Европа и пандемията: един от трима българи се чувства "свободен"

Според ново проучване на ЕСВП различният опит с COVID-19 сред страните от ЕС създава политическо разединение между Севера и Юга, Изтока и Запада, младите и възрастните

Иван Кръстев и Марк Ленард са авторите на анализ на резултатите от ново социологическо проучване на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), проведено в 12 държави - членки на ЕС. Един от основните изводи в него е, че 18 месеца след началото на пандемията дълбоки географски и възрастови разделения могат да променят обществените нагласи спрямо ролята на държавата и идеята за свобода в много страни от съюза, включително и в България.

България е сред страните, в които анкетираните заявяват, че ковид пандемията силно е повлияла на личния им живот, а голямо мнозинство смята, че вината за неуспешното овладяване на пандемията е на правителството (45%). И само 31% от българите се чувстват "свободни".

Проучването установява, че 54% от европейците не се чувстват засегнати от ковид кризата "изобщо". Въпреки това съществуват две различни възприятия за пандемията. Мнозинството анкетирани в Южна и Източна Европа споделят, че са понесели сериозно заболяване, тежки загуби или икономически затруднения. В Западна и Северна Европа повечето гледат на COVID-19 по-скоро като наблюдатели, отколкото като жертви.

В Унгария 65% отбелязват, че вирусът се е отразил на личния им живот, в сравнение със 72% от датчаните, които твърдят, че пандемията не ги е засегнала "изобщо". Близо 60 на сто от българите споделят, че вирусът се е отразил негативно върху тяхното здраве или финансовото им състояние.

Проучването показва и разминаване във възприятията за лична свобода, като само 22% от европейците в момента се чувстват "свободни" в сравнение с 64% преди две години. Най-ограничени се чувстват германците - 49% споделят, че нямат пълна свобода в ежедневието си. Унгария е единствената държава от 12-те, в която този показател е висок - 88% от анкетираните заявяват, че се чувстват "свободни" или "частично свободни".

Проучването показва и тревожен поколенчески разлом. Почти две трети (64%) от тези на възраст 60 и 60+ години не се чувстват лично засегнати от кризата, докато над половината от младите под 30 години (57%) съобщават, че са се разболели и са се сблъскали с икономически трудности през последните 18 месеца.

Съществува разделение между европейците, които приемат налаганите от правителствата ограничения за логично обосновани, и тези, които ги определят като "оправдание за налагане на обществен контрол". Недоверието към управляващите е най-силно изразено в Полша - 62% от респондентите не вярват в добронамереността на наложените мерки. Във Франция, където много граждани отбелязват, че не са били лично засегнати от ковид кризата, 44% са скептични към правителството и стратегията за справяне с пандемията. Над половината от запитаните българи (54%) вярват на аргументите на правителството си за налагането на ограничителни мерки.

Данните, изложени в доклада "Невидимите разделения в Европа: Как COVID-19 поляризира европейската политика" показват, че новите разделителни линии на континента може да имат тежки последствия за някои от най-големите европейски проекти като свободното движение на хора и Плана за възстановяване, както и да повлияят върху отношенията на Европа с останалия свят, които понастоящем включват ваксинационна дипломация и чуждестранна помощ.

Основни заключения от социологическото проучване:

  • Повечето европейци не са били засегнати лично от пандемията; 54% от запитаните казват, че през последните 18 месеца не са преживели сериозно заболяване, тежки загуби и икономически трудности. Тази гледна точка е най-разпространена в Дания (72%), Германия (65%), Франция (64%) и Нидерландия (63%).
  • Въпреки това отговорите на запитаните от Южна и Източна Европа се различават. В Унгария (65%), Испания (64%), Португалия (61%), Полша (61%), България (59%) и Италия (51%) повечето респонденти отбелязват, че пандемията е повлияла върху личния им живот.
  • Само 1 от всеки 5 европейци (22%) се чувства "свободен" да води живот спрямо собствените си нужди. Това е спад от 64%, които са се чувствали "свободни" две години преди кризата. Делът на чувстващите се "несвободни" е по-голям (37%) сред тези, които казват, че пандемията им е причинила икономически трудности, но не и здравословни такива, както и в сравнение с тези, които или са страдали здравословно от пандемията (26%), или не са били засегнати от COVID-19 изобщо (25%).
  • Близо половината от запитаните смятат, че хората, които не спазват правилата, завръщащите се от пътувания и чуждестранните граждани са най-отговорни за последиците от коронавируса в страната им. Вярващите, че заплахите идват от други хора, са предимно в Нидерландия (63%), Португалия (57%), Австрия (56%), Швеция (54%), Дания (54%) и Германия (53%).
  • 43% от европейците смятат, че пандемията и разпространението й се дължат на правителствата, в т.ч. националните, на чужди правителства като китайското, както и на чуждестранни институции. В Полша (58%), Испания (57%) и Франция (52%) мнозинството подкрепя тази теза. В Италия - страна, която получи китайска помощ по време на първата вълна, 47% винят правителствата и институциите за избухването и разпространението на пандемията. В България 45% вярват, че отговорността е на правителството.
  • Съществува голямо разминаване между поколенията в Европа. 64% от запитаните над 60 години казват, че ковид кризата не ги е засегнала в личен план. Този показател пада до 43% сред младите под 30 години. Франция и Дания са единствените държави, в които мнозинството от запитаните в тази възрастова група твърдят, че кризата не ги е засегнала, докато изключение сред над 60-годишните се наблюдава в Испания, Португалия, Унгария и Полша, където повечето възрастни се чувстват засегнати.
  • Младите са по-склонни да се съмняват в ограниченията, налагани от правителствата. 43% от запитаните под 30-годишна възраст вярват, че правителствата налагат локдауни като "оправдание за обществен контрол" (20%) или за създаване на усещане, че "контролират ситуацията" (23%). 71% от респондентите над 60-годишна възраст гледат на локдауните като начин за ограничаване на вируса.
  • И все пак от паневропейска гледна точка повечето граждани вярват на правителствените стратегии за овладяване на вируса. Почти две трети (64%) от запитаните твърдят, че локдауните целят ограничаване разпространението на ковид. Малко над половината от българите (54%) се доверяват на аргументите на правителството за налагане на мерки.

Иван Кръстев и Марк Ленард твърдят, че разказът за две пандемии е разказ за две Европи. Разликите, напомнящи за разединението между кредитори и длъжници, се коренят в опита на държавите, приемащи бежанци, и отказващите да го направят.

В ранните си фази пандемията обедини европейците. Правителствата купуваха ваксини колективно и предприеха смелата стъпка за създаване на възстановителен фонд. Различията в личните преживявания на хората могат да се окажат опасни разделителни линии. Докато европейските правителства с право се насочиха към спасяване на по-възрастните, сега е време на обърнат внимание на проблемите на младите.

Марк Ленард: Тези тенденции не помагат на Европа

По време на ранните фази на пандемията европейците бяха обединени от общ проблем и съвместна реакция. Оттогава насам обаче се откроиха силни разделения, които биха могли да имат сериозни последици, сравними с тези, породени от финансовата и бежанската кризи.

Заради пандемията днес Европа е разделена между преживелите и избегналите лична травма европейци; между подкрепящите дългосрочни ограничения и тези, които смятат, че нашите граждански свободи трябва да бъдат напълно възстановени. И на последно място и може би най-притеснителното разделение е между гражданите, които имат доверие в действията на националните си правителства, и тези, които не вярват в мотивите на политиците си.

Тези тенденции не помагат на Европа. Те биха могли да възпрепятстват правителствата и ЕС в действията им по възстановяване на личните свободи и задействане на механизмите за възстановяване от пандемията.
Иван Кръстев: Най-драматичен е поколенческият разлом

ЕС е белязан от кризи от създаването му. Все още е рано да се разбере какъв ще бъде всеобхватният ефект на COVID-19 върху европейския обществен живот. Чрез постепенното си проявяване обаче разделителните линии биха могли да създадат нова политическа ера в Европа. Разликите са видими не само между държавите. Социалното напрежение също започва да се усеща.

Засега най-очевидният и може би най-драматичният резултат от тези тенденции е поколенческият разлом. Правителствата в Европа бяха съсредоточени върху спасяването на животите на възрастните - и с право. Това действие обаче има цена. Представители от цяло едно поколение имат усещането, че животът им беше пожертван в името на техните родители и възрастни близки. Наред с продължаващите си действия по възстановяването на континента политиците трябва да обърнат внимание и на проблемите на младите.

Пандемията доведе до голяма промяна в политическото говорене за свобода - много партии от статуквото прегърнаха отново идеята за повече правителствени действия, докато много популистки партии ставаха все по-либертариански, добавя Иван Кръстев.

Докладът и препоръките към него са част от проект на ЕСВП, който цели да изследва какво искат европейците от гледна точка на външната политика.

Още от Капитал

Лесна война или труден мир

Лесна война или труден мир

КапиталНО

КапиталНО

Кой пречи блокът да е по-хубав

Кой пречи блокът да е по-хубав