Путин заплашва съседите си и собствения си народ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Путин заплашва съседите си и собствения си народ

В речта си за състоянието на нацията Путин обеща подаяния на народа и болка на враговете си

Путин заплашва съседите си и собствения си народ

Западът трябва да повиши цената на зловредното поведение на руския президент

The Economist
2023 прочитания

В речта си за състоянието на нацията Путин обеща подаяния на народа и болка на враговете си

© Reuters


Един мъж командва полицейска държава. Друг е зад решетките и близо до смъртта. Въпреки всичко, Владимир Путин се страхува от затворника си. Алексей Навални може да е физически слаб: след почти месец гладна стачка, той беше преместен в затворническа болница на 19-ти април, може би, за да бъде хранен насила. И все пак Навални си остава най-ефективният лидер на руската опозиция. Духовитите му но изпълнени с факти видеа резонират с избирателите. Едно от тях, представляващо виртуална обиколка на безвкусен дворец, който Путин отрича да притежава, е гледано повече от 116 млн. пъти. Навални изгради опозиционното си движение като се подиграваше на лъжите на Кремъл и предизвикваше партията на Путин на избори. Ето защо Навални беше отровен миналата година, а след това изпратен в затвора по измислени обвинения. Пак заради това организацията му беше обявена за "екстремистка" от властта и в момента бива безмилостно унищожавана. Това също може да обясни защо Путин в желанието си да смени темата и да разгорещи патриотичните си руски поддръжници пак тормози и антагонизира съседите си.

През последните седмици Путин струпа над 100 000 военни по границата с Украйна - държава, която той вече разчлени като грабна Крим и подкрепи про-руските сецесионисти в Донбас в източна Украйна. През това време руският флот заплаши да блокира Керченския проток, което би отцепило достъпа на части от Украйна до Черно море. На 22 април обаче министърът на отбраната на Путин обяви, че руските сили ще бъдат изтеглени от украинската граница, защото са изпълнили военните си "учения". При редакционното завършване на броя на The Economist, не беше ясно точно колко войски реално ще бъдат оттеглени. При подобни обстоятелства в миналото, Русия често е оставяла значителни войски на място след "изтеглянето" си. Също не беше ясно какво се опитваше да каже Путин с колосалната демонстрация на сила на украинската граница. Целта му може да е сплаши украинските лидери, за да направят отстъпки, като например формално да признаят автономията на Донбас. А може би се подготвя за бъдеща агресия.

Речта на Путин за състоянието на нацията на 21 април даде само най-бегли идеи за плановете му. Президентът на Русия обеща подаяния за народа и болка на враговете си. Той повтори конспиративната теория, че Западъте поръчал убийството на деспота в съседен Беларус Александър Лукашенко. Той обеща, че тези, които заплашват сигурността на Русия "ще съжаляват за действията си повече от всичко, за което са съжалявали, от много дълго време насам". Докато Путин говореше, главорезите му арестуваха дисиденти.

Путин е по-слаб отколкото изглежда, но това го прави опасен. Предишните му украински авантюри се случиха, когато руската икономика беше в опасност, а публичната му подкрепа се нуждаеше от тласък. Днес, личната му популярност отново се плъзга надолу, а едва една четвърт от руснаците подкрепят партията му "Единна Русия". Протестите срещу ареста на Навални през януари бяха най-масовите от десетилетие насам. А събитията в Беларус тревожат Путин: Лукашенко е толкова отслабен от протестите, че вече зависи от руска подкрепа, за да остане на власт. Ако нещо подобно се случи на Путин, той няма към кого да се обърне. Изправен пред протести вкъщи, той може да мине в атака в чужбина - в Украйна, в Беларус или някъде другаде.

Всичко това представлява предизвикателство за президента на САЩ Джо Байдън и съюзниците му. Когато решава как да възпре Путин, Западът трябва да действа реалистично. Никой не иска война с ядрена сила, а санкциите често се оказват неефективни. Те рядко работят, ако се налагат едностранно или ако целта им е прекалено амбициозна. Дори най-стриктните ембаргота не са успели да изтикат по-дребни тирани в Куба и във Венецуела. Руската икономика функционира като под обсада - гледаща навътре и стагнираща, но е и трудна за задушаване от външни актьори. Разговорите за ембарго над износа на руски петрол и газ обаче са наивни. Светът трябва някой ден да намери алтернативи на изкопаемите горива, но внезапното затваряне на износител на обеми, подобни на Саудитска Арабия, би причинил световни икономически трусове - и следователно няма да се случи.

