Държавата, в която колите плащат, камионите - не

Нелогичните решения

От 5 хил. км дистанция, България изглежда като работеща държава: има си институции, има си закони, има си администрация. Погледнато откъм Брюксел, имаме дори статистика.

Проблемът идва, когато погледнем отблизо. Ето два примера от миналата седмица. Първият - новото въведение за екостикери за автомобили. На теория то трябва да мери реалните газове и да казва кои коли замърсяват малко и кои много. За това обичайно служат норми като Евро 5 и 6, но не и в страна, където много автомобили са "преправяни". Добра идея, която обаче се сблъсква с българската действителност: няма никакво значение какво реално излиза от ауспуха, защото машината приема за валидно само написаното в талона.

Така коли с изрязани филтри, но с повече "евро" в сертификата, ще са по-малко замърсяващи от такива, които отделят много по-малко газове, но са по-стари (например колите на метан). Единственото, което се е променило, е, че хората плащат повече за технически преглед. А когато нямаш реална статистическа основа, всичко, което градиш на нея, ще е фалшиво - например новите нискоемисионни зони в градовете.

Втори пример: тол системата. Отдалече тя работи: има камери, има обхванати пътища, има проследяване. Отблизо - някои камиони могат спокойно да ползват ремонтирани третокласни пътища, за да не плащат такси, разбивайки по този начин публично имущество. Така натоварват движението, застрашават хора и не вкарват пари в бюджета. Необясним пропуск, за който държавата знае, но нехае. В края на годината прословутата тол система, която трябваше да поддържа пътищата в страната, може да излезе дори на загуба.

С две думи - на хартия има нововъведения. На практика резултатите от тях са спорни, когато ги има.

Така големият въпрос е: това от корупция, от некадърност или от нехайство е.

Още от Капитал

КапиталНО

КапиталНО