"Не убивай, включително като не разпространяваш зараза!"

Цената на правото да не се ваксинираш се измерва в изгубени животи, поминък и тежки вреди за световната икономика

Джоузеф Стиглиц, Нобелов лауреат по икономика и професор в Колумбийския университет, в статия за Project Syndicate.

Нарастването на броя на заразените, на хоспитализациите и на смъртни случаи заради COVID-19 в САЩ е горчиво напомняне, че пандемията не е приключила. Световната икономика няма да се нормализира, докато ситуацията не е под контрол навсякъде.

Случаят на САЩ обаче е истинска трагедия, защото това, което се случва в момента, лесно можеше да бъде предотвратено. Докато хората в развиващите се страни копнеят за ваксини (а много умират, защото не могат да се доберат), снабдяването на САЩ е достатъчно не само за двойна доза за всички американци, а вече и за трета бустърна доза. А ако почти всички се ваксинират, ковид заразата почти със сигурност ще "избледнее до изчезване", както бившият президент Доналд Тръмп паметно се беше изказал веднъж.

И въпреки това броят на ваксинираните в САЩ все още не е достатъчно висок, за да спре ръста на случаите заради високо заразния Делта вариант. Защо толкова много хора в на пръв поглед високо образована държава действат толкова ирационално, срещу собствения си интерес, напук на науката и на уроците от историята?

Част от отговора е, че страната, въпреки цялото си богатство, въобще не е толкова добре образована, колкото можем да очакваме, което е отразено и в сравнителните международни резултати на САЩ в международни изследвания като PISA. На много места, включително в някои от тези, където съпротивата срещу ваксинацията е най-голяма, образованието по естествените науки е особено слабо. И това се дължи на дълбоката политизация на фундаментални въпроси като еволюцията и измененията в климата, които в много случаи са извадени от училищните програми.

В подобна среда на образователни дефицити дезинформацията намира богата почва. Платформите на социалните медии, удобно изолирани от всякаква отговорност за съдържанието, което предават, са изградили бизнес модел на максимално "ангажиране на потребителите" чрез разпространението на дезинформация, включително за COVID-19 и за ваксините.

Ключова част от отговора на въпроса обаче се крие в едно дълбоко неразбиране за индивидуалната свобода. Тези, които отказват да носят маски или да спазват социална дистанция, често твърдят, че изискванията за това погазват свободата им. Но свободата на един човек е "несвободата" на друг. Ако отказът им да носят маска или да се ваксинират доведе до разболяването на други хора, поведението им отрича правото на другите към най-фундаменталното право на живот.

В основата на проблема е, че по време на пандемия поведението ни има силни външни ефекти. Действията на един човек засягат благополучието на другите около него. А когато има подобни отрицателни външни ефекти, благополучието на обществото изисква колективно действие: регулации, които да ограничават вредните и да насърчават полезните за обществото поведения.

Всеки социален ред включва някакви ограничения. Забраните за убийство, кражба и т.н. също ограничават свободата на индивида, но ние всички разбираме, че едно общество не може да функционира без тях. В постковид света бихме могли да редактираме десетте божи заповеди, така че да гласят: "Не убивай, включително като не разпространяваш зараза, ако можеш да го избегнеш."

В същия дух можем да добавим и "Ваксинирай се". Всяка намеса в индивидуалната свобода на индивида чрез изискване за безопасна и високоефективна ваксинация срещу COVID-19 бледнее в сравнение със социалните ползи и следващите от тях икономически ползи за общественото здраве. Да са ваксинирани всички индивиди, с отделни изключения по медицински причини, изглежда като най-нормалното и очаквано нещо на света. Докато много правителства изглеждат прекалено плахи да го наложат, работодатели, училища и социални организации - на практика всяка организирана дейност, която вкарва хората в близък контакт едни с други, би трябвало да налага това изискване.

Както се учим през последните 18 месеца, световното здраве е световно обществено благо. Докато вирусът продължава да бушува в някои части от света, рискът за по-смъртоносна, по-заразна и по-резистентна към ваксините мутация се увеличава.

В по-голямата част от света обаче водещият проблем не е съпротива срещу имунизацията, а сериозен недостиг на ваксини. Очевидно частният сектор не е в състояние да увеличи производството, за да осигури адекватно предлагане. Дали това е така, защото производителите нямат достатъчно капитал? Или има недостиг на стъклени епруветки или спринцовки? Или защото се надяват, че по-малкото дози ще доведат до по-високи цени и още по-големи печалби? Една от ключовите бариери към по-високо предлагане е достъпът до необходимата интелектуална собственост. Ето защо сегашната дискусия за отказ от претенции към определена интелектуална собственост в Световната търговска организация е изключително важен.

Предвид спешността и мащаба на предизвикателството, светът се нуждае от повече. Сред стъпките, които администрацията на президента Джо Байдън би могла да предприеме, е да се позове на Закона за отбранително производство и да се възползва от собствеността на федералното правителство на САЩ върху ключови патенти. САЩ трябва да използват всеки инструмент, с който разполагат, за да увеличат производството на ваксини - както вътрешно, така и в чужбина.

Това също изглежда като очевидна стъпка. Дори ако разходите за глобална ваксинация възлизат на десетки милиарди долари, сумата ще избледнее в сравнение с цената на непрекъснати огнища на COVID-19, измерена в животи, поминък и вреди за световната икономика.

Още от Капитал

А къде бляхте толкова време?

А къде бляхте толкова време?