Целта на санкциите трябва да бъде скромна - не промяна на режима, а повишаване на цената на агресията в чужбина и опресията вкъщи за Путин. Байдън започна добре като наложи редица финансови санкции на Русия за хакерски атаки и намеса в избори. Тези санкции могат да бъдат затегнати, ако Путин прегреши пак. Болката за Путин би се увеличила, ако на западните финансови институции се наложат по-сурови лимити за работа със свързани с Кремъл компании. Байдън също се опитва да приласкае съюзниците си в обединен фронт по отношение на Русия, какъвто до този момент Западът не е успял да представи. Германия бил трябвало да убие Северен поток 2, газопровод, чиято цел е да заобиколи и по този начин притисне Украйна в ъгъла. Великобритания би трябвало да предприеме строги мерки срещу прането на пари. Активите на индивиди, замесени в нарушения, би трябвало да бъдат замразени, а на лицата да им бъде забранено влизането в Запада.

НАТО би трябвало да се активизира. Организацията трябва да намери баланс между това да вдъхва увереност на съседните на Русия страни без да захранва параноята на Кремъл. Някои руснаци си представят инвазия на НАТО в помощ на Украйна да си възвърне загубените територии. Байдън трябва ясно да заяви, че подобно нещо няма да се случи. Но НАТО би трябвало да засили присъствието си в Черно море, а членовете му би трябвало да продължат да снабдяват Украйна с отбранително снаряжение.

Русия е много по-малко важна от Китай, както за световната икономика, така и за преговорите за климата. Но тя все пак има голямо значение. Русия най-активно подклажда политическа нестабилност на границите на Европа, а като цяло може би е и най-енергичният сплетник в богатите демокрации - чрез финансирането на екстремистки партии, разпространението на дезинформация и всяването на раздор. Как Западът ще се справи с Русия ще създаде прецедент. Лидерите на Китай определено гледат. Ако Байдън позволи на Русия да премаже Украйна, китайците може да решат, че Тайван също е лесна мишена.

За разлика от предшественика си, Байдън ясно разбира какъв е Путин. Вместо да го прегърне, Байдън го нарече убиец. Но американският президент също поддържа комуникацията отворена. Той предложи среща на върха. Този ход би бил грешка, ако срещата само повиши престижа на Путин, но не и ако освен това постигне деескалация на военното напрежение и покаже решителност от страна на Байдън. Тежките преговори, които предшестват подобна среща на върха, ще са от ключово значение. За щастие, Байдън е наел много експерти за Русия и дори се вслушва в думите им.

В края на краищата не външни сили ще решат бъдещето на Русия. Дългата и трудна задача за създаване на алтернатива на режима на Путин може да бъде изпълнена само от самите руснаци. През това време западните демокрации трябва да дадат моралната си подкрепа на руските демократи, точно както са правили по време на ерата на СССР. Байдън трябва да окаже силен натиск Алексей Навални да бъде на часа освободен невредим. Светът се нуждае от дисиденти като него, които да държат сметка на Кремъл. Без подобен надзор, Русия ще си остане клептокрация на главорезите, а съседите й никога няма да са в безопасност.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Един мъж командва полицейска държава. Друг е зад решетките и близо до смъртта. Въпреки всичко, Владимир Путин се страхува от затворника си. Алексей Навални може да е физически слаб: след почти месец гладна стачка, той беше преместен в затворническа болница на 19-ти април, може би, за да бъде хранен насила. И все пак Навални си остава най-ефективният лидер на руската опозиция. Духовитите му но изпълнени с факти видеа резонират с избирателите. Едно от тях, представляващо виртуална обиколка на безвкусен дворец, който Путин отрича да притежава, е гледано повече от 116 млн. пъти. Навални изгради опозиционното си движение като се подиграваше на лъжите на Кремъл и предизвикваше партията на Путин на избори. Ето защо Навални беше отровен миналата година, а след това изпратен в затвора по измислени обвинения. Пак заради това организацията му беше обявена за "екстремистка" от властта и в момента бива безмилостно унищожавана. Това също може да обясни защо Путин в желанието си да смени темата и да разгорещи патриотичните си руски поддръжници пак тормози и антагонизира съседите си.

През последните седмици Путин струпа над 100 000 военни по границата с Украйна - държава, която той вече разчлени като грабна Крим и подкрепи про-руските сецесионисти в Донбас в източна Украйна. През това време руският флот заплаши да блокира Керченския проток, което би отцепило достъпа на части от Украйна до Черно море. На 22 април обаче министърът на отбраната на Путин обяви, че руските сили ще бъдат изтеглени от украинската граница, защото са изпълнили военните си "учения". При редакционното завършване на броя на The Economist, не беше ясно точно колко войски реално ще бъдат оттеглени. При подобни обстоятелства в миналото, Русия често е оставяла значителни войски на място след "изтеглянето" си. Също не беше ясно какво се опитваше да каже Путин с колосалната демонстрация на сила на украинската граница. Целта му може да е сплаши украинските лидери, за да направят отстъпки, като например формално да признаят автономията на Донбас. А може би се подготвя за бъдеща агресия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Чувате ли нещо от целия шум?

Чувате ли нещо от целия шум?

Колко са осъдените за корупция

Колко са осъдените за корупция

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.