Живот между въглищата и билетчетата

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

Сигурно ви е познато усещането да се опитвате да разплетете въженце, което има възел. Бутате, дърпате, той се придвижва по въженцето, но знаете, че ако не го разплетете, рано или късно вече няма да има накъде да се бута и нещата ще се затегнат още повече.

Това е най-доброто обяснение какво се случва с "Марица-изток 2" - държавната централа, която ползва въглищата от намиращата се наблизо държавна мина. Точно както минните полета се виждат от Космоса (проверете в Google Maps), така и проблемът на България се вижда горе-долу от същото разстояние. Централата просто няма как да продължи да работи. Цената на тока ѝ е толкова ужасно висока, че не може да бъде пусната на пазара, а ако бъде прехвърлена на домакинствата, трябва да се субсидира, иначе ще настанат народни бунтове. Миналата година работата ѝ струваше 1 милиард лева на бюджета. Тази година няма да е по-добре.

Всичко това е, защото от години управляващите отказват да решат кога да затворят мината и централата - страхът от недоволството на няколко хиляди души ги спира. Тези хора са важни и варианти за тях има. А за икономиката - вече не. Сега освен в пари този отказ ще започне да се измерва и в пропуснати възможности - България най-вероятно няма да получи одобрение на Плана си за възстановяване, докато не каже кога смята да затвори "Марица-изток". Дори Полша, най-зависимата от въглищата държава в Европа, е дала такава дата. Вярно, става дума за 2049 г., но документ съществува, намерение също.

Очевидно е, че следващото правителство ще трябва да вземе това решение. А иначе, докато държавата се наумува, частниците вече решиха проблема за себе си - най-често чрез соларни паркове - в този текст можете да прочетете как "Аурубис" например изгражда най-големия такъв за производство на ток за собствените му нужди.

Като си говорим за добри примери, прочетете историята на парка в Маями тук. Не за друго, а за да усетите удоволствието от мисълта, че един град може да направи със себе си каквото пожелае. А други, уви, още се борят с билетчетата за градския транспорт (здравей, София). Тук може да разберете защо след огромните инвестиции тикет системата на София пак не работи както трябва.

Още в броя:

Още от Капитал

КапиталНО

КапиталНО

За магистралите и хората

За магистралите и хората