Който слушка, папка

Мълчанието на телевизиите и наказанието на БНР

Shutterstock
Shutterstock    ©  Shutterstock
Shutterstock
Shutterstock    ©  Shutterstock

През лятото на 2015 г. двама над 80-годишни японци излизат от джунглата на Филипините. Цузуки Накаучи и Йошио Ямакава твърдят, че са войници от японската армия, които са избягали по време на битка и 60 години се крият, за да не бъдат наказани за дезертьорство. Светът покрай тях се е променил сериозно, но те някакси не са разбрали за това.

В същата ситуация рискуват да попаднат сега трите национални телевизии - БНТ, Нова и bTV, с все по-видимата си подкрепа за ГЕРБ. Тази седмица, в деня на назначаване на служебното правителство, най-гледаните слотове в сутрешните блокове и на трите канала бяха заети от лица на вече бившите управляващи. Тази демонстрация на подчинение и журналистическа раболепност не беше единствената от последните дни.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


2 коментара
  • 1
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    Колко му остава на този излишък Кошлуков? Интересно ми е къде ще се намести (ще го наместят!), след като го изритат от телевизията.

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Благодаря за темата. И заглавието е топ.
    Но ми е странно защо Капитал доста противоестествено рови за въже в къщата на обесения?

    Защото темата за финансирането и зависимостите, до които то докарва финансираните, касае пряко Икономедия и всъщност опира и до изправения гръбнак на работещите в медиите.
    Както се видя на Петър Волгин, на Силвия Великова, на Даниела Якова, на Даниела Големинова, на Лили Маринкова, на Петьо Цеков, на Светослав Терзиев, на Огнян Стефанов и пр и пр. свиването на финансирането (и уволненията) не им счупиха гръбнака. Тоест финансовите зависимости на собствениците не е задължително да скопяват професионално журналистите. Напротив.

    Но през 2014 г продаването на Националния демократически институт на САЩ счупи гръбнака на водещата тогава БГ медия Капитал и я превърна в неолиберална йоркширка – много дребна, но много вреслива.
    Какво стана с топжурналистите им отпреди 2014 г Йово Николов, Росен Босев?
    Обществените медии се опитва да ги камандори правителството чрез бюджета им.
    Частните медии се оглеждат откъде духа вятъра, за да си докарат договори като тоя, дето показа Черепа – рекламен за ..20 г (!?)
    Грантовите медии също се гушкат в Козяк-ци и не изпускат зърното им.

    Та, с какво Емо Кошлуков е по-различен от Радосвет Радев или от Иво Прокопиев? И тримата са изключително наясно кой поръчва музиката и не отделят очи от връчената им партитура.

    И отново опираме до изправения гръбнак на журналистите да отстояват съвестта си.
    Медийните мекотели няма да оставят следа.
    И колкото и да е странно – мъчно ми е за Капитал.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход