Ще ни изненада ли отново COVID пандемията

Допускането на ситуация на свободно падане отново би довело до тежки човешки и икономически загуби

Ще ни изненада ли отново COVID пандемията

След провалите в управлението на предишните две вълни сега е времето да се подготвим за рисковете от възможния сценарий с нова през есента

7485 прочитания

Допускането на ситуация на свободно падане отново би довело до тежки човешки и икономически загуби

© Георги Кожухаров


Д-р Антони Рангачев, University of Chicago

Доц. д-р Пламен Ненов, BI Norwegian Business School

COVID пандемията удари жестоко България. Само за 8 месеца, от октомври 2020 до май 2021 г., загинаха около 34 000 души повече спрямо нормалната смъртност за страната. Това е около 0.5% от населението и класация на The Economist поставя България на трагичното второ място след Перу от около 80 държави, за които има данни. Освен жертвите на пандемията инвалидизираните вследствие на боледуването от COVID-19 навярно възлизат на десетки хиляди.

Към днешна дата дневният дял на положителните тестове в България е от порядъка на 1%, което създава усещането в много хора, че опасността вече е отминала завинаги. За съжаление случващото се в други държави, особено в Южното полукълбo, говори за сериозен риск от нова вълна през есенно-зимния сезон на 2021-2022.

В настоящия анализ обобщаваме някои уроци за България от предишните две вълни, представяме риска пред страната от нова вълна и предлагаме някои превантивни мерки в здравната и икономическата сфера.

Уроците от есента и пролетта

Причините за катастрофата от есента на 2020 г. са анализирани в изследването "Демографско и географско въздействие на ковид пандемията в България и Източна Европа през 2020" с автори А. Рангачев, Г. Маринов и М. Младенов, както и в анализи, публикувани в "Капитал" и "Дневник" (тук и тук). Като главни са откроени ненавременното прилагане на ограничителни мерки, които у нас бяха и от най-леките в ЕС, ниски нива на тестване (най-нисък брой тестове на глава от населението в ЕС), претоварване на здравната система вследствие на допускане на масово заразяване и липсата на подготовка за такова развитие на епидемичната ситуация, което доведе до това, че по-голямата част от починалите от COVID-19 през есента са починали по домовете си. Отделно имаше и повишаване на смъртността от други лечими заболявания като инфаркти и инсулти поради невъзможността на болниците и Спешна помощ да обслужват навременно тези пациенти.

Значително по-малка смъртност се наблюдава в областите с големи градове в сравнение с малките области на страната, най-вероятно - вследствие на съществуващите неравенства по отношение на разпределение на медицинските ресурси. Голямата смъртност сред населението в работоспособна възраст е в по-малките области и корелира с огнища в производствени колективи като шивашки, обувни и текстилни цехове, заводи за автомобилни части, батерии и др.

Рисковете пред България

Основните рискове са свързани с ниското ваксинационно покритие в страната и настъпването на нови по-заразни и по-смъртоносни варианти, към които имунитетът, придобит от предишно преболедуване, може да не осигурява достатъчна защита. В момента основен риск представлява т.нар. делта вариант (индийски), който започва да се разпространява и в някои европейски държави.

Във Великобритания над 90% от новите случаи са от този вариант, като след чувствителен спад на заболеваемостта там от януари насам, от края на месец май случаите започнаха да се покачват застрашително. Това наложи отлагане на планираното отваряне на страната с поне 4 седмици. Индийският вариант е засечен в почти цяла Западна Европа, Русия и САЩ, а вече и в България. Смята се, че на него се дължи и експлозията на пандемията в Москва от последните дни, което наложи частично затваряне от страна на местните власти. В САЩ броят на новозаразени с индийския вариант се удвоява на всеки две седмици.

Какво показва опитът от други страни, в които се появиха и разпространиха нови варианти на вируса. Първата вълна в Манаус, Бразилия, беше през април и май 2020. Оценката за серопревалентността (делът от населението, който има антитела за SARS-COV2) към октомври 2020 е 75%. В Делхи, Индия, имаше три вълни миналата година, като серопревалентността след тях се изчисляваше на над 50%. Въпреки чувствителния дял от населението, което се е срещало с вируса в тези места, това не доведе до защита от последващите вълни тази година, а те бяха и значително по-смъртоносни. Има данни, че между 15% и 30% от заразените в Манаус в началото на 2021 г. са били реинфекции, най-вероятно поради характеристиките на новия бразилски вариант.

