Дали се зора довърши, или се две нощи смесиха?

Дали се зора довърши, или се две нощи смесиха?

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

4778 прочитания

© Капитал


Този въпрос стои винаги, когато има избори, но за пръв път от над десетилетие има надежда, че промяната в България е възможна. На всяко гласуване през последните повече от десет години побеждаваше един и същи формат на властта и това в почти всички случаи беше ясно предварително. С изключение на "Орешарски", всички правителства от последните 12 години бяха доминирани от Бойко Борисов и имаше силно влияние на ДПС, най-вече в контрола на бюджетните средства и усвояването на еврофондовете. При "Орешарски" форматът на властта беше практически същият, само се направи опит ГЕРБ да бъдат сменени с БСП, вероятно за да се уговори по-различно дялово разпределение.

Въпреки че последният парламент не успя да излъчи правителство, той направи нещо друго важно - показа, че мнозинство около ГЕРБ, поне за известно време, е трудно постижимо. Над 12-те години във властта направиха партията на Бойко Борисов толкова токсична, че в момента официалното сътрудничество с нея носи сериозния риск всеки да бъде завлечен на политическото дъно.

Проблемът на ГЕРБ обаче далеч не е това, че в политическия живот всяка година във властта трябва да се умножава по десет. Драмата за Борисов и неговите сподвижници идва от техните действия, а също и от техните бездействия през последните четири властови оборота.

След влизането на България в ЕС и по време на цялата доминация на ГЕРБ и ДПС в годините след това скоростта на развитие тук беше рязко забавена. В името на това да се запази властта и съответно достъпът до публичните активи по-дълго, всякакви реформи, които можеха да създадат макар и малко недоволство, бяха блокирани. Съдебната реформа беше превърната в овладяване на цялата система. Здравеопазването се фокусира върху усвояването на средствата за модернизация. Голяма част от образованието се срина до безсмислена имитация. Престъпно много от 50-те милиарда влезли в България от еврофондовете бяха откраднати и всъщност с тях се финансира превземането на държавата.

Резултатът е изключително силно изоставане на България от останалите европейски страни, а напоследък дори и от други балкански държави, като например Сърбия. Докато всички в ЕС тичаха напред, тук, спънати от кражби и корупция, бавно се влачехме най-отзад.

Не че не се случваше абсолютно нищо. Държавата все пак не фалира - макроикономическата стабилност беше запазена. Построи се магистралатракияметротовсофияаренаармеец. Влязохме в чакалнята на еврозоната.

Има и много, големи "обаче" - неща, които се случиха, а не трябваше, и такива, които станаха, но по-добре да не бяха. Те са изброени в този текст. Темата от корицата в този брой е за дългия, по-голям дори и от десетилетие застой в България. Aко към него прибавим и периода на тройната коалиция, годините, в които тук не се случва нищо, едно поколение почти порасна и скоро ще може да гласува. Тези деца ще са виждали на власт предимно Бойко Борисов и винаги Ахмед Доган/Пеевски. За тях естествената среда ще е тази, описана от агробизнесмена Светослав Илчовски и неговият колега Павел Стоименов (вижте най-важните моменти от техния разказ тук). Много от тях ще са убедени, дори и това да е недоказано твърдение, че България се управлява от хора без чест и достойнство, на които може да се плати с проститутки и кюлчета злато да крадат от парите на хората, гласували им доверие.

Въпросът от заглавието е мото на една от известните вестникарски публикации на Христо Ботев - "Политическа зима". Това е и сезонът, в който България живее непрекъснато през последните години. Сега се усеща полъхът на топъл вятър, но това не означава задължително, че пролетта е неизбежна.

Служебното правителство на Румен Радев има само два-три месеца и затова време не може да направи основен ремонт на държавата (всичко за него - тук). То може само да покаже за кратко, че ГЕРБ и ДПС не са безалтернативни. Че честната работа в интерес на хората не е илюзия за наивници, а единственият начин България да тръгне по магистралата на прогреса.

Този въпрос стои винаги, когато има избори, но за пръв път от над десетилетие има надежда, че промяната в България е възможна. На всяко гласуване през последните повече от десет години побеждаваше един и същи формат на властта и това в почти всички случаи беше ясно предварително. С изключение на "Орешарски", всички правителства от последните 12 години бяха доминирани от Бойко Борисов и имаше силно влияние на ДПС, най-вече в контрола на бюджетните средства и усвояването на еврофондовете. При "Орешарски" форматът на властта беше практически същият, само се направи опит ГЕРБ да бъдат сменени с БСП, вероятно за да се уговори по-различно дялово разпределение.

Въпреки че последният парламент не успя да излъчи правителство, той направи нещо друго важно - показа, че мнозинство около ГЕРБ, поне за известно време, е трудно постижимо. Над 12-те години във властта направиха партията на Бойко Борисов толкова токсична, че в момента официалното сътрудничество с нея носи сериозния риск всеки да бъде завлечен на политическото дъно.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар
  • 1
    npocmaka avatar :-?
    npocmaka

    "магистралатракияметротовсофияаренаармеец" - Може ли някой да го оправи това...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

И пак чакаме за коли

И пак чакаме за коли