица по неясен и непредвидим начин, липса на достъпно целево финансиране, липса на механизъм за финансово възмездяване на задължените лица за направените инвестиции, изменения на закона със задна дата и отнемане на вече представени преференции, което демотивира инвеститорите.

Какъв ще са последиците за задължените лица, след като не са изпълнили ангажиментите си?

- Изпълнението на целите за енергийна ефективност става чрез удостоверения за енергийни спестявания, които се издават от Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Задължено лице, което не е изпълнило целите си, има възможността да купи удостоверение за неизпълнената част от друго задължено лице, което преизпълнява своите цели, или от незадължено лице, което е направило енергийни спестявания. Третата възможност е внасяне на сума в размер, изчислен по определена методика във Фонд "Енергийна ефективност и възобновяеми източници".

Лица, които не са постигнали целите си, включително по описаните по-горе начини, могат да бъдат санкционирани, като размерът на санкцията е от 5000 до 500 000 лв. Санкция може да бъде налагана за всяка година на неизпълнение.

Може ли да настъпят негативни ефекти за крайните потребители от неизпълнението на националните цели за енергийни спестявания? Например да се повиши цената на електроенергията и горивата с допълнителни такси?

- Според Директивата относно енергийната ефективност Европейската комисия до 31 октомври 2022 година ще оцени дали държавите членки са постигнали своите национални цели до 2020 г. Ако комисията заключи, че България не е изпълнява задълженията си, тя може да започне санкционна процедура. При най-негативен сценарий би била наложена финансова санкция, която в крайна сметка ще бъде понесена от данъкоплатците .

На регулирания пазар на електроенергия цените се определят от Комисията за енергийно и водно регулиране. Размерът на административните санкции, наложени на задължените лица, не се взема предвид при формиране на цените. Също така във всички ценови решения до 2020 г. комисията отказва да признае направени разходи за изпълнение на цели за енергийна ефективност за целите на ценообразуването.

Що се отнася до цените на горивата, то те не са предмет на регулиране. Разходите за постигане на индивидуалните цели за енергийна ефективност биха представлявали част от оперативните разходи на търговците и те биха могли да ги отразят в цените на предлаганите горива.

Как биха могли да бъдат постигани по-успешно националните цели за енергийна ефективност?

- Цялостният модел, който е заложен в българския Закон за енергийната ефективност, трябва да бъде преосмислен. Директивата относно енергийната ефективност дава възможност на всяка държава да избере дали да постигне националните си цели чрез създаване на схеми за задължения или чрез алтернативни мерки на политиката, или чрез комбинация от двете.

Съгласно официални данни на Европейската комисия около половината държави членки са избрали да изпълняват националните си цели за енергийна ефективност само чрез алтернативни мерки, без включване на задължени лица при изпълнението на националните си цели. Като примери тук могат да бъдат посочени Германия, Швеция, Холандия, Унгария, Чехия, Румъния. Ако не бъде предпочетено въвеждането на алтернативни мерки, то е нужно да бъде променен начинът, по който функционира съществуващият комбиниран модел. Законът за енергийната ефективност посочва най-общо, че индивидуалните цели за енергийни спестявания на задължените лица се определят като разликата между общата кумулативна цел за енергийни спестявания при крайното потребление на енергия за периода 2021 - 2030 г. и прогнозните енергийни спестявания от прилагането на алтернативните мерки. Законът обаче не вменява задължения или отговорност на конкретни държавни или общински органи за изпълнението на алтернативните мерки. Нужен ни е публичен план с алтернативни мерки и политики, и индикативни цели за изпълнението им, предвиждащ органи, отговорни за контрола по изпълнението им. Логично е това да е Агенцията за устойчиво енергийно развитие.

Трябва да се помисли и върху въвеждането на специфични данъци или такси върху определени видове енергийни източници или типове електропотребление, които замърсяват околната среда - например данъци, обвързани с въглеродни емисии, или предвиждането на данъчни облекчения за използването на продукти или системи с по-високи равнища на енергийна ефективност.

Законодателят може да вземе предвид и препоръките, дадени от Европейската банка за възстановяване и развитие и Секретариата на Енергийната общност през февруари 2019 г. в изготвения от тях документ "Схеми за задължения за енергийна ефективност: Насоки на политиката". Той съдържа изключително полезен анализ на прилаганите Схемите за задължения в определени държави, включително България, и дава препоръки за преодоляване на най-често срещаните проблеми. Нужно е да бъде въведена национална схема за възстановяване на разходите за енергийна ефективност от тарифните или пазарните цени на енергия.

