Мистификацията на руската мощ

Мистификацията на руската мощ

Ако на мнението, че САЩ и Западът са слаби няма адекватна реакция, рискът е то да се превърне в самоизпълняващо се пророчество

6386 прочитания

Петер Креко

старши сътрудник на Центъра за европейски политически анализи (CEPA)

Даниел Мило

старши съветник в GLOBSEC, Братислава

* Текстът е предоставен от базирания в Лондон Европейски съвет за външна политика

Трийсет години след разпадането на Съветския съюз и раждането на демократичната свобода в Централна и Източна Европа призракът на един агресивен съсед, в Русия, се появява отново в голяма част от региона.

Неотдавнашната концентрация на руски армейски части в близост до украинската граница и прехвърлянето на тежко въоръжение към границите на Естония и Латвия, които са членки на ЕС, доведоха до сериозна реакция от международната общност - САЩ, Великобритания, Франция, Германия и НАТО изразиха подкрепата си за териториалната цялост на тези държави.

Но би било голяма грешка да се приеме, че публичното демонстриране на сила от западните сили е достатъчно да убеди страните от Централна и Източна Европа, които в миналото бяха в хватката на комунистическото управление, във военното си превъзходство над Русия. Голямо проучване, възложено от GLOBSEC (Форум за сигурността,енергетиката, икономиката и стратегическите комуникации в Европа със седалище в Братислава), установи, че гражданите в тези страни са склонни да виждат Русия по-скоро като водещата военна сила в света, а също и като жертва на западни машинации.

Тези нагласи са резултат от променената стратегия на Кремъл. Военното струпване от страна на Москва е съчетано с пропагандата на руските държавни медии и техните местни проксита в региона, според която Русия се стреми да защити себе си и рускоезичните анклави. В тях влизат и непризнатите отцепили се региони на Донецката и Луганската народна република, които, според пропагандата са изправени пред предстоящо нападение с подкрепата на САЩ и НАТО.

Източна Украйна е емблематична за конфликта през XXI век. Подходът на хибридната война, който се превърна в новата норма, разглежда използването на конвенционални сили като последна стъпка, предшествана от информационни кампании, кибератаки, военни заплахи, икономически мерки и подкрепа за паравоенни формирования.

Информационният домейн се превръща в първото бойно поле и изключително важен компонент в демонстрирането на сила. Русия, подкрепена от своя десетилетен опит в провеждането на "активни мероприятия", се е съсредоточила особено върху развитието на капацитет за оформяне на разкази и упражняване на влияние в инфосферата.

Проучването на GLOBSEC и анализът на данните разкриват изключителния успех на тази стратегия, въпреки свързаната с Русия мрачна история в страните, които сега са част от Централна Европа и Западните Балкани. Изследването разкрива, че много от тези общества сега са по-склонни да приемат проруски разкази и да виждат традиционните съюзници като НАТО като агресори в региона. Само 25% от анкетираните се чувстват "застрашени" от бившия си окупатор. На по-детайлно ниво проучването установи, че в страни като Сърбия, България и Словакия има по-висока готовност да се приемат руски интерпретации на исторически и съвременни теми. Докато в Полша и Румъния все още има устойчивост към тези стратегии, базирана на исторически спомени и геополитическа динамика, оформящи обществените нагласи.

Поразителна обаче е пропастта в някои страни между обществените нагласи и държавната политика. Пример в това отношение е Унгария, където правителството следва кооперативен и нагаждащ се към интересите на Русия подход, въпреки голямата степен на обществена резистентност към Москва - с мнозинство унгарци, които гледат на НАТО в благоприятна светлина и виждат Русия като надценена сила в региона. За разлика от България, където обществените нагласи сочат към противоположна тенденция.

При факта, че САЩ изпреварват десетократно Русия по военни разходи, забележително е, че седем от деветте страни в Централна и Източна Европа, в които е проведено проучването, виждат Русия, а не САЩ, като водеща военна сила в света. Това надценяване беше наречено "мистификация" на руската мощ. То обслужва добре целите на Москва, която се стреми да се възползва от раздробения западен алианс и да внушава, че организации като НАТО са обречени на провал.

Тази мистификация е важен актив за Кремъл, защото възприятията имат значение за въздействие както върху обществеността, така и върху политическите елити. Ако на мнението, че САЩ и Западът са слаби няма адекватна реакция, рискът е то да се превърне в самоизпълняващо се пророчество.

Петер Креко

старши сътрудник на Центъра за европейски политически анализи (CEPA)

Даниел Мило

старши съветник в GLOBSEC, Братислава

* Текстът е предоставен от базирания в Лондон Европейски съвет за външна политика

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар
  • 1
    susedkata avatar :-|
    Любопитната Съседка

    Като военна мощ, НАТО превъзхожда Русия в пъти. Обаче там където Русия е по-силна, е в пропагандата и дезинформацията, които се оказаха много по-мощтно оръжие от военния арсенал. За съжаление, Западът се оказа тотално неадекватен да се противопостави на кремълската пропаганда, която не изгуби никакво време да овладее глобалните (американски) социални мрежи и да ги накара да работят в полза на Русия.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Тука няма, там има

Тука няма, там има

Искаме още от същото

Искаме още от същото