Три двигателя на инфлацията

Въпросът за рисковете ни насочва към действията на ЕЦБ

Три двигателя на инфлацията

Поскъпналите суровини, "отложената инфлация" и политиката на централните банки движат нагоре потребителските цени

Адриан Николов
3878 прочитания

Въпросът за рисковете ни насочва към действията на ЕЦБ

© Shutterstock


Адриан Николов в бюлетина на Института за пазарна икономика

В десетилетието между 2010 и 2020 г. свикнахме на относително бавен ръст на потребителските цени, особено в сравнение с бързото повишаване на заплатите и доходите като цяло. През последните няколко месеца отчетливо високият темп на нарастване на цените обаче върна темата на преден план. Промяната е движена от няколко взаимно обвързани фактори - цените на суровините, "отложената инфлация" и политиката на централните банки. На първо място, инфлацията не е хомогенна - повишението на общия индекс на потребителски цени с 3% на годишна база през юли не е индикативно за реалното влияние върху домакинските бюджети. Причината е много различната динамика в цените на отделните стоки и услуги - докато при транспорта ръстът е 14.4%, при храните е 1.8%, а при облеклата дори има лек спад с 1.1%. На по-ниското ниво на агрегация виждаме и основните двигатели на повишението - на годишна база индексът на животинските и растителни масла е нараснал с цели 25%, на газообразните горива - с 47%, на горивата и смазочните материали за личния транспорт - с 25%, на топлоенергията - с 13%. Доста по-бързият ръст при тези ключови за домакинските бюджети групи (заедно с много високите цени на жилищата в големите градове) обяснява и защо темата е в центъра на публичния дискурс.

Трудно е да се подредят по важност факторите, които тласкат нагоре потребителските цени в последните месеци. За значителния ръст на горивата и енергийните продукти няма как да не отчетем голямото повишаване на цените на суровините на международните пазари. От началото на годината средните цени на суровия петрол почти са се удвоили - до 70-75 долара за барел, сходна е и динамиката при природния газ. Цените на енергоносителите влияят върху практически всички потребителски стоки - когато транспортните разходи растат заради по-скъпите горива, това се отразява на крайната цена в магазина на всичко. В същото време цената на петрола е сходна с тази през част от 2018 г. и чувствително по-ниска спрямо периода 2011-2014 г.

В този смисъл по-високата инфлация от последните няколко месеца може да се разглежда и като функция на чувствително по-бавния ѝ темп през последното десетилетие. Въпреки опасенията дори през кризисната 2020 г. при потребителските цени не се наблюдаваше особена динамика, а в периода 2014-2016 г. - дори спад. В България, а и в цяла Европа част от дефлационните тенденции бяха подкрепяни от остатъчните ефекти от глобалната финансова криза от 2008 г. и последвалата дългова криза в еврозоната. В същото време обаче доходите на домакинствата растяха, което води със себе си по-голяма покупателна способност. Оттам повишеното търсене тласка нагоре ценовите равнища. Не е без значение и влиянието на отложеното потребление в хода на кризисните месеци, когато разходите на домакинствата бяха фокусирани най-вече върху стоките от първа необходимост. Комбинацията от тези два фактора означава, че част от ръста на цените днес е своеобразна отложена инфлация.

В средносрочен план най-важният фактор е повишеното парично предлагане. Кризата подтикна правителствата в Европа масово да "развържат кесиите" - но това означаваше многократно по-високи бюджетни дефицити, финансирани на практика неограничено с новосъздадени пари от ЕЦБ. Отделно започва и подкрепата за нови публични разходи чрез плановете за възстановяване, които отново ще се финансират с нов дълг на международните пазари. Това неизбежно води до ръст на потребителските цени като отложен, вторичен ефект. Сходно въздействие имат и въведените като временни и антикризисни мерки за повишаване на доходите, а сега партиите в синхрон предлагат различни увеличения за сметка на осигурителните фондове и държавния бюджет. Големи публични разходи за възстановяване на икономиките най-вероятно също ще тласкат нагоре и потребителските цени.

Негативните последствия от ускорения ръст на цените са повече от очевидни - това изяжда паричните спестявания, свива покупателната способност и препятства способността на предприемачите да планират дългосрочно. Важният въпрос - дали има риск от хиперинфлация, през 2021 г. ни насочва към действията на ЕЦБ и на големите централни банки изобщо.

Адриан Николов в бюлетина на Института за пазарна икономика

В десетилетието между 2010 и 2020 г. свикнахме на относително бавен ръст на потребителските цени, особено в сравнение с бързото повишаване на заплатите и доходите като цяло. През последните няколко месеца отчетливо високият темп на нарастване на цените обаче върна темата на преден план. Промяната е движена от няколко взаимно обвързани фактори - цените на суровините, "отложената инфлация" и политиката на централните банки. На първо място, инфлацията не е хомогенна - повишението на общия индекс на потребителски цени с 3% на годишна база през юли не е индикативно за реалното влияние върху домакинските бюджети. Причината е много различната динамика в цените на отделните стоки и услуги - докато при транспорта ръстът е 14.4%, при храните е 1.8%, а при облеклата дори има лек спад с 1.1%. На по-ниското ниво на агрегация виждаме и основните двигатели на повишението - на годишна база индексът на животинските и растителни масла е нараснал с цели 25%, на газообразните горива - с 47%, на горивата и смазочните материали за личния транспорт - с 25%, на топлоенергията - с 13%. Доста по-бързият ръст при тези ключови за домакинските бюджети групи (заедно с много високите цени на жилищата в големите градове) обяснява и защо темата е в центъра на публичния дискурс.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Митът за зеления капитализъм

Митът за зеления капитализъм