Важно е средствата, събрани от санкции по закона, да бъдат влагани за удовлетворяване на непостигнати цели по енергийна ефективност вместо в държавния бюджет.

Какво е значението на обновяването на сградите за постигане целите за енергийна ефективност?

На сградите се дължат около 40% от потреблението на енергия в ЕС и 36% от емисиите на парникови газове вследствие на това потребление. Всяка година само 1% от сградите се санират, така че да станат енергийно ефективни. Ефективните действия са от решаващо значение, за да стане Европа неутрална по отношение на климата до 2050 г.

През октомври Европейската комисия публикува стратегия за саниране, чиято цел е подобряването на енергийните характеристики на сградите. Комисията има за цел най-малко да удвои процента на саниране през следващите десет години.

Част от промените в Закона за енергийна ефективност са насочени към транспониране на Директивата относно енергийните характеристики на сградите. Предвидени са стъпки в правилната посока, но предстои да бъде направено още много.

Предвижда се създаването на Дългосрочна стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г. Тя трябва да бъде разработена и приета от следващото правителство. Истериите от последните месеци относно паспортизацията на сградите обаче поставят дебата на изключително ниско ниво.

В дългосрочната стратегия за реновиране трябва да бъдат включени основни действия, отразени в Стратегията за вълна от саниране на Европейската комисия. Такива са въвеждането на по-строги разпоредби и стандарти и по-подробна информация относно енергийните характеристики на сградите с цел въвеждане на по-големи стимули за саниране в публичния и частния сектор, осигуряване на достъпно и целенасочено финансиране, увеличаване на капацитета за подготвяне и изпълнение на проекти за саниране, включително чрез осигуряване на обучение и развиване на умения за хората, които ще го осъществяват, разширяване на пазара за устойчиви строителни продукти и услуги. Интересни са идеите за разработването на свързани с кварталите подходи, така че местните общности да възприемат решения с използване на възобновяема енергия, за създаването на райони с нулево нетно потребление на енергия, в които потребителите се превръщат в произвеждащи потребители, които продават енергия в мрежата.

Всичко това ще трябва да бъде последвано и от конкретни законодателни промени.

Засега България не се възползва от възможността, която Директивата относно енергийните характеристики на сградите й предостави - да използва тази дългосрочна стратегия за саниране, за да обърне внимание на пожарната безопасност, на рисковете, свързани с интензивна сеизмична активност, засягащи санирането, с цел подобряване на енергийната ефективност и жизнения цикъл на сградите.

Въведено е ново изискване на Закона за енергийната ефективност относно инвестиционните проекти на сградите. Те ще следва да са съобразени с техническата, екологичната и икономическата осъществимост на алтернативни високоефективни инсталации и системи за използване на децентрализирани системи за производство и потребление на енергия от възобновяеми източници, на инсталации за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия и на инсталации за отопление и охлаждане, които изцяло или частично използват енергия от възобновяеми източници. Първоначалната идея бе инвестиционните проекти да предвиждат проектиране на сгради с близко до нулево потребление на енергия, считано от 1 януари 2021 г. Впоследствие този срок отпадна и ще бъде уточнен допълнително в наредба.

Трябва да се доближим до момента, в който електроенергията, произведена от сградите, да се използва за собствено потребление и да е безплатна - сградите ще имат минимално енергийно потребление и ще се снабдяват от собствени възобновяеми енергийни източници.

Процесът на обследване и паспортизация на сградите не трябва да бъде отлаган. Той обаче трябва да бъде предшестван от публична разяснителна кампания, диалог със строителния сектор относно възможността да бъде предложена адекватна цена и високо качество на услугите по обследването, въвеждането на данъчни облекчения за собствениците на сгради. Трябва да се започне от обществените сгради, собственост на държавата и общините.

Визитка

Костадин Сирлещов е адвокат, управляващ партньор в адвокатско дружество "Си Ем Ес София". Специализирал във Великобритания, Италия, Австрия и САЩ. В периода 2002 - 2004 е началник на кабинета на министъра на енергетиката и енергийните ресурси. От 2007 е юридически съветник на сдружение "Камара на фирмите, осъществяващи енергийни обследвания и сертифициране на сгради", а между 2008 и 2010 и негов председател.

Какви са последните промени в Закона за енергийната ефективност от 12 март и какво следва от тях?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Чувате ли нещо от целия шум?

Чувате ли нещо от целия шум?

Колко са осъдените за корупция

Колко са осъдените за корупция

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.