Как ще се изплащат милиардите от фонда за EС

Паола Тама

в анализ

за европейския "Политико"

Няма такова нещо като безплатен обяд, да не говорим за безплатен фонд за възстановяване от 750 млрд. евро. Миналия юли лидерите на ЕС се споразумяха за емитиране на стотици милиарди общ дълг и удобно избегнаха дискусията за това как тази внушителна сума ще бъде изплащана. По същия начин страните представят своите национални планове за тези средства в Брюксел, като настояват за бързо одобрение, за да започнат да ги получават. Но това е напът да приключи, тъй като Европейската комисия подготвя предложение за въвеждане на нови данъци на ниво ЕС, за да се върнат стотиците милиарди през следващите 30 години.

Постигането на споразумение за сложни нови данъци ще бъде всичко, но не и лесно и ще доведе до дългогодишни преговори. "Всички държави членки имат различни възгледи. И затова предложението трябва да бъде така балансирано, че да бъде прието от всички", каза еврокомисарят по бюджета Йоханес Хан Ако подходът с данъците не постигне консенсус, резервните опции са или увеличени вноски към бюджета на ЕС, или бюджетни съкращения - също силно неприятни за много страни от съюза.

Брюксел ще предложи нови данъци на ниво ЕС, за да се покриват дълговете през следващите 30 години.

Миналото лято националните лидери призоваха комисията да предложи нови източници на приходи като начин за изплащане на дълга, но в същото време не са склонни да предоставят повече правомощия на Брюксел. "Доста съм скептичен, че страните членки ще пожелаят да предоставят значителни данъчни ресурси на ниво ЕС", коментира Гунтрам Волф, директор на мозъчния тръст "Брьогел".

Предпочитаният от ЕК вариант за изплащане на над 400 млрд. евро безвъзмездни средства плюс разходи за лихви е събирането на нови данъци, които се вписват в бюджета на ЕС като "собствени ресурси". Другата част от фонда за възстановяване - до 386 милиарда евро заеми, трябва да бъде изплатена от страните от ЕС. Според Брюксел около 15 млрд. евро годишно ще са достатъчни за изплащане на заемите до 2058 г. Комисията работи по три нови данъка, които планира да представи до края на юни: разширяване на схемата за търговия с въглерод в ЕС, механизъм за корекция на въглеродните граници и цифров данък.

Първият е най-вероятен под някаква форма, въпреки че вече среща съпротива от редица страни заради притесненията, че ще увеличи разходите за промишлеността и домакинствата. Планът за облагане на замърсяващ внос (корекция на въглеродните граници) получи само ограничена подкрепа в рамките на ЕС и съпротива от чужбина - и дори ЕК, изглежда, без особено желание да го налага. Европейският данък за цифрови компании беше поставен под въпрос, тъй като САЩ неотдавна лансираха глобално облагане на най-големите световни компании. Намерението на Брюксел за "мек" дигитален данък може да не се приеме добре във Вашингтон, както и от експортно ориентирани страни в ЕС, които се опасяват, че паралелната схема ще предизвика гнева на ключови търговски партньори.

Миналото лято ЕК изложи и други идеи - като данък върху големи компании, които "извличат огромни ползи от единния пазар на ЕС" - които обаче се затруднява да обясни.

Сред страните от ЕС има съпротива да позволят на комисията да повишава собствените си данъци, тъй като това би означавало да й се даде още един атрибут на пълноценно правителство. Според наблюдателите това би било поредната стъпка към фискалната интеграция, която много страни не искат да приемат с лека ръка. По-голямата част от бюджета на ЕС идва от вноските на страните членки плюс някои митнически приходи и данък върху добавената стойност.

Ако не може да се договори нов източник на доход, алтернативите за изплащане на възстановителния фонд са увеличени вноски от страните или намалени разходи на ЕС. И двете опции пораждат проблеми. Нетните вносители в бюджета на ЕС като Германия, Холандия и Швеция не биха искали да предоставят още повече пари. От друга страна, нетните бенефициенти на финансиране от ЕС като Унгария и Полша вероятно ще се противопоставят на всякакви съкращения.

Избягването на разговора за погасяване на дълговете е било вероятно необходим ход по време на и без това трудни преговори как парите трябва да бъдат изразходвани и разпределени. Но сметката е огромна и някой трябва да я плати.