Как лавракът изяде цацата

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

   ©  Капитал
   ©  Капитал

Отдавна чакаме подходящ момент да разкажем една интересна история:

През последните десетина години в хранителните навици на българите се случва постепенна, но много голяма промяна. Заради отварянето на границите с Гърция и увеличените добиви там, хората в България започнаха да ядат много повече риба. Ако се върнете няколко години назад, лавракът и ципурата се срещаха рядко в българските магазини и заведения. Днес те могат да бъдат купени и поръчани почти навсякъде и доминират (заедно със сьомгата) рибния пазар и съответно консумацията на хората. Не че уловът от Черно море е намалял - той си остава сравнително постоянен през годините, просто пазарът се е разширил няколко пъти. Хората ядат много повече риба и това създава работа на различни компании - вносители, преработватели и (макар и в по-малка степен) на производители.

Бяхме предвидили да разкажем тази история по-близо до сърцето на лятото, но тя беше изместена от горещите политически събития. Сега температурата около жълтите павета в София изглежда малко по-умерена и това отваря прозорец за малко да обърнем глава към истински летните теми. (Вижте всичко за възхода на лаврака тук.) Този период на политическо спокойствие обаче няма да продължи дълго.

Следващата седмица парламентът ще обсъжда актуализацията на бюджета, и то при положение че вече е напълно ясно, че идват нови избори. Това ще направи дебатите в парламента част от предизборната кампания с всички произтичащи от това последствия. И това не е всичко.

През следващите дни се очаква да се изясни и ситуацията с политическите планове на двама министри от служебното правителство - Кирил Петков и Асен Василев. Преди време те намекнаха, че има вероятност да влязат в активната политика и изключително бързо около тях се концентрира много сериозна подкрепа. Без да са казали конкретно какво смятат да правят, социолози и други анализатори предвиждат сериозен успех на евентуална създадена от тях партия. Стои обаче и въпросът дали те ще успеят да се включат в идващите след по-малко от три месеца избори със създадена от тях формация, или биха предпочели да се включат на първо време във вече съществуваща.

Много рядко през последните години е имало толкова много внимание към първите стъпки на някого в политиката. Причината за това е една - ако Кирил Петков и Асен Василев решат да влязат в политиката, в момента те имат възможност да бъдат класически дисръптъри - да нарушат стария модел в политиката. В зависимост от това какво решат да направят през следващите седмици те могат да пренаредят резултатите от изборите и да върнат шансовете за реформистко правителство. Това, между другото беше и заявката на Слави Трифонов преди два парламента. (Вижте анализ за възможностите пред Кирил Петков и Асен Василев тук.)

За нуждата от промяна - и че тя не може да се случи само със служебното правителство, говори още една от темите в броя. В този текст ще видите как въпреки смяната във властта държавната енергетика продължава да толерира ТЕЦ-а на Ахмед Доган, като токът от него се изкупува на цени, почти двойно по-големи от пазарните.

И понеже започнахме с морска тема, накрая препоръчваме и още една от интересните теми в броя - какво се случва на пазара на ваканционни имоти.

Още от Капитал

А къде бляхте толкова време?

А къде бляхте толкова време?