Предпочитаното нарушение в обществените поръчки е липсата им

Зорница Славова в коментар за бюлетина на Института за пазарна икономика "Преглед на стопанската политика"

Годишният доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) за 2020 г. включва отчет за проверката на 1520 обществени поръчки на обща стойност 1.2 млрд. лева. Общо установените нарушения са в 461 процедури, или близо 1/3 от проверените. Докато половината от нарушенията са свързани с неспазване на срокове, непубликуване на информация и пропуски при оформянето на документи, другата половина са свързани със съществени нарушения като:

Неоснователно проведени процедури (4 случая);
Поръчки, при които възложителите са поставили условия, които дават предимство или необосновано ограничават участието на кандидатите в процедурите (40 случая);
Сключване на анекси към договори за обществени поръчки, с които са изменяни цени, срокове за изпълнение и др. (12 случая);
Невъзложени обществени поръчки при наличие на всички законови основания за това (161 случая).

В 161 от проблемните 461 процедури през 2020 г. не са възложени поръчки въпреки законовите основания.

На фона на повтарящите се ежегодно нарушения тази година се вижда спад на опорочените поръчки. Разбира се, възможно е той да се дължи на избраната извадка от проверки, а не на целенасочени усилия. Друг доклад - на Агенцията за обществени поръчки (АОП), също за 2020 г., показва, че от проверени 303 процедури при 98% се установяват грешки още на началния етап - при откриването на процедурите, залагането на технически спецификации и методиката за оценка на офертите.

Най-честите грешки и нарушения включват:

При решенията за откриване и обявленията за поръчки се излагат мотиви, които са формални или неотносими към изисквания на закона;
Не се посочват елементите, формиращи оценката, нито правилата за оценяване;
Не се указват изчерпателно критериите за подбор;
Не се предоставя достатъчно информация относно условията за изпълнение на поръчката;
Поставят се условия, които водят до нарушаване на равнопоставеността на участниците в процедурата.

В допълнение, след стартирането на електронните обществени поръчки към споменатите грешки се добавят и нови, основно технически, свързани с откриването на процедурите в Централизираната автоматизирана информационна система "Електронни обществени поръчки" (ЦАИС ЕОП).

Конкретни доказателства за нарушенията в обществените поръчки се виждат и в одитните доклади на Сметната палата. Редовното изследване на ИПИ "Успехите и провалите на българските правителства" стъпва върху одитните доклади и дава примери за неефективно харчене и доказани злоупотреби. Следващото издание предстои да се публикува съвсем скоро.

Обобщението от 966 одитни доклада

През 2019 г. за шести път ИПИ прави оценка на работата на администрацията въз основа на одитните доклади на Сметната палата на Република България. Цялостната картина от прегледа на всички 966 одитни доклада в периода 1998-2017 г. и оценката на ИПИ изглежда така:

413 случая на "провал" (възлизащи на 77.6 млрд. лв.)
242 случая на "успех" (възлизащи на 34.4 млрд. лв.)
311 "некласифицирани" случая (възлизащи на 36.9 млрд. лв.)

Класификацията според бюджетите на програмите и държавните структури показва, че в "провалените" случаи са похарчени 81% от публичните средства, а в "успешните" - около 13%. Големият брой на "провалите" показва нехайството на администрацията към парите на данъкоплатците. В близо половината от одитираните програми, проекти и разходи държавата е лош стопанин и работи неефективно. В същото време изземва и преразпределя огромен ресурс. В този смисъл колкото повече държавата харчи, толкова повече губят гражданите и бизнесът.

Много притеснително е, че делът на провалите не намалява през последните години. Нещо повече - данните показват ясно, че в годините на парламентарни избори делът на провалите се увеличава.