Изводът е, че дори 40-50% от населението в България вече да се е срещало с вируса, няма никакви гаранции, че тази есен няма да сме изправени пред сериозна нова вълна на пандемията. Единствената надеждна защита засега се осигурява от пълен ваксинационен курс, като настоящите изследвания показват, че повечето ваксини предпазват в голяма степен от хоспитализация и смърт.

Управление на риска в здравната сфера

У нас трябва да се направи сериозно усилие за максимално ваксинационно покритие, но успоредно с това трябва да се подготвим за доста вероятния сценарий за поредна вълна. За популяризация на ваксините може да се направят кратки клипове с лекари, учители, възрастни хора, известни наши актьори и спортисти, които дават личен пример. В допълнение е нужна широка кампания, която да информира за реалния риск от реинфекция и сериозно протичане на болестта втори път при неваксинирани. В по-малките населени места може да бъдат организирани мобилни ваксинационни екипи, като се използват възможностите на мобилната комуникация за таргетирани съобщения към местното население, информиращи ги за времето и мястото на посещението на тези екипи.

Слабото ваксинационно покритие в България и новите варианти на вируса силно увеличават риска за есента и зимата.

Много изследвания в поведенческите науки показват, че в ситуации, в които хората не виждат ясна полза от определено действие, те предпочитат да останат пасивни. В този случай дори и малък материален стимул (т.нар. nudge) има сериозен ефект. Конкретно за ефектите върху желанието за ваксиниране нобеловите лауреати по икономика Абиджит Банерджи и Естер Дюфло показват с известно експериментално изследване в Индия, че малки материални стимули, равни на около една тридневна надница, увеличават дела на ваксинирани деца (със стандартния курс детски ваксини) от 6% в контролната група индийски села до почти 40% в групата села, в които е приложена интервенцията с материални стимули.

При подготовката за възможна вълна на пандемията тази есен е добре първо да се извлекат уроците от грешките, които доведоха до това да сме на второ място в света по смъртност. Освен че трябва да бъде направен детайлен анализ на случилото се, за което може да се ползват вече наличните епидемиологични изследвания, трябва да се освети начинът, по който се управлява пандемията. Преди няколко седмици в САЩ беше декласифицирана кореспонденцията (наброяваща хиляди писма) на главния епидемиолог д-р Антъни Фаучи. Това може да бъде направено и у нас, като се установи по какъв начин са вземани решения от предишния министър на здравеопазването, главния държавен здравен инспектор, Министерския съвет и какви са били препоръките на Националния оперативен щаб, особено през есента на миналата година.

Важно е да се разбере какво наложи бездействието на здравните власти през ноември, когато България според Британската статистическа служба регистрира най-смъртоносната седмица в Европа през есента на 2020 г.

Въз основа на уроците от несправянето с предишните пандемични вълни трябва да се разработи ясен план, по подобие на този в Германия например, за налагане на мерки на базата на конкретни данни за епидемиологичната обстановка в страната, който да бъде обсъден публично и разяснен на обществеността и бизнеса. Допускането на ситуация на свободно падане води до тежки човешки и икономически загуби - нещо, в което успяхме да се убедим през последната година.

За да има адекватна оценка на епидемиологичната обстановка, трябва да бъде подобрено покритието на тестове. Сегашният им брой на дневна база е сходен с този от пролетта. Това навежда на мисълта, че голяма част от тестовете, които се правят у нас, са свързани с пътувания, а не са епидемиологични. Тези изкривявания може да се преодолеят с разпространението, особено в по-малките населени места, на бързи антигенни тестове, които са по-евтини и доказаха своята надеждност при правилно използване. Те трябва да бъдат безплатни и достъпни без направление от личния лекар.

Данните за смъртността по общини за 2020 г. показват, че най-засегнати са малки общини, част от които са отдалечени от съответния областен град. В данните на Министерството на здравеопазването виждаме рекордни стойности на коефициента на смъртност. Например в община Чепеларе до края на 2020 има регистрирани общо 95 положителни случая, от които 16 починали (смъртност от над 16%), което навежда на мисълта, че става дума за хора, които са хоспитализирани и само заради това им е направен тест. Това може да бъде компенсирано с предоставяне на безплатни бързи антигенни тестове на местните администрации за организация на тестването, в случай че няма медицински специалисти в дадения район. Местните администрации могат да бъдат подпомагани от регионалните здравни инспекции при нужда от въвеждане на базови епидемиологични мерки.

