Три двигателя на инфлацията

Адриан Николов в бюлетина на Института за пазарна икономика

В десетилетието между 2010 и 2020 г. свикнахме на относително бавен ръст на потребителските цени, особено в сравнение с бързото повишаване на заплатите и доходите като цяло. През последните няколко месеца отчетливо високият темп на нарастване на цените обаче върна темата на преден план. Промяната е движена от няколко взаимно обвързани фактори - цените на суровините, "отложената инфлация" и политиката на централните банки. На първо място, инфлацията не е хомогенна - повишението на общия индекс на потребителски цени с 3% на годишна база през юли не е индикативно за реалното влияние върху домакинските бюджети. Причината е много различната динамика в цените на отделните стоки и услуги - докато при транспорта ръстът е 14.4%, при храните е 1.8%, а при облеклата дори има лек спад с 1.1%. На по-ниското ниво на агрегация виждаме и основните двигатели на повишението - на годишна база индексът на животинските и растителни масла е нараснал с цели 25%, на газообразните горива - с 47%, на горивата и смазочните материали за личния транспорт - с 25%, на топлоенергията - с 13%. Доста по-бързият ръст при тези ключови за домакинските бюджети групи (заедно с много високите цени на жилищата в големите градове) обяснява и защо темата е в центъра на публичния дискурс.