Краят на унижението с ТЕЛК

Надежда Чипева, Капитал

Краят на унижението с ТЕЛК

Облекчение за най-уязвимите

7872 прочитания

Надежда Чипева, Капитал

© Надежда Чипева, Капитал


Зад затворените врати на българските домове живее цяла една армия от деца и възрастни, които имат нужда от чужда помощ, за да съществуват. Армия от хора в инвалидни колички и лежащо болни, които някой храни, облича, къпе, дава им лекарствата и ако успее и наоколо има асансьор, рампа и равни улици - извежда на разходка. Това са общо около 80 хил. души от около 600 хил., регистрирани като хора с увреждания.

Човек би предположил, че държавата ще се постарае да ги облекчи. Но не - на всяка една или три години, за да може да продължи да им дава мизерната инвалидна пенсия, държавата настоява тези хора да посетят десетина лекари и да докажат в поредица от прегледи и изследвания, че нищо в състоянието им не се е променило. Включително хората с трайни и необратими увреждания. Да повторим - не лекарите да отидат при тях, а същите тези болни и нуждаещи се от всекидневни грижи хора да обиколят десетина кабинети и комисии, за да получат заветния ТЕЛК.

"ТЕЛК-ът" е документ, в който лекарите установяват необратими ли са увредите на здравето на този човек и доколко той може да работи. Без този документ не се предвижда и една стотинка помощ. За 80 хил. души увредите са наистина необратими и те, за съжаление, нямат шанс да оздравеят напълно. Но вместо да получат доживотно решение, държавата ги подлага на унижението да доказват, че след ампутация примерно положението им не се е променило. Бюрокрацията е решила така, защото не може или я мързи да измисли механизъм, по който да засича евентуалните злоупотреби.

Служебният здравен министър д-р Стойчо Кацаров предложи промяна в наредбата, според която хората с трайни увреждания ще получават доживотен документ и няма повече да бъдат разкарвани по комисии. Дори само това да беше направило служебното министерство, стига да се запомни с цивилизован жест към най-уязвимите хора и техните близки.

Зад затворените врати на българските домове живее цяла една армия от деца и възрастни, които имат нужда от чужда помощ, за да съществуват. Армия от хора в инвалидни колички и лежащо болни, които някой храни, облича, къпе, дава им лекарствата и ако успее и наоколо има асансьор, рампа и равни улици - извежда на разходка. Това са общо около 80 хил. души от около 600 хил., регистрирани като хора с увреждания.

Човек би предположил, че държавата ще се постарае да ги облекчи. Но не - на всяка една или три години, за да може да продължи да им дава мизерната инвалидна пенсия, държавата настоява тези хора да посетят десетина лекари и да докажат в поредица от прегледи и изследвания, че нищо в състоянието им не се е променило. Включително хората с трайни и необратими увреждания. Да повторим - не лекарите да отидат при тях, а същите тези болни и нуждаещи се от всекидневни грижи хора да обиколят десетина кабинети и комисии, за да получат заветния ТЕЛК.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
mb-3
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал