Сривът в Афганистан е резултат от 20 години американски грешки

Според ключова надзорна агенция към американския Конгрес, изразходваните в Афганистан средства са подкопани от неефективна стратегия

Коментарът на Антъни Капачо първоначално е публикуван в Bloomberg.

Хаотичното изтегляне на американските сили от Афганистан е резултат от 20 години погрешни политики, смята ключова надзорна агенция пред американския Конгрес само дни преди превземането на Кабул от талибаните в неделя и разпада на афганистанското правителство.

Усилията на САЩ в Афганистан, на стойност от почти 1 трлн. долара от края на 2001 г. насам, са били възпрепятствани от постоянно изменящата се американска стратегия, афганистанската корупция, неустойчиви проекти и "неразбирането на афганистанския контекст" след десетилетия война, сочи доклад, изнесен пред Конгреса миналия вторник от Джон Сопко, специален главен инспектор за реконструкцията на Афганистан (Sigar).

"Ако целта е била да възстановим разрушеното и да оставим след себе си устойчива държава, която не представлява заплаха за националната сигурност на САЩ, то цялостната картина е много мрачна", пише Сопко в доклада, изготвен преди бързото превземане на страната от талибаните тази седмица.

20 години грешки

В продължение на 13 години докладите на Sigar предупреждават Конгреса за неточни данни, идващи от Афганистан, които раздуват размера на афганистанската армия. В една провинция например до 70% от отчетените в статистиките сили за сигурност се оказват "войници призраци", изцяло фиктивни.

Във вторник Sigar публикува доклад, подчертаващ повърхностното разбиране за ситуацията в Афганистан, което Америка демонстрира от самото начало. САЩ многократно не са разпознали значението на етническите динамики във въоръжените сили на страната.

"Предоставяйки материална подкрепа и оборудване на определени поделения" в силите за сигурност "без мисъл за етническата динамика между поделенията, Съединените щати може да бъдат възприети като предубедени в полза на една етническа група или фракция за сметка на друга", пише в доклада.

Усилия за изпълнения на ремонтни дейности за милиарди долари са били възпрепятствани от голямото текучество на кадри - обикновено лицата, управляващи проекти, са прекарвали около година или по-малко в Афганистан. След 2002 г. "правителството на САЩ систематично се затруднява с идентификацията на подходящи кадри, адекватното им обучение и задържането им в страната достатъчно дълго, за да станат ефективни и да могат след това да прекарат достатъчно време със заместниците си, за да могат да ги въведат в работата си, преди да заминат", пише Сопко.

Захранване на корупцията

Най-изобличаващи от гледната точка на разходите са оценките на доклада, че с течение на времето изразходваните пари се превръщат в измерител за успех в Афганистан, независимо от това дали са добре изразходвани. Имало е "огромен натиск да се демонстрира напредък пред Конгреса и американските и афганистански кадри са изкривили системите за отчетност в машини за лъжи". Резултатът е, че "почти е нямало апетит за честни оценки за това какво работи и какво не".

Чрез изразходването на средства "по-бързо, отколкото могат да бъдат отчетени, правителството на САЩ в крайна сметка постига обратното на първоначалните намерения за Афганистан: то захранва корупцията, делегитимира афганистанското правителство и увеличава несигурността в страната", пише в доклада. "Тъй като е най-лесно за мониторинг, количеството изразходвани средства често се превръща в най-важната мярка за успех."

Всички администрации споделят вината

В обръщение към нацията в понеделник президентът Джо Байдън каза, че отстоява решението си за оттегляне и критикува афганистанските сили, които са били обучавани от САЩ в продължение на две десетилетия, заради това, че не са оказали повече съпротива на талибаните. Критиците на Байдън смятат, че изтеглянето е трябвало да бъде забавено, а САЩ е трябвало да го планира по-добре. Последният доклад на Sigar, освен че критикува и Байдън, и Тръмп, ясно показва, че всяка администрация от Джордж Буш насам споделя вината за случилото се.

Афганистан вече е увредена от десетилетия конфликти държава, когато в края на 2001 г. американските специални сили пристигат, за да свалят талибанския режим, даващ убежище на лидера на Ал Кайда Осама бин Ладен.

Освен разбита икономика и унищожена инфраструктура, както и най-лошите социални индикатори в света, "афганистанците не са имали опит с участието в избори, още по-малко с провеждането им", пише в доклада на агенцията, позовавайки се на оценка на Световната банка от март 2002 г. "Нямало е независими медии, а гражданското общество е анемично. Очакваната продължителност на живота е била 56 години - по-ниска от 83% от държавите по света по онова време. Смъртността на децата под петгодишна възраст е била сред най-високите 15% в света. На жените и момичетата официално е било забранено да се образоват или да работят. Само 21% от децата, отговарящи на условията, са били записани в начално училище", се казва в доклада.

Прегледът на ситуацията на Сопко, след 13 години доклади за успехите и провалите на усилията на САЩ в Афганистан, е потвърден от 760 интервюта с настоящи и предишни политици, посланици, генерали, офицери, експерти в развитието и други практици.

Докладът отбелязва като положително, че Байдън признава, че 20 години променяща се или несвързана стратегия и почти неограничени разходи "не са успели да доведат до желаната промяна и нямаха голям шанс да го постигнат". Но решението на Байдън за оттегляне "независимо от настъплението на талибаните или какви са перспективите за мир" също оставя "несигурност дали дори скромният напредък от последните две десетилетия ще се окаже устойчив", се казва в доклада.

Сделката, която администрацията на Тръмп е искала с талибаните, също е дефектна по своя замисъл. Тъй като талибаните "са успешни на бойното поле от над десетилетие, те бяха слабо мотивирани за истински мирни преговори" в Доха, Катар "извън необходимото, за да бъдат освободени над 5000 затворници, да бъдат вдигнати санкциите от САЩ и ООН, създаването на международна легитимност и за да могат талибаните да претендират, че те са отговорни за изтеглянето на американските войски от Афганистан".

"Важно е да се отбележи, че за постигането на нито една от тези цели от талибаните не е наложено да постигнат компромис с афганистанското правителство", пише Сопко.

И все пак някакъв напредък

Въпреки всичко насред отломките от това, което изглежда като провалила се интервенция, "не може да има каквото и да било съмнение, че животът на милиони афганистанци е бил подобрен от намесата на правителството на САЩ", пише Сопко. От 2001 до 2018 г. например "очакваната продължителност на живота се е увеличила с 16%, от 56 до 65 години."

Между 2000 и 2019 г. смъртността на децата под петгодишна възраст "е спаднала с над 50%", а "между 2001 и 2019 г. индексът за човешко развитие на Афганистан се е увеличил с 45%. Между 2002 и 2019 г., БВП на човек от населението на страната почти се е удвоил, а БВП почти се е утроил, дори след пресмятане за инфлацията", въпреки че икономическият ръст е бил тясно свързан с международна помощ.

Според доклада на Сопко, докато в конфликта са убити 2443 американски войници и още 1144 съюзнически, върху афганистанците е паднало най-тежкото бреме. Поне 66 хил. афганистански войници са убити заедно с над 48 хил. цивилни, а поне 75 хил. са ранени от 2001 г. насам. "И двете числа най-вероятно са значително занижени спрямо реалността", пише Сопко.

Още от Капитал

КапиталНО

КапиталНО

За магистралите и хората

За магистралите и хората