Превантивни икономически мерки

Тъй като SARS-COV2 вирусът е силно заразен, една нова вълна би довела до нуждата от частично или пълно затваряне на икономиката, за да се избегне колапс на здравната система. Това отново би засегнало сериозно сектори, които вече пострадаха доста, като ресторантьорството например. Следователно за тях в настоящия момент са нужни превантивни икономически мерки, които да им предоставят застраховка от риска от повторно затваряне.

Важно е да се отбележи, че гарантирани заеми с гратисен период на изплащане не биха могли да предоставят нужната застраховка срещу този вид риск за сектори, където загубата на приходи в случай на затваряне е необратима. При ново затваряне такива заеми всъщност биха тласнали фирмите в такива сектори към свръхзадлъжнялост и несъстоятелност. Ето защо освен заемите е необходима условна субсидия, която да подпомага бизнеса само в случай на повторно затваряне. Такъв инструмент може да е под формата на опция за частично опрощаване на гарантирания заем в случай на нови противоепидемични мерки, както е Paycheck Protection Program в САЩ.

Превантивни икономически мерки трябва да включат и застраховка за риска от повторно затваряне за някои сектори.

Друга възможна мярка е предварително бюджетирана субсидия за затворени сектори, която да бъде използвана в случай на нова вълна от епидемията. Най-ефективната и лесна за администриране възможност би била въвеждането на временно данъчно правило за пренасяне на данъчни загуби през 2021 назад във времето - т.нар. loss carryback опция, която в момента не съществува в българското данъчно законодателство. В този случай фирмите могат да получат обратно в началото на 2022 част от корпоративния данък, който са платили през 2019 или 2018. Такава мярка би била много ефективна, защото би работила точно като условна субсидия, която се повишава автоматично при ново затваряне и последващо увеличение на загубите на фирмите. Освен това тази мярка би подкрепила точно фирмите, които са били по-печеливши преди пандемията.

Да бъдем подготвени

Крайно ниското ваксинационно покритие на населението в България и вече ясно доказаната възможност за повторно заразяване от нови варианти на вируса силно увеличават риска и възможните последици от нова вълна. Затова този риск трябва да се управлява оптимално. Превантивни мерки в здравеопазването и икономиката ще дадат по-голямо поле за маневри на правителството през есенно-зимния сезон, за да бъде избегнато (ново) повторение на здравните кризи от отминалите есен и пролет. Няма разумна причина ковид отново да ни изненада неподготвени.

Д-р Антони Рангачев, University of Chicago

Доц. д-р Пламен Ненов, BI Norwegian Business School

COVID пандемията удари жестоко България. Само за 8 месеца, от октомври 2020 до май 2021 г., загинаха около 34 000 души повече спрямо нормалната смъртност за страната. Това е около 0.5% от населението и класация на The Economist поставя България на трагичното второ място след Перу от около 80 държави, за които има данни. Освен жертвите на пандемията инвалидизираните вследствие на боледуването от COVID-19 навярно възлизат на десетки хиляди.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Covid 19

Научавайте най-важното, без ненужна емоция и шум. Обобщение на информацията и най-важното, което засяга средата, бизнеса и вашите пари.


2 коментара
  • 1
    kiro1234 avatar :-P
    kiro1234

    Какво и да се направи като кампания част от народа е със сгрешен чип и нищо няма да помогне да го накараш да се ваксинира. Може би ако се използва нещо от рода на "ако се ваксинираш ще прецакан оня или тоя", или да се раздават талончета за "търкане".
    Пример от малък град в северозападнала България. След като ваксинирах майка с първа доза се опитвам да убедя моя бивша учителка да се ваксинира. Отговора ме изуми "Он доктора че земе 10 лева за мен а за мен кво?" Опитах се да я убедя, че ще остане жива, но не би.
    Та те тека те, както се казва :)

  • 2
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    Е само за този аргумент не се бях сетила: докторът че вземе, а аз кво. Ако обаче на антиваксърите решат да им дават по 10 лева, те ще кажат: аха, щом раздават пари, в тая работа има нещо гнило. Глупостта е за цял живот, а за съжаление повечето хора са глупави.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Тука няма, там има

Тука няма, там има

Искаме още от същото

Искаме още от същото