Мистификацията на руската мощ

Мистификацията на руската мощ

Ако на мнението, че САЩ и Западът са слаби няма адекватна реакция, рискът е то да се превърне в самоизпълняващо се пророчество

5927 прочитания

Петер Креко

старши сътрудник на Центъра за европейски политически анализи (CEPA)

Даниел Мило

старши съветник в GLOBSEC, Братислава

* Текстът е предоставен от базирания в Лондон Европейски съвет за външна политика

Трийсет години след разпадането на Съветския съюз и раждането на демократичната свобода в Централна и Източна Европа призракът на един агресивен съсед, в Русия, се появява отново в голяма част от региона.

Неотдавнашната концентрация на руски армейски части в близост до украинската граница и прехвърлянето на тежко въоръжение към границите на Естония и Латвия, които са членки на ЕС, доведоха до сериозна реакция от международната общност - САЩ, Великобритания, Франция, Германия и НАТО изразиха подкрепата си за териториалната цялост на тези държави.

Но би било голяма грешка да се приеме, че публичното демонстриране на сила от западните сили е достатъчно да убеди страните от Централна и Източна Европа, които в миналото бяха в хватката на комунистическото управление, във военното си превъзходство над Русия. Голямо проучване, възложено от GLOBSEC (Форум за сигурността,енергетиката, икономиката и стратегическите комуникации в Европа със седалище в Братислава), установи, че гражданите в тези страни са склонни да виждат Русия по-скоро като водещата военна сила в света, а също и като жертва на западни машинации.

Тези нагласи са резултат от променената стратегия на Кремъл. Военното струпване от страна на Москва е съчетано с пропагандата на руските държавни медии и техните местни проксита в региона, според която Русия се стреми да защити себе си и рускоезичните анклави. В тях влизат и непризнатите отцепили се региони на Донецката и Луганската народна република, които, според пропагандата са изправени пред предстоящо нападение с подкрепата на САЩ и НАТО.

Източна Украйна е емблематична за конфликта през XXI век. Подходът на хибридната война, който се превърна в новата норма, разглежда използването на конвенционални сили като последна стъпка, предшествана от информационни кампании, кибератаки, военни заплахи, икономически мерки и подкрепа за паравоенни формирования.

Информационният домейн се превръща в първото бойно поле и изключително важен компонент в демонстрирането на сила. Русия, подкрепена от своя десетилетен опит в провеждането на "активни мероприятия", се е съсредоточила особено върху развитието на капацитет за оформяне на разкази и упражняване на влияние в инфосферата.

Проучването на GLOBSEC и анализът на данните разкриват изключителния успех на тази стратегия, въпреки свързаната с Русия мрачна история в страните, които сега са част от Централна Европа и Западните Балкани. Изследването разкрива, че много от тези общества сега са по-склонни да приемат проруски разкази и да виждат традиционните съюзници като НАТО като агресори в региона. Само 25% от анкетираните се чувстват "застрашени" от бившия си окупатор. На по-детайлно ниво проучването установи, че в страни като Сърбия, България и Словакия има по-висока готовност да се приемат руски интерпретации на исторически и съвременни теми. Докато в Полша и Румъния все още има устойчивост към тези стратегии, базирана на исторически спомени и геополитическа динамика, оформящи обществените нагласи.

Поразителна обаче е пропастта в някои страни между обществените нагласи и държавната политика. Пример в това отношение е Унгария, където правителството следва кооперативен и нагаждащ се към интересите на Русия подход, въпреки голямата степен на обществена резистентност към Москва - с мнозинство унгарци, които гледат на НАТО в благоприятна светлина и виждат Русия като надценена сила в региона. За разлика от България, където обществените нагласи сочат към противоположна тенденция.

При факта, че САЩ изпреварват десетократно Русия по военни разходи, забележително е, че седем от деветте страни в Централна и Източна Европа, в които е проведено проучването, виждат Русия, а не САЩ, като водеща военна сила в света. Това надценяване беше наречено "мистификация" на руската мощ. То обслужва добре целите на Москва, която се стреми да се възползва от раздробения западен алианс и да внушава, че организации като НАТО са обречени на провал.

Тази мистификация е важен актив за Кремъл, защото възприятията имат значение за въздействие както върху обществеността, така и върху политическите елити. Ако на мнението, че САЩ и Западът са слаби няма адекватна реакция, рискът е то да се превърне в самоизпълняващо се пророчество.

Петер Креко

старши сътрудник на Центъра за европейски политически анализи (CEPA)

Даниел Мило

старши съветник в GLOBSEC, Братислава

* Текстът е предоставен от базирания в Лондон Европейски съвет за външна политика

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
mb-3
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар
  • 1
    susedkata avatar :-|
    Любопитната Съседка

    Като военна мощ, НАТО превъзхожда Русия в пъти. Обаче там където Русия е по-силна, е в пропагандата и дезинформацията, които се оказаха много по-мощтно оръжие от военния арсенал. За съжаление, Западът се оказа тотално неадекватен да се противопостави на кремълската пропаганда, която не изгуби никакво време да овладее глобалните (американски) социални мрежи и да ги накара да работят в полза на Русия.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Отровни ли са парите от ЕС

Отровни ли са парите от ЕС