Франсис Фукуяма: Бъдещето на американската мощ

Изтеглянето на САЩ и връщането на талибаните в Кабул стана голямо събитие в световната история

Франсис Фукуяма: Бъдещето на американската мощ

САЩ може да се надяват да поддържат със страни съмишленици световен ред, приятелски настроен към демократичните ценности

The Economist
5985 прочитания

Изтеглянето на САЩ и връщането на талибаните в Кабул стана голямо събитие в световната история

© Shutterstock


Статия на известния американски социолог и политолог, старши научен сътрудник в Центъра по демокрация, развитие и върховенство на закона в Станфорд за The Economist.

Ужасяващите образи на отчаяни афганистанци, които се опитват да се измъкнат от Кабул миналата седмица след разпадането на правителството, подкрепяно от САЩ, се превърнаха в голямо събитие в световната история, тъй като Америка обърна гръб на света. Истината е, че краят на американската ера дойде много по-рано. Дългосрочните източници на американска слабост и упадък са повече вътрешни, отколкото международни. Страната ще остане голяма сила в продължение на дълги години, но колко влиятелна ще бъде зависи от способността ѝ да решава вътрешните си проблеми, а не от външната ѝ политика.

Пикът на американската хегемония продължи по-малко от 20 години - от падането на Берлинската стена през 1989 г. до около финансовата криза през 2007-2009 г. Страната доминираше в много области тогава - военна, икономическа, политическа и културна. Разцветът на американското високомерие беше нахлуването в Ирак през 2003 г., когато се надяваше да може да промени не само Афганистан (превзет две години по-рано) и Ирак, но и целия Близък изток.

Страната надцени ефективността на военната мощ в налагането на фундаментални политически промени, въпреки че подцени влиянието на своя икономически модел на свободния пазар върху глобалните финанси. Десетилетието завърши със затъването на войските на САЩ в две войни срещу бунтовниците и международна финансова криза, която подчерта огромното неравенство, резултат на глобализацията, ръководена от Америка.

Степента на еднополюсно надмощие от този период е сравнително рядко срещана в световната история и светът се връща към по-нормално състояние - многополюсен, като Китай, Русия, Индия, Европа и други центрове придобиват власт спрямо Америка. Крайният ефект на случващото се в Афганистан върху геополитиката вероятно ще бъде малък. Америка преживя по-ранно унизително поражение, когато се изтегли от Виетнам през 1975 г., но бързо възвърна своето господство в рамките на малко повече от десетилетие и днес работи с Виетнам, за да ограничи китайската експанзия. Америка все още има много икономически и културни предимства, с които малко други страни могат да се сравнят.

Вътрешното предизвикателство

Много по-голямото предизвикателство за глобалното положение на САЩ е вътрешно: американското общество е дълбоко поляризирано и му е трудно да намери консенсус за почти всичко. Тази поляризация започна по конвенционалните политически въпроси като данъците и абортите, но оттогава прерасна в ожесточена борба за културната идентичност. Искането за признание от страна на групи, които смятат, че са дискриминирани от елитите, беше нещо, което идентифицирах преди 30 години като ахилесова пета на съвременната демокрация. Обикновено голяма външна заплаха, като глобална пандемия, трябва да бъде повод гражданите да се обединят около общ отговор. Кризата с COVID-19 послужи по-скоро за задълбочаване на разделението на Америка, като социалното дистанциране, носенето на маски и сега ваксинациите се разглеждат не като мерки за общественото здраве, а като политически маркери.

Тези конфликти се разпространиха във всички аспекти на живота - от спорта до марките потребителски продукти, които американците от синия и червения отбор купуват. Гражданската идентичност, с която Америка се гордееше като мултирасова демокрация в ерата след гражданските права, беше заменена от враждебните спорове дали страната е основана на базата на робството или на борбата за свобода. Те се простират до отделните реалности, които всяка страна смята, че вижда - например изборите през ноември 2020 г. бяха или едни от най-честните в историята на Америка, или масова измама, довела до нелегитимно президентство.

Афганистан не бележи края на американската ера. Предизвикателството за нейното глобално значение е политическата поляризация в страната.

По време на студената война и в началото на новия век в Америка имаше силен консенсус на елитите в полза на запазването на лидерска позиция в световната политика. Разтърсващите и на пръв поглед безкрайни войни в Афганистан и Ирак разяриха много американци не само относно присъствието в трудни места като Близкия изток, но и за всякакво международно участие като цяло. Поляризацията е засегнала пряко външната политика. През годините на Обама републиканците заеха ястребова позиция и осъдиха демократите за предполагаемата наивност по отношение на президента Путин. Бившият президент Тръмп обърна позицията, като открито прегърна Путин, а днес приблизително половината от републиканците вярват, че демократите представляват по-голяма заплаха за американския начин на живот, отколкото Русия. Консервативният водещ на телевизионни новини Тъкър Карлсън пътува до Будапеща, за да празнува управлението на авторитарния премиер на Унгария Виктор Орбан: антагонизирането на либералите е по-важно за него от отстояването на демократичните ценности.

Консенсус спрямо Китай

По отношение на Китай има по-очевиден консенсус: и републиканците, и демократите са съгласни, че той е заплаха за демократичните ценности. Но това далеч не е достатъчно за Америка. По-голям тест за американската външна политика от Афганистан ще бъде Тайван, ако бъде подложен на пряка китайска атака. Ще бъдат ли готови САЩ да жертват своите синове и дъщери в името на независимостта на този остров? Или наистина САЩ биха рискували военен конфликт с Русия, ако нахлуе в Украйна? Това са сериозни въпроси без лесни отговори, но аргументираният дебат за американския национален интерес вероятно ще се проведе предимно през обектива на това как той влияе на борбата между партиите.

Поляризацията вече е навредила на глобалното влияние на Америка далеч преди тестове като тези. Това влияние зависи от това, което Джоузеф Най, учен в сферата на външната политика, нарече "мека сила", тоест привлекателността на американските институции и общество за хората по целия свят. Тази привлекателност значително намаля: трудно е някой да каже, че американските демократични институции работят добре през последните години или че всяка страна трябва да имитира Америка. Отличителният белег на зрялата демокрация е способността да се извършва мирно прехвърляне на властта след избори - тест, на който страната се провали грандиозно на 6 януари.

Най-големият политически дебат за седемте месеца на администрацията на президента Джо Байдън е за неспособността й да планира адекватно развитията в Афганистан след сновното решение за оттегляне, което в крайна сметка може да се окаже правилното. Байдън предположи, че изтеглянето е необходимо, за да се съсредоточи върху посрещането на по-големите предизвикателства в лицето на Русия и Китай в бъдеще. Надявам се да е сериозен по въпроса. Барак Обама така и не е успя да изгради "опора" към Азия, тъй като Америка остана фокусирана върху борбата с бунтовниците в Близкия изток. Настоящата администрация трябва да преразпредели както ресурсите, така и политическото внимание към други места, за да възпира геополитическите съперници и да се ангажира със съюзниците си.

Няма вероятност Съединените щати да си върнат предишния статут на хегемон, нито трябва да се стремят към това. Това, на което може да се надяват, е да поддържат със страни съмишленици световен ред, приятелски настроен към демократичните ценности. Дали ще успеят в това ще зависи не от краткосрочните действия в Кабул, а от възстановяването на чувството за национална идентичност и цел у дома.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Статия на известния американски социолог и политолог, старши научен сътрудник в Центъра по демокрация, развитие и върховенство на закона в Станфорд за The Economist.

Ужасяващите образи на отчаяни афганистанци, които се опитват да се измъкнат от Кабул миналата седмица след разпадането на правителството, подкрепяно от САЩ, се превърнаха в голямо събитие в световната история, тъй като Америка обърна гръб на света. Истината е, че краят на американската ера дойде много по-рано. Дългосрочните източници на американска слабост и упадък са повече вътрешни, отколкото международни. Страната ще остане голяма сила в продължение на дълги години, но колко влиятелна ще бъде зависи от способността ѝ да решава вътрешните си проблеми, а не от външната ѝ политика.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


2 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Нереално измекярство и дъно на дъната е да преиначаваш заглавие от The Economist и да му променяш смисъла наопаки, само за да помахаш опашка пред грантодателите!
    И да излъжеш читателите.
    По навик.

    Ето линк към статията с оригиналното заглавие:
    https://www.economist.com/by-invitation/2021/08/18/francis-fukuyama-on-the-end-of-american-hegemony

    Както и да го четеш, звучи като: Франсис Фукуяма и края на американската хегемония.

