Когато Урсула фон дер Лайен заяви, че подкрепя годишните доклади за върховенството на правото преди началото на мандата й като председател на ЕК през 2019 г., тя обеща, че те ще служат като система за ранно предупреждение за подобни проблеми. След това ЕС би могъл да потушава тези "искри" с "целенасочена подкрепа". И във второто издание на доклада обаче са описани няколко добре известни вече ситуации, а ранните етапи за решаването им са отминали. Няма и конкретни планове за тези ситуации - нито препоръки, нито санкции. По същество, твърдят защитниците на демокрацията, ЕС раздава отчетни карти без последствия за всички, за които всички знаят, че ще се провалят.

Всичко това е част от по-широка криза за ЕС. Тъй като някои национални правителства все повече пренебрегват правилата, за които много държави в ЕС настояват, че са основополагащи за членство, лидерите на блока се мъчат да намерят инструменти или наказания, с които ефективно да озаптяват своенравните членове. Процедурата по член 7 от Договора за ЕС е в застой. Заплахите за задържане на средства от ЕС са в бъдеще време. Съдебни процедури срещу спорни национални закони често се започват, но не са помогнали много за решаването на системните проблеми в страни като Полша и Унгария.

Докладът за върховенството на закона е един от няколкото нови инструмента, създадени от ЕС през последните години, за да отговори на опасенията, че блокът не контролира погазването на демокрацията в собствените си редици. Още първото му издание миналата година той беше критикуван от експерти за това, че страда от аналитична слабост и от публикуването му няма последици. При стотици страници, обхващащи съдебната независимост, медийните свободи, антикорупционните мерки и разделението на властите комисията не предлага нито рейтинги, нито класиране, нито ясни предложения. Резултатът е липса на каквото и да е въздействие върху страни като Полша и Унгария. Друга критика е, че докладът на ЕК не прави разлика между незначителни и големи проблеми. Смесват се малки, средни и големи нарушения на принципа на правовата държава - някои от тях всъщност са умишлени, други може и да не са преднамерени. Европейският парламент постави този въпрос в резолюция от миналия месец. Депутатите заявиха, че "представянето на нарушения от различно естество рискува да омаловажава най-сериозните нарушения на принципа на правовата държава". Според испанския евродепутат Руис Девеса, който ръководи работата на парламента по оценката на доклада, "идеята на комисията за превантивния характер на доклада със сигурност не сработва при най-тежките случаи, а именно Унгария и Полша."

Мнозина поставят под въпрос смисъла на изготвянето на този доклад, като се имат предвид обширните изследвания на върховенството на правото, които се правят от международни, академични и неправителствени организации. "Не липсва информация - има много доклади от много международни органи", казва Даниел Келемен, юридически и политически специалист за ЕС в университета Rutgers, Ню Джърси. "Създаването на нови инструменти е извинение за неспособността да се използват съществуващите. И аз виждам този доклад именно в такава светлина."