САЩ се оттеглиха от Афганистан по избор, а не по необходимост

Американският стратегически и морален провал в Кабул ще засили съмненията сред съюзници и врагове за надеждността на САЩ

Ричард Хаас

президентът на американския тинк-танк Съвет по външни отношения (Council on Foreign Relations) в анализ за Project Syndicate

Президентът на Афганистан Ашраф Гани напусна страната си. С влизането на талибански бойци в Кабул правителството му се сгромоляса. В ясен паралел с позорното падане на Сайгон през 1975 г., резултатите от две десетилетия американско военно присъствие в Афганистан се изпариха за броени седмици. Как се стигна дотук?

Някои войни, като Втората световна война и Войната в Персийския залив от 1990-1991 г. се водят от необходимост. Това са войни, в които е счетено, че силата е най-добрият, а често и единственият, начин за защита на жизненоважни национални интереси. Има и войни по избор, като Виетнамската и войната в Ирак от 2003 г., при които една държава отива на война, въпреки че заложените на карта интереси не са жизненоважни и има невоенни инструменти, които могат да бъдат използвани вместо силата.

По всичко личи, че вече има и оттегляне по избор - когато едно правителство изтегли войници, които са можели и да останат, от театъра на оперативните действия. Правителството не оттегля войниците, тъй като мисията им е изпълнена или защото присъствието им е станало несъстоятелно, или защото вече не са добре дошли според правителството домакин.

Нито едно от тези условия не важеше и за положението на САЩ в Афганистан в началото на мандата на администрацията на Джо Байдън. Оттеглянето беше избор и както често се случва и с войните по избор, последствията се очертават да са трагични.

Американските войски първо влязоха в Афганистан преди 20 години, за да се бият рамо до рамо с афгански племена, стремящи се да свалят от власт талибанското правителство, което даваше подслон на "Ал Кайда" - терористичната група, отговорна за атентатите на 11 септември 2001 г., които убиха почти 3000 души в САЩ. Талибаните бързо бяха разгромени, въпреки че много от лидерите им успяха да избягат в Пакистан, където с течение на времето се възстановиха и възобновиха борбата срещу афганистанското правителство.

Броят на американските войски в Афганистан се увеличи през годините наред и с американските амбиции за страната - в даден момент от мандата на Барак Обама до над 110 хил. Цената за това беше огромна - приблизително 2 трлн. долара и близо 2500 американски жертви, над 1100 жертви от войските на коалиционните партньори на САЩ, както и до 70 хил. афганистански военни жертви и близо 50 хил. цивилни смъртни случаи. Резултатите обаче бяха скромни: макар едно избрано афганистанско правителство (уникално за историята на страната) да контролираше големите градове, хватката му над властта остана слаба и талибаните възстановиха контрола си над много от по-малките градове и села.

Прекалено голяма хапка

Интервенцията на САЩ в Афганистан беше класически случай на пресягане към прекалено голяма хапка - ограничената война от необходимост през 2001 г. с годините се превърна в скъпа война по избор. Но когато Байдън поемаше президентството, прекомерните амбиции вече бяха в миналото. Американските войски в страната бяха намалели до около 3000, а ролята им беше ограничена до обучение, съветване и подкрепа на афганистанските сили. От февруари 2020 г. нямаше американска жертва в бой. Скромното американско присъствие беше котва за около 8500 войници от съюзнически държави и военна и психологическа опора за афганистанското правителство.

В САЩ Афганистан беше избледнял като проблем, който не игра роля в президентските избори през 2020 г. Американците вече не протестираха по площадите срещу политиката на САЩ в Афганистан. Двадесет години след влизането си в страната, САЩ бяха достигнали ниво на ограничено участие, пропорционално на залозите. Американското присъствие не би довело до военна победа или мир, но щеше да предотврати разпадането на правителство, което, колкото и несъвършено да беше, беше далеч за предпочитане пред алтернативата, която сега поема властта. Понякога това, което има значение във външната политика, не е това, което можете да постигнете, а това, което можете да избегнете. Афганистан беше такъв случай.

Но това не беше американската политика. Байдън работеше по сценарий, наследен от администрацията на Доналд Тръмп, която през февруари 2020 г. подписа споразумение с талибаните (в което не участваше правителството на Афганистан), което определи май 2021 г. като краен срок за изтегляне на американските войски. Споразумението не задължи талибаните да се разоръжат или да прекратят военните действия, а само да се съгласят да не позволяват на терористични групи да се подвизават на територията на страната. Това не беше мирно споразумение, а пакт, който осигури привидно оправдание, при това изключително слабо, за американското оттегляне.

Споразумението

Администрацията на Байдън спази всички точки от това дълбоко погрешно споразумение с едно изключение - крайният срок за изтегляне на американските войски беше удължен с малко над 3 месеца. Байдън отхвърли всяка предложена политика, която би обвързала изтеглянето на американските военни части с условията на бойното поле или с последващи действия от страна на талибаните. Страхувайки се от сценарий, при който условията за сигурност се влошават и създават предпоставка и натиск за политически непопулярно повторно разполагане на военни части в Афганистан, Байдън просто оттегли всички американски сили.

Както широко се прогнозираше, инерцията се измести драстично към талибаните и далеч от разочарованото правителство след обявеното (и сега реално) изтегляне на американската армия. С целия Афганистан под контрола на талибаните почти сигурно ще последват разправа с неприятелите, жестоки репресии срещу жени и момичета и масови бежански потоци. Предотвратяването на завръщането на терористични групи ще се окаже много по-трудно без присъствие в страната.

С течение на времето ще се увеличи и опасността талибаните да опитат да разширят влиянието си до голяма част от Пакистан. Ако това се случи, ще е трудно да изпуснем тънката ирония, тъй като именно Пакистан в продължение на много години беше убежището, което позволяваше на талибаните да водят войната си. Сега в модерна версия на "Франкенщайн" е възможно Афганистан да се превърне в убежище за насочването на войната към Пакистан - потенциално кошмарен сценарий предвид крехкостта на Пакистан, голямото му население, ядрения арсенал и историята на война с Индия.

Прибързаното и лошо планирано изтегляне на САЩ може дори да не осигури достатъчно време за евакуация на уязвимите сега афганистанци, които са работили с правителствата на САЩ и Афганистан. Извън местните последици, мрачните последици от стратегическия и морален провал на Америка ще засилят съмненията за надеждността на САЩ сред приятели и врагове навсякъде.

Наскоро Байдън беше попитан дали съжалява за решението си да изтегли всички американски войски от Афганистан. Той отговори, че не е. А трябва.

Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


8 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Абсолютно!
    И аз така мисля, че ония босите неграмотни пущуни козари с АК в ръка на чист станфордски американски английски са предложили на окупаторите да избират: или да докарат отново чинука над амбасадата си в Кабул, както го направиха за пръв път през 1979 г. над обкръженото си от Виетконг посолство в Сайгон, или … И са размърдали калашника.

    И пичовете от най-великата държава на света са избрали.

    Избрали са позора!

    Позора след 20 години кесене в базите си крепости да бъдат изхвърлени от козари, пастири, земеделци, чиито дядовци и бащи техните, американските дядовци и бащи са превърнали в безмилостния ятаган на Пророка.
    Защото американските тинк-танкове като този на Ричард постигнаха чудото да организирав война между две свои проксита: марионетния си режим на "президента" Гани и децата и внуците на някогашните муджахидини, американските проксита срещу съветските окупатори на Афганистан приз 80-те. Има един почти документален филм с Том Ханкс в ролята на оня US конгресмен, който прокарва идеята си за отпускане на стотици млн. долара помощ за организиране, обучаване, финансиране и т.н. на тогавашната армия на муджахидините.

    Катастрофата си в Афганистан Америка я подготви и осъществи като слон-идиот в стъкларския магазин.
    Нищо здраво не остана. А сега Китай да заповяда за завладее безкръвно Афганистан, както завладя и доскорошния пръв съюзник на САЩ в района - Пакистан.

    Ако американската нация още е жива, чака я втори виетнамски синдром. И разпад.
    А Тръмп, моят асистемен фаворит, във втория си мандат просто ще угаси лампата и ще затвори вратата.

    Форца, Доналд!

  • 2
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    Това хаотично изтегляне ще е манна небесна за проруските тролове

    Ако Байдън сбърка в нещо е, че не отложи изтеглянето за есента. Боевете в Афганистан традиционно имат сезонност (май - септември). Ако изтеглянето беше през октомври щеше да остави няколко месеца време на местните. Резултатът следващата пролет щеше да е същият, но поне изтеглянето щеше да е по-организирано. Но е нелепо да винят Байдън - сроковете ги беше договорил Тръмп.

    А иначе по-голямата грешка е на Обама - трябваше да нареди изтегляне още преди 10г - след елиминирането на Осама

    В дългосрочен план губещ от американското изтегляне е Русия

    Талибаните вече имат пряк контакт със средноазиатските държави в зоната на влияние на Русия - Таджикистан и Узбекистан

    Русия вече се видя принудена да праща подкрепления за своя контингент в Таджикистан. САЩ си избърсаха ръцете и казаха - Афганистан вече е Ваш проблем.

  • 3
    weiss avatar :-|
    weiss

    Репутационните щети от хем хаотичното, хем отдавна договорено изтегляне са огромни, и във вътршната политика, и във външната. От Киев до Рияд сигурно си задават мълчаливи въпроси колко всъщност струва подкрепата на янките..За наложените от Тръмп срокове е слаб аргумента в подложения на пряко външно управление Афганистан, а скоростта на разпада наистина изненада всички, дори онези, които по длъжностна характерисика трябва информирано да предвиждат бъдещето, ама хайде, сефте.. Тези щети за САЩ ще са в дългосрочен план, какво измиване на ръце? Какви ще са последствията за Китай и Русия тепърва ще видим, засега обаче техните посолства работят с пълен щат и под охраната на талибански войници, хеликоптери над тях не се забелязват...Восток-дело тонкое...

  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D

    P.S. Руснаците са известни, че без да гледат цената отстояват поговорката Своих не бросаем.
    Допускам, че в американския английски има сходна, съдейки по това, което винаги се случва с повярвалите на американците и тя би трябвало да звучи нещо като: we doleave our people behing.

    Все пак за всички място в хеликоптера няма.

    P.P.S. Чинукът в Сайгон е през 1975, не през 1979, както съм написал в суматохата.

  • 5
    weiss avatar :-|
    weiss

    Нямам капацитета да споря с Ричард Хаас, ще оставя това на Джо Сопел, редактор на отдел Северна Америка на БиБиСи: https://www.bbc.com/news/world-us-canada-58252174

  • 6
    sfasaf avatar :-P
    sfasaf

    Истински светлия ден за рубладжийските тролове ще дойде, когато САЩ изтеглят войниците си от Германия. Тогава на три гласа ще могат да обявят загубата им във ВСВ.

  • 7
    weiss avatar :-P
    weiss

    До коментар [#] от "":
    "Сарказмът е за победителите, Алън" (Чарли Харпър)

  • 8
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Re:weiss
    Тцъ. Няма да го схване.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Капитализмът беше суспендиран

Капитализмът беше суспендиран

Зимната приказка на Фандъкова

Зимната приказка на Фандъкова

КапиталНО

КапиталНО