Три двигателя на инфлацията

Въпросът за рисковете ни насочва към действията на ЕЦБ

Три двигателя на инфлацията

Поскъпналите суровини, "отложената инфлация" и политиката на централните банки движат нагоре потребителските цени

Адриан Николов
4107 прочитания

Въпросът за рисковете ни насочва към действията на ЕЦБ

© Shutterstock


Адриан Николов в бюлетина на Института за пазарна икономика

В десетилетието между 2010 и 2020 г. свикнахме на относително бавен ръст на потребителските цени, особено в сравнение с бързото повишаване на заплатите и доходите като цяло. През последните няколко месеца отчетливо високият темп на нарастване на цените обаче върна темата на преден план. Промяната е движена от няколко взаимно обвързани фактори - цените на суровините, "отложената инфлация" и политиката на централните банки. На първо място, инфлацията не е хомогенна - повишението на общия индекс на потребителски цени с 3% на годишна база през юли не е индикативно за реалното влияние върху домакинските бюджети. Причината е много различната динамика в цените на отделните стоки и услуги - докато при транспорта ръстът е 14.4%, при храните е 1.8%, а при облеклата дори има лек спад с 1.1%. На по-ниското ниво на агрегация виждаме и основните двигатели на повишението - на годишна база индексът на животинските и растителни масла е нараснал с цели 25%, на газообразните горива - с 47%, на горивата и смазочните материали за личния транспорт - с 25%, на топлоенергията - с 13%. Доста по-бързият ръст при тези ключови за домакинските бюджети групи (заедно с много високите цени на жилищата в големите градове) обяснява и защо темата е в центъра на публичния дискурс.

Трудно е да се подредят по важност факторите, които тласкат нагоре потребителските цени в последните месеци. За значителния ръст на горивата и енергийните продукти няма как да не отчетем голямото повишаване на цените на суровините на международните пазари. От началото на годината средните цени на суровия петрол почти са се удвоили - до 70-75 долара за барел, сходна е и динамиката при природния газ. Цените на енергоносителите влияят върху практически всички потребителски стоки - когато транспортните разходи растат заради по-скъпите горива, това се отразява на крайната цена в магазина на всичко. В същото време цената на петрола е сходна с тази през част от 2018 г. и чувствително по-ниска спрямо периода 2011-2014 г.

В този смисъл по-високата инфлация от последните няколко месеца може да се разглежда и като функция на чувствително по-бавния ѝ темп през последното десетилетие. Въпреки опасенията дори през кризисната 2020 г. при потребителските цени не се наблюдаваше особена динамика, а в периода 2014-2016 г. - дори спад. В България, а и в цяла Европа част от дефлационните тенденции бяха подкрепяни от остатъчните ефекти от глобалната финансова криза от 2008 г. и последвалата дългова криза в еврозоната. В същото време обаче доходите на домакинствата растяха, което води със себе си по-голяма покупателна способност. Оттам повишеното търсене тласка нагоре ценовите равнища. Не е без значение и влиянието на отложеното потребление в хода на кризисните месеци, когато разходите на домакинствата бяха фокусирани най-вече върху стоките от първа необходимост. Комбинацията от тези два фактора означава, че част от ръста на цените днес е своеобразна отложена инфлация.

В средносрочен план най-важният фактор е повишеното парично предлагане. Кризата подтикна правителствата в Европа масово да "развържат кесиите" - но това означаваше многократно по-високи бюджетни дефицити, финансирани на практика неограничено с новосъздадени пари от ЕЦБ. Отделно започва и подкрепата за нови публични разходи чрез плановете за възстановяване, които отново ще се финансират с нов дълг на международните пазари. Това неизбежно води до ръст на потребителските цени като отложен, вторичен ефект. Сходно въздействие имат и въведените като временни и антикризисни мерки за повишаване на доходите, а сега партиите в синхрон предлагат различни увеличения за сметка на осигурителните фондове и държавния бюджет. Големи публични разходи за възстановяване на икономиките най-вероятно също ще тласкат нагоре и потребителските цени.

Негативните последствия от ускорения ръст на цените са повече от очевидни - това изяжда паричните спестявания, свива покупателната способност и препятства способността на предприемачите да планират дългосрочно. Важният въпрос - дали има риск от хиперинфлация, през 2021 г. ни насочва към действията на ЕЦБ и на големите централни банки изобщо.

Адриан Николов в бюлетина на Института за пазарна икономика

В десетилетието между 2010 и 2020 г. свикнахме на относително бавен ръст на потребителските цени, особено в сравнение с бързото повишаване на заплатите и доходите като цяло. През последните няколко месеца отчетливо високият темп на нарастване на цените обаче върна темата на преден план. Промяната е движена от няколко взаимно обвързани фактори - цените на суровините, "отложената инфлация" и политиката на централните банки. На първо място, инфлацията не е хомогенна - повишението на общия индекс на потребителски цени с 3% на годишна база през юли не е индикативно за реалното влияние върху домакинските бюджети. Причината е много различната динамика в цените на отделните стоки и услуги - докато при транспорта ръстът е 14.4%, при храните е 1.8%, а при облеклата дори има лек спад с 1.1%. На по-ниското ниво на агрегация виждаме и основните двигатели на повишението - на годишна база индексът на животинските и растителни масла е нараснал с цели 25%, на газообразните горива - с 47%, на горивата и смазочните материали за личния транспорт - с 25%, на топлоенергията - с 13%. Доста по-бързият ръст при тези ключови за домакинските бюджети групи (заедно с много високите цени на жилищата в големите градове) обяснява и защо темата е в центъра на публичния дискурс.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Тука няма, там има

Тука няма, там има

Искаме още от същото

Искаме още от същото