Зад затворените врати на българските домове живее цяла една армия от деца и възрастни, които имат нужда от чужда помощ, за да съществуват. Армия от хора в инвалидни колички и лежащо болни, които някой храни, облича, къпе, дава им лекарствата и ако успее и наоколо има асансьор, рампа и равни улици - извежда на разходка. Това са общо около 80 хил. души от около 600 хил., регистрирани като хора с увреждания.

Човек би предположил, че държавата ще се постарае да ги облекчи. Но не - на всяка една или три години, за да може да продължи да им дава мизерната инвалидна пенсия, държавата настоява тези хора да посетят десетина лекари и да докажат в поредица от прегледи и изследвания, че нищо в състоянието им не се е променило. Включително хората с трайни и необратими увреждания. Да повторим - не лекарите да отидат при тях, а същите тези болни и нуждаещи се от всекидневни грижи хора да обиколят десетина кабинети и комисии, за да получат заветния ТЕЛК.

"ТЕЛК-ът" е документ, в който лекарите установяват необратими ли са увредите на здравето на този човек и доколко той може да работи. Без този документ не се предвижда и една стотинка помощ. За 80 хил. души увредите са наистина необратими и те, за съжаление, нямат шанс да оздравеят напълно. Но вместо да получат доживотно решение, държавата ги подлага на унижението да доказват, че след ампутация примерно положението им не се е променило. Бюрокрацията е решила така, защото не може или я мързи да измисли механизъм, по който да засича евентуалните злоупотреби.