САЩ се оттеглиха от Афганистан по избор, а не по необходимост
Американският стратегически и морален провал в Кабул ще засили съмненията сред съюзници и врагове за надеждността на САЩ
Ричард Хаас
президентът на американския тинк-танк Съвет по външни отношения (Council on Foreign Relations) в анализ за Project SyndicateПрезидентът на Афганистан Ашраф Гани напусна страната си. С влизането на талибански бойци в Кабул правителството му се сгромоляса. В ясен паралел с позорното падане на Сайгон през 1975 г., резултатите от две десетилетия американско военно присъствие в Афганистан се изпариха за броени седмици. Как се стигна дотук?
Някои войни, като Втората световна война и Войната в Персийския залив от 1990-1991 г. се водят от необходимост. Това са войни, в които е счетено, че силата е най-добрият, а често и единственият, начин за защита на жизненоважни национални интереси. Има и войни по избор, като Виетнамската и войната в Ирак от 2003 г., при които една държава отива на война, въпреки че заложените на карта интереси не са жизненоважни и има невоенни инструменти, които могат да бъдат използвани вместо силата.
По всичко личи, че вече има и оттегляне по избор - когато едно правителство изтегли войници, които са можели и да останат, от театъра на оперативните действия. Правителството не оттегля войниците, тъй като мисията им е изпълнена или защото присъствието им е станало несъстоятелно, или защото вече не са добре дошли според правителството домакин.
Нито едно от тези условия не важеше и за положението на САЩ в Афганистан в началото на мандата на администрацията на Джо Байдън. Оттеглянето беше избор и както често се случва и с войните по избор, последствията се очертават да са трагични.
Американските войски първо влязоха в Афганистан преди 20 години, за да се бият рамо до рамо с афгански племена, стремящи се да свалят от власт талибанското правителство, което даваше подслон на "Ал Кайда" - терористичната група, отговорна за атентатите на 11 септември 2001 г., които убиха почти 3000 души в САЩ. Талибаните бързо бяха разгромени, въпреки че много от лидерите им успяха да избягат в Пакистан, където с течение на времето се възстановиха и възобновиха борбата срещу афганистанското правителство.
Броят на американските войски в Афганистан се увеличи през годините наред и с американските амбиции за страната - в даден момент от мандата на Барак Обама до над 110 хил. Цената за това беше огромна - приблизително 2 трлн. долара и близо 2500 американски жертви, над 1100 жертви от войските на коалиционните партньори на САЩ, както и до 70 хил. афганистански военни жертви и близо 50 хил. цивилни смъртни случаи. Резултатите обаче бяха скромни: макар едно избрано афганистанско правителство (уникално за историята на страната) да контролираше големите градове, хватката му над властта остана слаба и талибаните възстановиха контрола си над много от по-малките градове и села.
Прекалено голяма хапка
Интервенцията на САЩ в Афганистан беше класически случай на пресягане към прекалено голяма хапка - ограничената война от необходимост през 2001 г. с годините се превърна в скъпа война по избор. Но когато Байдън поемаше президентството, прекомерните амбиции вече бяха в миналото. Американските войски в страната бяха намалели до около 3000, а ролята им беше ограничена до обучение, съветване и подкрепа на афганистанските сили. От февруари 2020 г. нямаше американска жертва в бой. Скромното американско присъствие беше котва за около 8500 войници от съюзнически държави и военна и психологическа опора за афганистанското правителство.
В САЩ Афганистан беше избледнял като проблем, който не игра роля в президентските избори през 2020 г. Американците вече не протестираха по площадите срещу политиката на САЩ в Афганистан. Двадесет години след влизането си в страната, САЩ бяха достигнали ниво на ограничено участие, пропорционално на залозите. Американското присъствие не би довело до военна победа или мир, но щеше да предотврати разпадането на правителство, което, колкото и несъвършено да беше, беше далеч за предпочитане пред алтернативата, която сега поема властта. Понякога това, което има значение във външната политика, не е това, което можете да постигнете, а това, което можете да избегнете. Афганистан беше такъв случай.
Но това не беше американската политика. Байдън работеше по сценарий, наследен от администрацията на Доналд Тръмп, която през февруари 2020 г. подписа споразумение с талибаните (в което не участваше правителството на Афганистан), което определи май 2021 г. като краен срок за изтегляне на американските войски. Споразумението не задължи талибаните да се разоръжат или да прекратят военните действия, а само да се съгласят да не позволяват на терористични групи да се подвизават на територията на страната. Това не беше мирно споразумение, а пакт, който осигури привидно оправдание, при това изключително слабо, за американското оттегляне.
Споразумението
Администрацията на Байдън спази всички точки от това дълбоко погрешно споразумение с едно изключение - крайният срок за изтегляне на американските войски беше удължен с малко над 3 месеца. Байдън отхвърли всяка предложена политика, която би обвързала изтеглянето на американските военни части с условията на бойното поле или с последващи действия от страна на талибаните. Страхувайки се от сценарий, при който условията за сигурност се влошават и създават предпоставка и натиск за политически непопулярно повторно разполагане на военни части в Афганистан, Байдън просто оттегли всички американски сили.
Както широко се прогнозираше, инерцията се измести драстично към талибаните и далеч от разочарованото правителство след обявеното (и сега реално) изтегляне на американската армия. С целия Афганистан под контрола на талибаните почти сигурно ще последват разправа с неприятелите, жестоки репресии срещу жени и момичета и масови бежански потоци. Предотвратяването на завръщането на терористични групи ще се окаже много по-трудно без присъствие в страната.
С течение на времето ще се увеличи и опасността талибаните да опитат да разширят влиянието си до голяма част от Пакистан. Ако това се случи, ще е трудно да изпуснем тънката ирония, тъй като именно Пакистан в продължение на много години беше убежището, което позволяваше на талибаните да водят войната си. Сега в модерна версия на "Франкенщайн" е възможно Афганистан да се превърне в убежище за насочването на войната към Пакистан - потенциално кошмарен сценарий предвид крехкостта на Пакистан, голямото му население, ядрения арсенал и историята на война с Индия.
Прибързаното и лошо планирано изтегляне на САЩ може дори да не осигури достатъчно време за евакуация на уязвимите сега афганистанци, които са работили с правителствата на САЩ и Афганистан. Извън местните последици, мрачните последици от стратегическия и морален провал на Америка ще засилят съмненията за надеждността на САЩ сред приятели и врагове навсякъде.
Наскоро Байдън беше попитан дали съжалява за решението си да изтегли всички американски войски от Афганистан. Той отговори, че не е. А трябва.
