Борислав Михайлов и залезът на българския футбол

БФС

   ©  Анелия Николова
   ©  Анелия Николова

През 2004 г. България за последен път се класира на голямо първенство по футбол. През 2005 г. начело на Българския футболен съюз застана Борислав Михайлов. Тези два факта може и да нямат пряка връзка помежду си. Но ето един друг факт: през 2005 г., когато Михайлов идва начело на футбола ни, националният отбор е на 45-о място в класацията на ФИФА. През 2021 г., когато Михайлов обяви изненадващо, че оттегля оставката си и иска да продължи да ръководи, отборът е на 71-во място.

Националният отбор е израз на цялата система, която съществува надолу - клубни отбори, поддържащи отбори, детски школи, бази. В годините на управление на това ръководство цялата тази система видимо спря да се развива.

Нещо повече - тя затъна в корупционни скандали, кръгове от интереси, фирми, хотели. Малък кръг от хора управляваше и разпределяше благата на тази система, без да се интересува от постижения, спортни успехи, маркери за развитие или добър мениджмънт. Държавни пари се вливаха в определени хора и клубове, за да крепят властта. Или казано накратко: БФС до голяма степен е умален образ на държавата по време на управлението на ГЕРБ.

Ето защо ще е особено трудно на който и да е да промени тази система отвътре. Тя е създадена и проектирана така, че да се крепи и задържа на власт, с цената на всякакви компромиси, най-големият от които естествено е качеството на самата игра. Но промяна трябва да има. Тя вероятно ще започне от групата на Димитър Бербатов, който обещава нови идеи и прозрачност, но няма да успее без подкрепа от феновете и клубовете.

Един от мотиваторите за това може да е чистата бизнес логика - в момента футболът в България е всичко друго, но не и добър бизнес. И точно подобно на по-голямата картина, инвеститори в него трудно ще се намерят, докато хората, които управляват, им се смеят в очите.

Четете още по темата в текста от броя Трудният край на ерата "Боби Михайлов"

Още от Капитал

КапиталНО

КапиталНО