Краят на унижението с ТЕЛК

Зад затворените врати на българските домове живее цяла една армия от деца и възрастни, които имат нужда от чужда помощ, за да съществуват. Армия от хора в инвалидни колички и лежащо болни, които някой храни, облича, къпе, дава им лекарствата и ако успее и наоколо има асансьор, рампа и равни улици - извежда на разходка. Това са общо около 80 хил. души от около 600 хил., регистрирани като хора с увреждания.

Човек би предположил, че държавата ще се постарае да ги облекчи. Но не - на всяка една или три години, за да може да продължи да им дава мизерната инвалидна пенсия, държавата настоява тези хора да посетят десетина лекари и да докажат в поредица от прегледи и изследвания, че нищо в състоянието им не се е променило. Включително хората с трайни и необратими увреждания. Да повторим - не лекарите да отидат при тях, а същите тези болни и нуждаещи се от всекидневни грижи хора да обиколят десетина кабинети и комисии, за да получат заветния ТЕЛК.