    И по темата:
    Смятам, че както през 1989 с края на историята, и сега ФФ продължава да се опитва да не вижда правата линия на монитора, който следи жизнените функции на американския хегемонизъм.
    Силната и успешна американска държава през 1989 г бе стъпила върху успяващо общество. И за разлика от тогавашния пик на общественото съгласие и подем в американското общество при тълкуващото се като тяхна победа разпадане на Изт.блок, 32 г по-късно американското общество е сегментирано на всякакви непонасящи другия групички: тръмписти и антитръмписти, бели срущу всякакви цветни и обратното, малцинства (сексуални, феминистки, религиозни секти) срещу други малцинства и срещу мнозинството като цяло.
    Едната половина смятат, че Байдън-изборите бяха спечелени с мошеничества, другата половина ги смятат за брилянтно честни.
    С разделено и враждуващо помежду си общество всяка империя изтлява.

    Америка няма обединителен стожер: Колумб бил геноцидаджия, бащите на Америка - робовладелци и роботърговци, героите от Гражданската - също. Статуите на основателите на държавата се демонтират и изнасят от сградата на Конгреса.

    Нищо здраво не остана!
    И САЩ залитнаха по единстваната сила, с която разполагаха - армията. И везха да я употребява така, както млада съпруга чула от приятелка за някаква екзотична подправка я бута във всяка манджа.
    Така в Ирак и Афганистан Вашингтон вкара редовна армия в обречена партизанска война.

    Оставете сдържаните надежди на ФФ.
    Много по-реалистични изводи има в анализи в "правилните" НЙТ и ФА:
    https://www.nytimes.com/2021/07/15/opinion/us-foreign-policy.html

    https://www.foreignaffairs.com/articles/united-states/2020-06-09/how-hegemony-ends

  • 2
    selofia avatar :-P
    Селофия

    Бръщолевици на дъртофел неолибералист, обявил края на историята преди 30 г.
    И кво се оказа? - Нито историята спря, а се достигна до ново развитие, което ние от ИИ не сме си и представяли, че може да сме накиснати.
    Това американската намеса във Афганистан започва още след ВСВ.
    След това е Корея, Чили, Панама, Гранада, Виетнам, Югославия, Ирак, Сирия, Сомалия, Судан, Аржентина, Либия, Украйна, Грузия, Израел и Палестина....
    Само в Суецката криза са се въздържали, но с цел да разрушат авторитета на Франция и Британия като световни сили..
    Направиха от ИИ неоколония на запада и цицат ли цицат ресурси, пари и мозъци...
    Ето един филм за Афганистан. Горчивото Езеро/ Bitter Lake - Adam Curtis Doc.
    https://www.youtube.com/watch?v=84P4dzow1Bw

    Това, че вътрешно САЩ се разпада като обшество е верно - обикновените хора така са затиснати от политиките на въртящи врати, че всъщност не т. нар. президент управлява, а ГолдманСакс, Морган и Сити... Чудовища като Гугъл, Амазон, Микрософт, ФБ, Епъл така са завзели не само Америка, а целия свят - те могат да се броят като нови дигитални държавни образувания, които не смятат за необходимо да плащат каквито и да е данъци, независимо къде...но печелят от население, населяващо територии, които те желаят горещо да контролират и следят...
    Китай е заплаха, но заедно с Русия и Индия са в нещо като ерата Мейджи за Япония - от феодално затворено общество до техноимперия, която без малко да спечели ВСВ за около 50 г. период. Но и след нея Япония е все още топ технологична страна и то със собствени кадри, а не с крадени мозъци и технологии, както Америка и Китай...
    Америка.. не е америка, а Чаймерика, както Ниал Фъргюсън я нарича..
    Ако не беше Глобалният Минотавър Уолстрийт и поделението му Лондон Сити като офшорен финансов оператор, отдавна англосаксонската слава да е залязла зад хоризонта.. Затова и измекярите във Вашингтон работят безспирно за отслабването на ЕС, еврото - иначе може да се появи една солидна алтернатива на долара...
    Затова и Русия иска нестабилен ЕС и съседи - по възможност диктатори, иначе мужика може да се замисли защо е беден и с черни пътища, а в Грузия си пият винце и си я карат шукарно...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал